Основно съдържание
Химична библиотека
Курс: Химична библиотека > Раздел 16
Урок 5: Клетъчен потенциал при нестандартни условияГалванични клетки и промяна в свободната енергия
Връзка между свободна енергия на Гибс, реакционен коефициент Q и клетъчен волтаж.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Вече знаем, че тази
галванична клетка цинкът се окислява до Zn2+. Окислението се извършва
на анода, този електрод е нашият анод, а Cu2+ се редуцират до мед. Редукцията се извършва на катода. Затова този електрод
е катод. Започваме с едномоларен
разтвор на цинков сулфат, което означава, че
първоначалната концентрация на Zn2+ в разтвора е
един мол на литър, и имаме едномоларен
разтвор на меден сулфат, което означава, че в началото
имаме концентрация на Cu2+ един мол на литър. Това е при стандартни условия. Имаме едномоларни концентрации, 25 градуса по Целзий, твърди електроди от чистите метали и знаем стандартния
клетъчен потенциал, клетъчният потенциал
при стандартни условия за тази клетка е +1,10 волта. Следователно имаме
спонтанна окислително-редукционна реакция, при която протича ток. Така електроните се движат
по нашия проводник и имаме напрежение, имаме стандартен клетъчен потенциал. В едно от видеата по
електрохимия взехме стандартния клетъчен потенциал и от него изчислихме делта G нулево. Използвахме ето тази формула. Делта G нулево е равно на
–nFE нулево. Заместихме със стойността
на стандартния клетъчен потенцал и получихме делта G нулево. Делта G нулево е промяната
на свободната енергия при стандартни условия, за която получихме 212 килоджаула. Нека да видим уравнението
за промяната на свободната енергия от термодинамиката и да анализираме
нашата галванична клетка. Промяната на свободната
енергия е равна на стандартната промяна на
свободната енергия делта G нулево. плюс RT по натурален логаритъм от Q. Спомни си, че делта G е моментната
разлика на свободната енергия между реагентите и продуктите. Делта G нулево е промяната на
свободната енергия при стандартни условия. R е газовата константа,
Т е температурата в келвини, а Q е реакционният
коефициент. Нека да видим какъв е реакционният коефициент
за тази реакция. За тази спонтанна
окислително-редукционна реакция, Q има същия вид
като равновесната константа, концентрацията на продуктите
върху концентрацията на реагентите, и изпускаме веществата
в твърдо агрегатно състояние. Значи това е
концентрацията на Zn2+ това е нашият продукт тук, пренебрегваме медта, върху концентрацията на Cu2+, пренебрегваме цинка. Значи върху концентрацията на Cu2+. И сега заместваме
концентрациите. Концентрацията на Zn2+
е един мол на литър, затова имаме 1,0. Концентрацията на Cu2+
е също един мол на литър, при тези стандартни условия тук. Значи в този случай Q
е равно на едно, заместваме в израза Q = 1, и получаваме, че
натурален логаритъм от едно натурален логаритъм от едно
е равен на нула. Значи този член е нула. При стандартни условия промяната на свободната
енергия делта G... Промяната на свободната енергия
делта G е равна на промяната на свободната енергия при
стандартни условия, делта G нулево. Това е равно на –212 килоджаула, можеш да запишеш за един мол
от реакцията, ако искаш, можеш
да го запишеш тук. Това е логично, защото сме
при стандартни условия. Имаме едномоларни концентрации, така че промяната
на свободната енергия е равна на делта G нулево. Обърни внимание, че делта G е отрицателно, затова знаем, че
реакцията е спонтанна. Това е спонтанна реакция
при стандартни условия. Протича ток, имаме напрежение. Нека се върнем тук горе. Имаме напрежение, В точно този момент
имаме напрежение. Реакцията протича надясно, с образуване на още продукти. Тук се получават повече
от нашите продукти. Какво става с Q, когато реакцията
се движи надясно? Увеличава се концентрацията
на нашите продукти, увеличава се концентрацията на Zn 2+. В същото време намалява
концентрацията на Cu2+. Така че Q се увеличава, когато
реакцията протича надясно. Когато получаваме повече
продукти, Q се увеличава. Имаме увеличение на Q. Какво се случва с делта G? Какво става с моментната разлика
на свободната енергия между реагентите и продуктите? Хайде да заместим
във формулата. Нека да си измислим число.
Например Q се увеличава... Тук започнахме с едно. Да кажем, че Q се увеличава до 10 000. Ще взема голямо число. Нека Q се е увеличило
до 10 000 и имаме много повече продукти,
отколкото реагенти. Колко е делта G? Делта G е равно на... Делта G е равно на стандартната промяна
на свободната енергия и при стандартни условия
то е –212 килоджаула. Значи това е –212. Това са –212 000 джаула. превърнах килоджаулите
в джаули, плюс R, което е
газовата константа. Нека да се върна тук горе. R е газовата константа,
която е 8,314 джаула за мол по келвин. Затова превръщаме това
в джаули за мол, за да имаме съответствие на
мерните единици. След това е температурата. Температурата на реакцията,
нека си я припомним. Връщам се отново горе,
тя е 25 градуса по Целзий. 25 градуса по Целзий са 298 келвина,
значи е 298 келвина. Келвините се съкращават. И това по натурален логаритъм от Q. А ние променихме Q. Казахме: Хайде да вземем
едно голямо число, нека Q е 10 000. Затова заместваме натурален
логаритъм от 10 000, което очевидно означава, че
имаме много повече продукти в този момент във времето. В този момент от време,
каква е стойността на делта G? Каква е моментната промяна
на свободната енергия между реагентите и продуктите? Нека да го сметна. Да намерим натурален логаритъм
от 10 000. Отговорът трябва да умножим по 298, след това умножаваме по 8,314, и това число прибавяме към... Прибавяме го към
–212 000. Получаваме, че делта G е равно на – 189,2 килоджаули. Ще го направя в килоджаули. Делта G е равно на –189,2 килоджаула за мол. Не се вълнувам особено
от конкретното число, просто искам да видим какво се случва,
когато се променя Q. Увеличихме Q от едно до 10 000, и какво се случи с делта G? То се промени от –212 килоджаула до –189,2 килоджаула. Значи се приближаваме до нулата, приближаваме се до равновесие. Но в този момент, когато
Q е равно на 10 000, ние все още имаме
отрицателна стойност. Все още имаме отрицателно делта G. Значи реакцията
е все още спонтанна. Все още протича ток и се образуват повече от продуктите, все още имаме напрежение
в този момент във времето. Какъв е волтажът в този момент
във времето? Какъв е моментният
клетъчен потенциал? Моментният
клетъчен потенциал е Е. Можем да го намерим от формулата, която свързва делта G и Е. Делта G е равно на –nFE. Заместваме в нея, заместваме стойността на делта G, знаем, че n са моловете електрони, които се пренасят, F е константата
на Фарадей, и Е е моментният
клетъчен потенциал. За да спестя време,
няма да правя сметките тук, но ти можеш да ги направиш
и ще получиш че моментният клетъчен потенциал
е равен на +0,98 волта. Значи реакцията е спонтанна, все още се получава напрежение. Все още има напрежение тук. Но обърни внимание, че
волтажът е намалял. В предишния пример,
при стандартни условия, той беше 1,10 волта, така че той се е понижил
до 0,98 волта. Но помисли колко
голямо е това число. Имаме толкова много продукти
в сравнение с реагентите, и все още имаме приличен волтаж. Почти един волт, доста близо до
първоначалните 1,1 волта. Какво става с равновесието? Знаем, че при равновесие
реакционния коефициент Q е равен на равновесната
константа К, и при 25 градуса Целзий
К е равна на 1,58 по 10^37. Значи за тази реакция
при 25 градуса по Целзий, това е равновесната константа. Нека да заместим
равновесната константа във формулата за делта G,
за да видим какво се получава. Значи делта G е равно на делта G нулево, което е –212 килоджаула за мол, плюс R, която е 8,314, по
температурата. Все още имаме 25 градуса Целзий,
което е 298 Келвина. Този път ще използваме
натурален логаритъм от К, затова заместваме
равновесната константа за Q. Натурален логаритъм
от 1,58 по 10^37. Хайде да го сметнем. Натурален логаритъм от
1,58 по 10^37. Ще го умножим по 298 и по 8,314. Получаваме, като закръглим, +212 килоджаула за мол. Не ни трябва голяма точност, защото закръглих тук и тук също. Идеята е, че делта G е равно на нула
при равновесие. Вече знаем това, че делта G е равно на нула при равновесие. Това ни го показва. Имаме –212 килоджаула за мол, около –212 килоджаула за мол тук и около 212 килоджаула за мол тук. При равновесие те ще се унищожат и получаваме, че делта G
е равно на нула. Знаем, че при равновесие
делта G е равно на нула. Няма разлика в
свободната енергия между реагентите и продуктите. Нека да видим волтажа
на нашата клетка при равновесие. Ако делта G е нула, заместваме го тук, и клетъчният потенциал Е
трябва също да е равен на нула. Ако той е равен на нула,
това също е равно на нула, значи клетъчният потенциал
е равен на нула волта. Волтажът е нула, когато окислително-редукционната
реакция е в равновесие. Тогава клетката умира,
батерията ти е мъртва. Надявам се, че това ти помага
да разбереш галваничните батерии разглеждани през призмата
на промяната на свободната енергия.