Конфигурация на благороден газ

В това видео ще говорим за това как можем да запишем електронните конфигурации, като използваме обозначението на благородните газове. И за да сме по-точни, в това видео ще се фокусираме върху примери с използването на основните елементи от групата. Правим това, понеже преходните метали и лантанидите са малко по-сложни. Няма да правим това точно в това видео. Правилото за обозначаването на благородния газ е доста просто. Взимаш този благороден газ, който е непосредствено преди атома или йона ти. Какво имам предвид под "непосредствено преди"? Това означава, че искаме благородния газ, който е точно преди него. Тоест се изкачваш с един ред и стигаш до тук, където се намират благородните газове. И поставяш това в скоби, а после записваш другите електрони, като използваш същото обозначение, с което обикновено записваш електронната конфигурация. Ако не помниш какво е това, тук ще преминем през няколко примера. Надявам се, че ще ти стане по-ясно. Преди да започнем, просто ще ти припомня защо наричаме благородните газове благородни. Това е понеже те имат пълен октет, всичките осем електрона. След като имат пълен октет, те не са много реактивни. Имат всички електрони, които им трябват и като резултат ще видиш, че много химични реакции ще бъдат започнати от други не-благородни газове, които се опитват да получат пълен октет. Първият пример, за който ще говорим и чиято конфигурация ще запишем, е силикон. Силиконът е точно под въглерода в периодичната таблица и можем да запишем пълната му електронна конфигурация, просто за сравнение. Ако започнем с водорода, силиконът има електронна конфигурация 1s2 2s2 2р6. Да припомним, това са нашите s електрони, понеже те са в s орбитали. Това са нашите р електрони, понеже те са в р орбитали. И след като преминахме през нашите 2р6 електрони, преминаваме към 3s2. И имаме още два електрона, така че това е 3р2. Това е електронната конфигурация на силикона. Сега можем да я запишем, като използваме обозначението за благороден газ. И да сравним двете. Благородният газ, неизменно преди силикона – ако се придвижим с един ред нагоре и се преместим настрани, виждаме, че това е неон. В скоби пишем неон. И после, другите електрони са тези, които идват след неона. Слизаме надолу и електроните, които не са включени в неона, ще на нашите 3s2 електрони, ето тук, и 3р2 електроните. Ако сравним тези два начина за записване на нашата електронна конфигурация, виждаш, че тези електрони тук, всичко до 3s2 3р2, това ни дава електронната конфигурация за неона. И не трябва да запишем това, просто пишем неон, и приемаме, че човекът, който чете това, знае каква е електронната конфигурация за неона. Другото нещо, което може да забележиш, е, че тези други електрони тук, които записахме извън скобите, това са валентните ни електрони. Пишем електронната конфигурация по този начин, като използваме обозначението за благородния газ, защото това прави очевидно къде се намират валентните електрони и какъв вид са. Така че това е полезно. Ще преминем през още един пример и това ще е калцият. Калцият е тук и няма да запишем пълната електронна конфигурация този път. Просто ще запишем обозначението с благородния газ. Благородният газ, който е непосредствено преди калция, е... Преминаваме с един ред нагоре и после настрани и виждаме, че благородният газ е аргон. В скобите пишем аргон. Кои електрони не са в аргона? Придвижваме се надолу и виждаме, че имаме 4s електрона и имаме 2 от тях. Това е конфигурацията за калция. Калцият има ли пълен октет? Знаем, че това са валентни електрони и също знаем, че ако имаше пълен октет, той вече щеше да бъде с конфигурация на благороден газ, така че тогава щяхме да имаме или криптон, или аргон. В този случай се оказва, че калцият предпочита да загуби 2 електрона, вместо да получи няколко. Той ще получи 10 + 6. Губи 2 електрона и когато калцият губи 2 електрона и става калциев 2+ катион. И после можем да запишем електронната конфигурация накратко. Доста накратко ще е, понеже знаем, че ще загуби тези два валентни електрона и после ще има електронна конфигурация, която е точно като тази на аргона. И много лесно можем да кажем, като гледаме това, че калций 2+ има пълен октет. Едно от многото преимущества на това да записваме нещата с обозначение с благороден газ, освен факта, че това не изморява ръцете ти толкова много, е, че това ни позволява лесно да видим къде са валентните електрони, и дали йонът или атомът има пълен октет, или не.