Основно съдържание
Химична библиотека
Курс: Химична библиотека > Раздел 11
Урок 1: Състояния на веществата- Състояния на веществата
- Агрегатни състояния - продължение
- Специфичен топлинен капацитет и латентна топлина на топене и изпарение
- Пример за специфична топлина, специфична топлина на топене и на изпарение
- Задача за охлаждане на вода
- Пример за промяна на агрегатното състояние
- Парно налягане
- Фазови диаграми
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Пример за промяна на агрегатното състояние
Пример за специфичен топлинен капацитет и енталпия на изпарение: изчисляване на количеството енергия, необходима за изпарението на 1,00 кг. етанол с начална температура 20 градуса по Целзий. Създадено от Сал Кан.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
Тази задача
е от учебника по химия на Коц, Трейчел и Тоунсенд. Използвам я с тяхно разрешение. В условието е дадена
температурата на кипене на етанола (C₂H₅OH),
тя е 78,29°C. Пита се колко джаула
енергия е необходима, за да повиши температурата
на 1 килограм етанол от 20°C до точката му на кипене
и после да промени агрегатното му състояние
до пара. Тази всъщност има
от два етапа. Първо да намерим колко джаула
трябват да се загрее етанолът от 20°C до 78,29°C? Това е първият етап. След него ще имаме
течен етанол с температура
78,29°C. След това ще е нужна енергия,
за да го изпари. Това са двата етапа. Нека да помислим
първо за загряването на течността. Да измислим
как да решим етап 1. Там етанолът
остава течност. Най-напред да видим
с колко градуса се повишава
температурата? Повишава се от 20°C, използвам скалата на Целзий, до 78,29°C. С колко е повишена? 78,29°C минус 20°C
е 58,29 градуса. Промяната в температурата
е равна на 58,29 градуса. Вече няма значение
дали са по Целзий или по Келвин. Това е така, защото
големината на единиците в скалите на Целзий и на Келвин е еднаква. Скалата на Келвин
просто е изместена версия на скалата на Целзий. Ако добавим по 273 градуса
към всяко от тези две числа, ще получим температурите
в келвини, но когато вземем тяхната разлика,
тя отново ще бъде същата. При всяка от двете скали
разликата все е 58,29 градуса. С толкова трябва да се повиши
температурата. Да намерим колко енергия
е нужно за това. Трябва ни
делта Т. Покачваме температурата
с 58,29°C. Мога да сменя скалата
на Целзий с тази на Келвин,
тъй като тя участва в мерните единици
за специфичния топлинен капацитет. Да запиша. 58,29 келвина
е промяната в температурата. Можеше и по друг начин:
първо да прехвърлим всичко в Келвин, тогава получената разлика
щеше да е абсолютно същата. Тъй като деленията
в скалите на Целзий и Келвин са с равни големини. И така, вече имаме
промяната в температурата. Какво количество етанол
искаме да загреем? Дадено е в условието. Имаме 1 килограм
етанол. Всички други мерни единици
са с участието на грамове. Затова преобразувам 1 килограм
като 1000 грама. Записвам го тук. 1 килограм има 1000 грама. Тези се унищожават. Това е равно на 1000 грама. Така разписахме преобразуването на мерната единица. Умножаваме по специфичния
топлинен капацитет на етанола. Той също ни е даден,
2,44 джаула за грам по келвин. Умножавам по 2,44. Мерната единица
е джаул за грам келвин. Мерните единици
са добре. Келвините се унищожават
тук и тук, с келвините
в знаменателя. Грамовете в числителя
се унищожават от грамовете
в знаменателя. Специфичният топлинен капацитет
е количеството енергия на единица маса, необходима да добави този 1 градус. Имаме 58,29 градуса за 1000 грама, умножаваме ги. От мерните единици
остава само джаул. Келвините се унищожават, също и грамовете. Сега ще извадя калкулатора, за да изчисля. Имам 58,29 по 1000 по 2,44 и искам само 3 значещи цифри
от резултата. Закръглям надолу и получавам 142 000
джаула. Мерната единица
е джаул. Това е енергия. И така, това е количеството
необходима енергия, за да загрее нашия
1 килограм етанол от 20°C до 78,29°C. То е същото като загряване
от 293 келвина до 78,29 плюс 273 келвина,
колкото и да е това. И при двата начина
температурата се покачва с 58,29 келвина. За втория етап на задачата
имаме този горещ течен етанол. Сега остава да го изпарим. Трябва да получим газ
с тази температура. Добавяме топлината на кипене. Тя е дадена тук. По-точно се нарича
енталпия на кипене. Енталпията на кипене
ни е дадена: тя е 855 джаула за грам. Това е количеството енергия,
нужно да изпари 1 грам етанол, който вече се намира
на температурата си на кипене. Той е вече
на точката на кипене. Колко енергия ще поеме
всеки грам от него, за да се изпари? Тя ни е дадена тук. Масата на целия етанол
пък е 1000 грама. Грамовете се унищожават, остава 855 по 1000
равно на 855 000 джаула. Това е повече от енергията, нужна да загрее етанола
от 20°C до 78,29°C, и тя отива, за да остане
на 78,29°C, но да се изпари. Това е основният
разход на енергия. В условието се търси
общото количество енергия. Да опитаме да съберем
двата етапа наум. 855 000 плюс 142 000. 800 плюс 100 е 900, дотук са 900 000, 50 плюс 40 е 90, и 5 плщс 2 е 7. Получих 997 000 джаула,
или 997 килоджаула. Това е почти
1 мегаджаул. Това е отговорът на въпроса
колко енергия е нужна да изпари 1 килограм етанол
с температура 20°C.