Апсидна прецесия (прецесия на перихелия) и цикли на Миланкович

Научихме, че аксиалната прецесия не е промяна в наклона на земната ос, или осовата инклинация на оста на въртене на Земята, а е промяна в посоката. И през дълъг период от време, 26 000 години, тя описва една окръжност. И основният ефект от това е, че ако изчакаме достатъчно дълго, тази ос на въртене – или можеш да кажеш Северният полюс – ще сочи в различна посока. И ако оста на въртене е насочена в различна посока след достатъчно дълго време, тогава абсолютната точка в орбитата ни, ако използваме Слънцето като отправна система, точката в орбитата ни, когато сме насочени най-надалеч от Слънцето, или когато Северното полукълбо е насочено най-надалеч от Слънцето, ще е по-рано в орбитата. Подчертавам, че това няма задължително да означава по-рано в календара ни, понеже календарът ни, по определение, е основан на това кога сме най-наклонени надалеч или към Слънцето. Въпреки че ако изчакаме 1800 години, както в примера, който дадох, ще сме най-наклонени надалеч от Слънцето, зимното равноденствие на Северното полукълбо ще е в по-ранна точка от орбитата, според календара ни пак ще е 22-ри декември. Ако вместо това календарът ни беше основан на – той не е, но ако беше базиран на точна точка в орбитата, тогава годината ще е около 20-25 минути по-дълга всяка година и датата за началото на зимата ще се измести назад. 1800 години по-късно датата за началото на зимата ще е 22-ри ноември. Но не така измерваме календара. Календарът ни всъщност е измерен от равноденствие до равноденствие. От 22-ри, или 21-ви, декември – има малки отклонения в зависимост от календара – но това винаги ще е датата, на която сме най-наклонени надалеч от Слънцето. Това няма да е задължително датата при същата позиция по отношение на самото Слънце. Затова реалният перихелий се променя. Понеже ако това винаги е 22-ри декември и, ако отначало приемем, че перихелият винаги е в същата фиксирана точка в Космоса по отношение на Слънцето, въпреки че това не е точно така, но ако направим това предположение, тогава ще сме най-наклонени надалеч от Слънцето все повече и повече след 22-ри декември, все повече и повече след този момент. И ето затова имаш това изместване на перихелия назад. В това видео искам да добавя, че самият перихелий също се променя. Ако отново начертая Слънцето и сега орбитата ни изглежда ето така – и ще преувелича ексцентрицитета, така че перихелия и афелия да са малко по-ясни. Сега това е перихелия. Това е афелия въз основа на начина, по който го начертах тук с тези различни цветове. Не е задължително Земята да е точно тук. Перихелий и афелий – има също и въртене на перихелия. И понякога това се нарича прецесия на перихелия, или апсидална прецесия. Тези думи са трудни за произнасяне. Ако изчакаме няколко хиляди години, орбитата ни може да изглежда ето така. Реалният перихелий ще се е завъртял. Орбитата ни ще изглежда ето така. Реалната елипса ще се е завъртяла малко. Изчакваш още малко и може да изглежда ето така. И, очевидно, отново говоря за хиляди и хиляди години. От година на година всъщност няма да забележиш разлика. Говорихме за аксиалната прецесия – че за тази промяна в посоката на ротационната ни ос, за завършване на един период са нужни 26 000 години. 26 000 години след днес полярната ни ос, ако не мислим за оста на въртене, ако не сме много загрижени за реалната промяна в наклона, като ще има някаква малка промяна в наклона, но след 26 000 години от днес полюсът ни отново ще сочи приблизително в същата посока. Ще сме завършили един период на аксиална прецесия. Но не са нужни 26 000 години за датата на перихелия днес... Той е през януари. Всъщност не знам точната дата. Можеш да потърсиш това. Но на каквато дата през януари е, няма да са нужни 26 000 години, за да е отново на същата дата. Щяха да са нужни 26 000 години, ако самият перихелий не се променяше, ако винаги оставаше фиксиран тук, ако нямахме тази апсидална прецесия. Но тъй като това също се променя, можеш да кажеш, че се движи над 1000 години в тази посока, докато датата през януари се движи в тази посока, ще се срещнат по-рано, така че прецесията ще е обратно на същата дата през януари след по-малко от 26 000 години. И точното време – не съм направил изчисленията, но това съм чел – ще е след 21 000 години от днес. И освен всичко това, ако това не е достатъчно, не само посоката на ротационната ос на Земята се променя и наклонът се променя, и перихелият и афелият също се въртят, но даже и ексцентрицитетът на самата орбита се променя. През дълги периоди от време орбитата на Земята има по-голям или по-малък ексцентрицитет. И научихме, че почти кръглите тела имат – окръжността няма ексцентрицитет, а после може да имаш все по-голям и по-голям ексцентрицитет, което означава, че имаш все по-сплескана елипсовидна форма. И тези цикли на ексцентрицитета отнемат приблизително 100 000 години. И за да преговорим отново циклите на Миланкович – отново, това е теория. Не сме сигурни дали това задължително причинява ледените епохи и дали задължително е с голямо влияние върху дългосрочната климатична промяна, но теорията на циклите на Миланкович е, че през дълги периоди от време, ако ексцентрицитетът се промени достатъчно и ако съвпадне със съвпадането на перихелия и сезоните, може би това е достатъчно, за да започне ледена епоха. Или може би е достатъчно, за да ни извади от ледена епоха. И, всъщност, ако искаш да добавиш още към това, самата равнина на орбитата също се променя с времето, основно поради взаимодействията с външните планети. Ще спрем дотук. Както можеш да си представиш, това е много сложна тема, но се надявам, че сега имаш представа за всички различни начини, по които орбитата ни може да се промени, и вероятно можеш да започнеш да мислиш как това може да повлияе на климата. Но всъщност не знаем със сигурност как и дори дали влияе на навлизането в или излизането от ледени епохи.