If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:11:22

Видео транскрипция

Амонякът е слаба основа и ако реагира с вода, водата действа като киселина по Брьонстед-Лоури. Водата отдава един протон на амоняка, а той го приема. Амонякът е основа по Брьонстед-Лоури. Несподелената двойка електрони при азота привлича този протон, който напуска електронната двойка при кислорода. Когато един протон се присъедини към амоняка, се получава аминиев йон, NН4+. Нека да покажа тези електрони. Тази несподелена двойка електрони тук при азота притегля този протон и се образува тази връзка. Получава се NH4+, а тези електрони в синьо отиват изцяло при кислорода. Сега кислорода има две несподелени електронни двойки. Сините електрони са при кислорода и той има формален заряд –1. Получават се аминев йон, NH4+ и хидроксиден йон, ОН–. Ако амонякът действа като основа по Брьонстед-Лоури, това е спрегнатата киселина. Амоният е спрегнатата киселина на амоняка NH3. Водата се проявява като киселина по Брьонстед-Лоури. Това е спрегнатата ѝ основа, хидроксидният анион ОН–. Вместо да използваме амоняк, нека разгледаме общия случай на основа. Тук имам записано В. Някои основи реагират с вода. Те приемат един протон от водата и се получава ВН+. Ако отнемем един протон от Н2О, се получава ОН–. Когато процесът достигне до равновесие, можем да запишем равновесното уравнение. Ще запиша тук Kb, вместо Ка. Значи имаме Kb, защото говорим за основа. Можем да наречем Kb константа на йонизация на основа. Нека запиша: йонизационна константа на основа. Може да се нарече и дисоциационна константа на основата. Когато пишем уравнението за равновесието, спомни си, че имаме концентрация на продуктите върху концентрацията на реагентите. Тук имаме концентрацията на ВН+ по концентрацията на ОН–. Това е цялото върху концентрацията на реагентите, като пренебрегваме водата, и имаме само концентрацията на основата В. Можеш да разглеждаш Kb като Ка. Колкото по-висока е стойността на Кb, толкова по-силна е основата, защото се получават повече от продуктите. Нека го запиша. Колкото по-силна е основата, толкова по-висока е стойността на Kb. Нека да разгледаме две слаби основи. Вече споменахме амоняк, а сега ще го сравним с анилин. NH3 е амоняк, и неговата Kb е 1,8 по 10^(–5). Анилинът е С6Н5N2. Забележи, че той има по-ниска стойност за Kb, 4,3 по 10^(–10), което е много по-малко число от 1,8 по 10^(–5). Амонякът има по-висока стойност на Kb и следователно е по-силна основа от анилина. Пак повтарям, и двете са слаби основи, но амонякът е по-силната основа от двете. Спомни си, че когато разглеждахме Ка, говорихме и за рКа. Тук ще направим същото. Говорихме за Кb, и сега ще видим как се изчислява pKb. рКb е равно на отрицателен десетичен логаритъм от Kb. Нека да намерим pKb за амоняка. Просто ще заместим тук стойността на Kb. рКb ще бъде равно на отрицателен десетичен логаритъм от 1,8 по 10^(–5). Взимам калкулатора и ще го сметна. Отрицателен десетичен логаритъм от 1,8 по 10^(–5). Получава се 4,74. рКb за амоняка е 4,74. Можеш да направиш същото изчисление и за анилина и да заместиш стойността на Kb, и ще получиш pKb е равно на 9,37. Когато сравняваме двете слаби основи, амоняк и анилин, амонякът е по-силната от двете основи, защото има по-висока стойност за Kb. Забележи, че стойността на pKb е по-ниска, което отново е аналогично с рКа. Сега ще решим една задача с разтвор на амоняк. В задачата се иска да изчислим рН на 0,500 моларен воден разтвор на амоняк. Имаме воден разтвор на амоняк. Това е NН3 плюс Н2О. Амонякът ще приеме един протон от водата и ще се превърне в NН4+, амоний. Водата ще отдаде един протон и се превръща в ОН–. Нека да запиша първоначалните концентрации. За амоняка имаме 0,500 мола на литър. Записвам 0,500 мол/литър. Приемаме, че все още нищо не се е случило, така че концентрацията на продуктите е 0. Нищо не се е случило, так че концентрацията на амоний е нула, и концентрацията на ОН– е също нула. Сега да помислим за промяната. Тъй като амонякът, NH3, се превръща в амоний, NH4+, понижението на концентрацията на амоняка е равно на увеличението на концентрацията на амония. Ако означим концентрацията с Х, когато губим определено количество амоняк, то е равно на получения амоний. Значи тук имаме +Х за амония. И това важи и за хидроксида. За хидроксидния анион имаме +Х. Следователно при равновесието, концентрацията на амоняка ще бъде 0,500 – Х. За амония ще бъде Х, както и за хидроксида ще бъде Х. Сега да запишем нашето равновесно равенство, значи Кb е равно на концентрацията на продуктите, това са NH4+, записвам го тук, по концентрацията на хидроксида. Всичко това върху концентрацията на амоняка. Пренебрегваме водата, така че тук имаме само концентрацията на амоняка. Нека да заместим това, което знаем. При равновесие концентрацията на амония е Х. Пиша Х за концентрацията на амония. Същата е и концентрацията на хидроксида. За хидроксида в равновесие концентрацията също е Х. Записвам Х. Всичко това е върху концентрацията на амоняка, която при равновесие е 0,500 – Х. Записвам 0,500 – Х. Това е равно на йонизационната константа на амоняка. Да се върнем към таблицата, за да си припомним колко е тя. За амоняка дисоциационната константа Kb е 1,8 по 10^(–5). Замествам тази стойност тук за Kb. Това е равно на 1,8 по 10^(–5). И още веднъж ще приемем, че Х е много, много по-малко от от 0,500 мол/л, с което ще си улесним много сметките. Няма да решаваме квадратно уравнение. Ако приемем, че 0,500 – Х, ако Х е много малко, това е равно на 0,500. Пренебрегваме това. Ще преработя каквото се получи. Имаме 1,8 по 10^(–5) е равно на... това ще бъде Х^2 върху 0,500. И сега просто ще намерим Х. Х на квадрат е равно на... 1,8 по 10^(–5). Трябва да го умножим по 0,5, и получаваме 9,0 по 10^(–6). След това намираме квадратен корен от 9,0 по 10^(–6), за да намерим Х. Да го направим. Изваждам калкулатора, и намирам квадратен корен от 9,0 по 10^(–6). Отговорът е 0,003. Нека да го запиша тук, Х е равно на 0,0030. Спомни си какво е Х. Нека се върнем ето тук. Да видим какво е Х. Х е концентрация, и това е концентрацията на нашите хидроксидни аниони. Това ще ни позволи да намерим рН, което се търси в задачата. Х е концентрацията на ОН–. Това е мол/литър. Това е концентрацията на ОН–. А ние търсим рН на разтвора. Първо можем да намерим рОН. Това е единият начин. рОН е равно на отрицателен десетичен логаритъм от концентрацията на хидроксидните йони. Можем да намерим колко е отрицателен десетичен логаритъм от 0,0030, за да изчислим рОН на разтвора. Ще го сметна с калкулатора. Отрицателен log от 0,0030 е равно на 2,52. рОН е равно на 2,52. Сега, за да намерим рН, просто трябва да го извадим от 14. Тъй като рН + рОН = 14. Мисля, че в предходното видео забравих да сложа тези нули. Трябва да внимаваме със значещите цифри. Замествам стойността на рОН и рН + 2,52 = 14,00. Сега просто намираме рН. рН е равно на 14 – 2,52, което е 11,48. Ето че намерихме рН на нашия разтвор на амоняк.