If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:22

Видео транскрипция

Нека да кажем, че искаме да намерим равновесната константа за реакцията на борен трифлуорид (в газообразно състояние) плюс 3... за всеки мол от него, имаме 3 мола Н2О (в течно състояние) и това е в равновесие, протича правата и обратната реакция, с три мола флуороводородна киселина, която е в течно състояние. Тя е разтворена във вода. Ако не е разтворена, тя е газообразно вещество и се нарича флуороводород. Но във вода се нарича флуородоводордна киселина, ще говорим повече за именуването в бъдеще, надявам се. Плюс един мол борна киселина, също в течно състояние. Разтворена е във вода. H3BO3 е във воден разтвор. Какъв е изразът за равновесната константа в този случай? Може би си мислиш: Сал, това е много лесно. За равновесната константа просто вземаш дясната страна. Така е прието. Тук има симетрия. Можех да я напиша и наобратно, но нека кажем, че вземаш дясната страна и казваш: ОК, това зависи от концентрацията на флуороводородната киселина, от концентрацията на НF, моловете за литър на HF, на трета степен, по концентрацията на борната киселина, Н3ВО3. Спомни си, логиката защо повдигаш това на трета степен е защото това е вероятността... защото за да протече реакцията в тази посока, ти трябват три молекули флуороводородна киселина, които да са в близост с един мол борна киселина. Ако си гледал/а последното видео, там разгледах логиката, която стои зад равновесната константа, която показва вероятността тази реакция да протече или вероятността тези молекули да се намират на едно място. Разбира се тя може да се коригира с помощта на мащабиращ коефициент, и тя е точно това. Това е от страната на продуктите, или реагентите, зависи в коя посока разглеждаш това уравнение, делено на моловете за литър на борния трифлуорид по... ще го направя в друг цвят... по моловете за литър Н2О на трета степен. И разбира се водата е течност. Готово. Намерихме го. Сега искам да намериш колко мола за литър вода има. Каква е концентрацията на водата? Спомни си, концентрацията е молове за обем, но какво се случва тук? Взимам някакво количество газообразен борен трифлуорид и вода и се получават тези киселини. Тези молекули са напълно разтворени във водата. Кой е разтворителят? Това е Н2О. Това може да е уравнението на реакцията, но тук има вода навсякъде. Водата е в излишък. Така че ако трябва да намериш концентрацията на водата, тя е навсякъде. Всичко, освен борния трифлуорид, това е много голямо количество. И ако я разглеждаш от гледна точка на вероятностите, ако кажеш: ОК, за да протече тази реакция в права посока, трябва да намеря вероятността да намеря една молекула борен тетрафлуорид... в определен обем, и също така ми трябват три мола вода в този обем. Но тук виждаш, че водата е навсякъде. Тя е разтворител. Има вода навсякъде, така че ме интересува единствено концентрацията на борния трифлуорид. Значи можеш да кажеш, че скоростта на правата реакция ще зависи от някаква константа умножена само по концентрацията на борния трифлуорид. Водата е навсякъде, така че не е необходимо да умножаваш по концентрацията на водата, каквато и да е тя, защото водата е навсякъде. Значи в знаменателят тук не слагаме разтворителя. И правилният отговор е, че взимаш само това, което е разтворено във водата. Защото честно казано, концентрацията няма смисъл за всичко останало, и ако я разглеждаш от гледна точка на вероятностите, това също има смисъл, защото наоколо винаги има вода. Ако кажеш: каква е вероятността да намеря вода в някакъв малък обем на нашия флуид, тя ще бъде единица, затова тук просто умножаваш по 1, но това не променя нищо. Сега, какво да кажем за тази реакция? Всяко равновесие, при което имаш различни агрегатни състояния, се нарича хетерогенно равновесие. Нека да запиша още едно хетерогенно равновесие. Нека имам Н2О в газообразно състояние, което е просто пара, сега не е разтворител, плюс въглерод в твърдо състояние. И те са в равновесие с газообразен водород и въглероден оксид в газообразно състояние. Това е хетерогенно равновесие, защото имаме вещества в газообразно и в твърдо състояние. А твърдото състояние, по определение не се разтваря нито в газ, нито... когато говорим за разтвори, ние говорихме за колоиди и суспензии, и смеси, но говорим за разтвори. По определение, ако това е в твърдо състояние, то не се разтваря. Ако се разтваряше, щяхме тук да напишем в скоби (aq). Щеше да е воден разтвор. Така че ако гледаш правата реакция, от какво ще зависи тя? Скоростта на правата реакция, тук имаме един голям блок въглерод. Това е голям куб от въглерод, и имаме пара, наоколо има водни пари. Така че ако избереш някакъв обем, особено ако той е някъде на повърхността на въглерода, винаги ще имаш въглерод. Единственото важно тук е концентрацията на водните пари. Това е, което ще определя скоростта на реакцията в права посока, така че скоростта в права посока ще е равна на някаква константа по концентрацията на водните пари. И скоростта на обратната реакция, трябва да има някакъв Н2, някакви молекули... нека да ги нарисувам, защото има два водородни атома плюс въглероден оксид, нека това е въглеродният диоксид. Значи обратната реакция, нейната скорост, ще бъде равна на някаква константа по вероятността да намерим тези две молекули в някакво пространство. И разбира се вероятността е равна или тя е правопропорционална на концентрацията. Значи концентрацията на Н2 по концентрацията... за да намерим и двете, трябва да умножим вероятностите, защото ни трябват и двете... значи по концентрацията на СО. Когато реакцията е в равновесие, тези са равни помежду си... значи това ще е равно на скоростта на обратната реакция по концентрацията на въглеродния диоксид. Делим двете страни на Кs, двете страни на Н2О, и получаваме константа за правата реакция, или както искаш а наречи, делена на константата за обратната реакция, и делим двете страни на това... е равно на това... ще копирам и поставя... е равно на това делено на това. Взимаш това и го делиш на това. И ако наречем това равновесна константа, защото това са просто константи, тогава можем да наречем това равновесна константа, виждаме, че в действителност е много логично да пренебрегнем твърдото вещество в нашата равновесна реакция. Изводът тук е, че когато изчисляваш една равновесна константа, трябва да пренебрегнеш... особено ако имаш хетерогенно равновесие... трябва да пренебрегнеш разтворите... не разтвора... В първия пример пренебрегнахме разтворителя, там където имахме борен трифлурид и вода. Водата е разтворител, затова я пренебрегваме. Защото водата е навсякъде, и също така пренебгегваш твърдото състояние. Пренебрегваш веществата в твърдо агрегатно състояние. Вероятно ще използваме това в бъдеще, когато ще изчисляваме равновесни константи. Ще се видим в следващото видео, когато ще учим за принципа на Льо Шателие.