Решен пример: Люисова диаграма на ксенонов дифлуорид (XeF₂)

Да направим още един пример с построяване на Люисова диаграма, който може да е малко по-интересен. Да кажем, че искаме да построим Люисова структура, или Люисова диаграма, за ксенонов дифлуорид. Спри видеото и опитай. Сега да направим това заедно. Първата стъпка е да преброим валентните електрони. Ксенонът е ето тук. Той е благороден газ. Има осем валентни електрона. Един, два, три, четири, пет, шест, седем, осем електрона в неговия пети слой. Той е в пети период. Има осем валентни електрона. И после флуорът, разглеждали сме го множество пъти, знаем, че той има седем валентни електрона. Един, два, три, четири, пет, шест, седем в неговия втори слой. Имаме два флуорни атома. Тоест електроните са две по седем. Така получаваме общо осем плюс 14 валентни електрона, което дава общо 22 валентни електрона. Следващата стъпка – правили сме това множество пъти, в множество видеа, е да начертаем структурата с единични ковалентни връзки. Ще поставим ксенона като централен атом, понеже той е по-слабо електроотрицателен от флуора. Ще поставим ксенона в центъра. Ще поставим двата флуорни атома от всяка страна. Флуорен атом тук и флуорен атом тук. И да поставим няколко единични ковалентни връзки. И колко от валентните електрони разпределихме дотук? Два в тази връзка и после два в тази връзка. Отчетохме четири. Тоест минус четири валентни електрона. Остават ни 18 валентни електрона. Следващата стъпка е да ги поставим към крайните атоми, като се стремим всеки от тях да има по осем електрона. Всеки от тези флуорни атоми вече има два валентни електрона, които споделя. Трябва да им дадем по още шест. Два, четири, шест. Два, четири, шест. Разпределихме още 12 валентни електрона. Тоест минус 12 валентни електрони, което означава, че ни остават още шест валентни електрона, които да поставим. И има само едно място, на което можем да поставим останалите шест валентни електрона и това е централният атом. При ксенона. Нека направим това. Два, четири и шест. И ето, готово. Имаме Люисовата диаграма, Люисовата структура за ксеноновия дифлуорид. Интересното тук е, че флуорните атоми имат по осем валентни електрони. Но какво се случва при ксенона? Ксенонът има два, четири, шест, осем, 10 валентни електрона около себе си. Това е един от тези примери за изключение на октетното правило, при което надминаваме осем валентни електрона, което е възможно за елементи от трети период и нагоре.