Именуване на йонни съединения с поливалентен йон

Тук имаме формулата за едно йонно съединение и целта на това видео е... "Как наричаме това нещо?" Очевидно включва кобалт и сяра, но как го наричаме. Според правилото, първият елемент, който ще се запише, трябва да е катионът, и ако погледнем кобалта, виждаме, че той е елемент от d блока, а елементите в d-блока са трудни, понеже не знаеш точно как ще се йонизират. Знаем, че това ще е нашият катион, това ще е положителният ни йон, но не знаем какъв е зарядът на всеки от тези кобалтови йони. Нека разгледаме аниона, да погледнем сярата, или сулфида като анион. Нека подчертая това. В периодичната таблица виждаме, че сярата е ето тук, в тази група, което показва, че иска да получи два електрона, за да има пълен външен слой Точно както кислорода, тя иска да получи два електрона. Серният анион ще изглежда ето така. Ще има сяра, когато се йонизира, тя ще има 2– заряд, точно както кислорода, точно както всички елементи в тази група. Тя ще иска да получи един, два електрона, така че външният ѝ слой а да изглежда като този на един благороден газ, да изглежда като този на аргона. Можем да използваме това като насока, за да открием какъв трябва да е зарядът на кобалтите, понеже имаме 3 от сулфидите. Всеки сулфид има заряд 2–, имаме три от тях, така че това ще ни даде цялостен заряд 6–. А сега кобалта – имаме два кобалта. И тези два кобалта трябва да неутрализират този заряд 6–. Те трябва да имат заряд 6+. Това означава, че всеки от тях трябва да има заряд 3+. Ако всеки от тях има заряд 3+ и имаш два от тях, тогава ще имаш 6+ от положителната страна и 6– от сулфидната страна. И причината защо това е полезно е, че сега можем да го наименуваме. Можем да наречем това йонно съединение кобалт 3 и ще го запишеш с римски числа – кобалт III сулфид, кобалт III сулфид. Знам какво може би си мислиш. Когато разглеждахме другите йонни съединения, не трябваше да записвам заряда на катиона, а причината да го правим тук... няма нужда да го пиша с главна буква там. Нека го запиша като кобалт (III) сулфид. Причината да запиша това III в случая е понеже кобалтът може да е с множество различни заряди. Той е познат като поливалентен. Ако нещо е в група едно, знаеш, че по принцип има един положителен заряд. Група две по принцип има заряд +2. Ако е халит, по принцип има заряд –1. Но тези метали в този d-блок могат да бъдат йонизирани по множество начини. И ето затова трябва да открием какъв е зарядът на кобалта и затова го записваме в наименованието. Можем да наречем това кобалт (III) сулфид. Може да имаш други йонизации на кобалта в други йонни съединения, но това е кобалт (III) сулфид. Можеш да го направиш по два начина. Можеш да кажеш, че ако кобалтът има заряд от 3+, можеш да намериш формулата му ето тук, или, както направихме в това видео, можеш да стигнеш от формулата до реалното име.