Решен пример: Люисова диаграма на цианидния йон (CN⁻)

В това видео ще опитаме да се упражняваме повече в създаване на Люисови диаграми. И ще опитаме да направим това за цианиден анион. Това е интересно. Това е първият път, в който ще правим Люисова диаграма за йон. Спри видеото и опитай самостоятелно. Добре, нека сега направим това заедно. Вече видяхме в много видеа, че първата стъпка е да преброим общия брой на валентните електрони, с които работим. Причината да направим това е да се уверим, че разпределяме всички валентни електрони. За това ще ни помогне да разгледаме периодична таблица на елементите. Може би вече знаеш, че въглеродът има един, два, три, четири валентни електрона в този втори слой, защото той е във втори период, така че имаш четири валентни електрона от въглерода. Азотът има един, два, три, четири, пет валентни електрона във втори слой, той също е във втори период. И валентните електрони от неутрален атом въглерод и неутрален атом азот ще са общо девет валентни електрона. Но не сме готови все още. Понеже това не е неутрална молекула – Имаме отрицателен заряд тук. Това е анион, той има заряд -1. И поради този заряд минус 1 можем да мислим за наличие на допълнителен валентен електрон. Нека добавим валентен електрон тук. Защо го правим? Поради този отрицателен заряд. Работим с общо 10 валентни електрона. Следващата стъпка е да опитаме да начертаем единични връзки. Поставяме единични връзки и определяме централния атом. Тук имаме само два атома, така че никой от тях няма да е централен. Просто ще поставим въглерода и азота един до друг тук. Ще начертая една единична връзка. Като начертах тази една единична връзка разпределих два валентни електрона. Сега ми остават осем валентни електрона. Следващата стъпка е да разпределим валентните електрони. Ще започна с по-електро- отрицателния атом. Ще разпределим при азота осем електрона. Той вече има два. Нека му дадем още три несподелени електронни двойки. Имаме две, четири, шест, осем електрона. И използвах шест от тези оставащи валентни електрона, значи изваждам шест електрона и ни остават два за разпределяне. Ще поставя при въглерода два валентни електрона, ето така. Вече използвах всичките си валентни електрони. Сега да видим колко са щастливи нашите атоми. Азотът има осем електрона в обвивката си, два, четири, шест, осем. Но въглеродът има само четири електрона. Сега трябва да определим дали ще има допълнителни връзки или връзки от по-висок ред. Как можем да дадем на въглерода още валентни електрони? Това, което можем да направим, е да вземем някои от несподелените електронни двойки на азота и после да ги използваме, за да превърнем тази единична ковалентна връзка във връзка от по-висок ред. Да видим, ако вземем тези два електрона, и ги превърнем в друга ковалентна връзка, какво ще се случи? Ще изтрия всички тези и после просто ще начертая друга ковалентна връзка. Азотът все още има осем електрона в обвивката си. Въглеродът сега има шест. Може би можем да направим това още веднъж. Ще изтрия тези два електрона и ще направя още една ковалентна връзка от тях. Ще направя ковалентна връзка от тях. И какво става? Въглеродът има два, четири, шест, осем валентни електрона около себе си. Азотът има два, четири, шест, осем валентни електрона около себе си. Това изглежда доста добре. Но готови ли сме? Простият отговор е не. Все още не сме отразили този отрицателен заряд в Люисовата си диаграма. Начинът, по който ще го направим, е да поставим скоби около цялата молекула, и да покажем, че тя има отрицателен заряд. И сега сме готови. Поставихме всички валентни електрони, изпълнено е октетното правило за всички атоми, които не са водород – тук нямаме водород – и показваме, че това е анион, и сега сме готови.