If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Изчисляване на коефициенти на задържане при тънкослойна хроматография

При тънкослойната хроматография коефициентът на задържане (Rf) се използва за сравняване и идентифициране на съединения. Rf стойността на едно съединение е равна на изминатото от съединението разстояние делено на разстоянието, изминато от фронта на разтворителя (и двете измерени от началната точка). Например ако определено съединение измине 1,5 cm и фронтът на разтворителя измине 6,0 cm, тогава Rf стойността на съединението е 0,25.. Създадено от Анджела Гереро.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Спомни си, че при тънкослойната хроматография (TLC) има две фази – стационарна фаза, показана като този син силициев гел върху плака, и мобилна фаза. Мобилната фаза е разтворителят, който е по-слабо полярен от твърдата стационарна фаза. Силициевият гел е много, много полярен. Да кажем, че трябва да вземеш плака, която изглежда ето така. В началото поставяш две съединения. Ще ги наречем А и В. А после мобилната фаза се е придвижила до тук, веществото А се е придвижило до тук, а В се е придвижило до тук. Но какво точно означава това? Как ще отчетем тази стойности? Начинът да ги отчетем в лабораторен доклад или в статия е чрез така нареченият фактор на задържане, също познат като коефициент на задържане или съкратено Rf. Rf е равно на разстоянието, изминато от разтвореното вещество, върху разстоянието, изминато от разтворителя. Първата стъпка, която трябва да направиш, е да измериш разстоянията за различните съединения и също за разтворителя, също наричан подвижна фаза. Да поставим линийка до нашата TLC плака, точно както ще направиш, ако си в лаборатория. Да кажем, че това са 1 единица, 2 единици, 3 единици и 4 единици. Можем да измерим разстоянието, което е изминало веществото А, и то е стартовата линия до центъра на точката. Това са две единици. И за съединение В, отново, от началната линия до центъра на точката, това са 3 единици. За разтворителя – от началната линия до тази крайна линия – това са 4 единици. Да заместим измерените стойности във формулата. Ако искаме да изчислим Rf за веществото А, ни трябва разстоянието, изминато от съединение А, върху разстоянието, изминато от разтворителя, да кажем, А/S, а това ще е равно на 2/4, а общоприетият начин за отчитане на тези точки е като десетични дроби, така че ще кажем, че това е 0,5. Правим същото нещо за съединение В – Rf за съединение В е равно на разстоянието, изминато от В, върху разстоянието, изминато от S. В този случай това е равно на 3/4, или 0,75. Какво можем да кажем за тези две съединения? Ако си спомняш това, което казахме за мобилната фаза и стационарната фаза, съединенията, които се придвижват по-надалеч, трябва да са по-привлечени към мобилната фаза и, следователно, те са по-слабо полярни. Така че можем да кажем, че съединение В е по-слабо полярно и се движи по-бързо. Противоположното е вярно за съединение А. Тъй като то не се придвижва толкова много, то е по-привлечено към полярния силициев гел и, следователно, е по-полярно от съединение В и се движи по-бавно. Представи си, че все едно засяда в стационарната фаза и не иска да се отдалечи от нея. Приключихме с първия пример. Нека направим още един. В този пример можем да видим, че началната ни реакционна смес е разделена на четири различни съединения. Нека ги надпишем от А до D, като А е оранжевата точка, В е жълтата, С е зелената, а D е лилавата. Отново, ще използваме същия процес като по-рано. Първата стъпка е да вземем линия и да я поставим до силициевия гел. Това е 1 единица, 2 единици, 3, 4, 5 и 6. Нека изчислим Rf на А. То е равно на разстоянието, изминато от А, върху разстоянието, изминато от разтворителя, така че трябва да ги измерим. Първо можем да видим, че А е изминало една единица, а разтворителят е изминал отколо 6 единици. Ще кажем, че това е 1/6 и да превърнем това в десетична дроб – 0,17. Можем да направим същото за всяко от тези съединения. Да разгледаме съединение В. Това е равно на В/S, което е равно на – това разстояние е около 3 единици – така че имаме 3/6, което е равно на 0,50. След това ще измерим за С – Rf на С е равно на разстоянието, изминато от С, върху разстоянието, изминато от разтворителя S, което е равно на – разстоянието, изминато от С, е 4, така че това ще е 4/6, което е равно на 0,66. И, последно, за D, отново, ще трябва да измерим разстоянието, изминато от D, върху разстоянието, изминато от S, като в този случай първото разстояние е 5, така че това ще е 5/6, което е равно на 0,83. Какво можем да кажем за общите принципи? Отново, казахме, че съединения, които се придвижват по-надалеч са доста неполярни, а съединения, които не се движат надалеч, са по-привлечени към стационарната фаза и, следователно, са по-полярни. Ако разгледаме стойностите на Rf, можем да покажем, че тук има закономерност. Съединенията с по-малко Rf са по-полярни, тъй като са по-привлечени към стационарната фаза. И съединения с по-голямо Rf са по-слабо полярни, тъй като са по-привлечени към мобилната фаза. Нека набързо обобщим какво научихме днес. Научихме как да изчислим Rf стойност, наричана още фактор на задържане, и как да отчетем показанията, когато го представяме в лабораторен доклад или в литература. Показахме, че съединения с големи Rf са по-слабо полярни, а съединения с доста малки Rf са по-полярни.