По-екстремни ли са сезоните в южното полукълбо?

В предишни видеа вече говорихме за идеята, че в орбитата на Земята има моменти, в които сме по-близо или съответно по-далеч от Слънцето. Ако приемем, че това е случаят, в който сме по-близо до Слънцето, то това е т.н. „перихелий“. Когато е възможно най-далеч от Слънцето – разликата е подчертано голяма тук – има „афелий.“ Това е афелият в нашата орбита, моментът, в който сме най-далеч от Слънцето. Да кажем, че орбитата ни изглежда горе-долу така. Тук не би трябвало да има издатина. По-скоро изглежда като това тук. В първото видео, в което обсъждахме темата, казах, че не това е причината да имаме сезони. Макар сега да сме около 3% по-близо, начинът, по който е устроена орбитата ни и, както ще видим нататък – ексцентрицитетът ѝ, или колко елиптична е тя, се променя; това е колко не-кръгла е в даден момент. Това е начин да осмислиш ексцентрицитета. Променя се. Сега, когато сме най-близо до Слънцето, сме 3% по-близо, отколкото, когато сме най-далеч. Тоест 3% разлика спрямо афелия. В първото видео по тази тема казахме, че не това предизвиква сезоните. Даже при перихелия, когато сме най-близо до Слънцето и получаваме най-много радиация от него, е зимно време в Северното полукълбо. Това се случва тук. Перихелият е януари месец. Афелият е през Юли. Така погледнато може да се повдигне един интересен въпрос – да помислим за януари, когато е перихелият, и за юли, когато е афелият. Нека нарисувам набързо един глобус тук. Да кажем, че това е Екваторът. Ще го нарисувам и в двата случая. През януари в Северното полукълбо е зима. Ще го оцветя в синьо. Зима е. През юли пък е лято в Северното полукълбо и зима в Южното. Тоест през юли е зима в Южното полукълбо. Нека лятото е в малко по-летен цвят. Мисля, че оранжевото става, но това не е оранжево. Ето оранжево. Добре. Това е оранжево. И това е оранжево. Това са летата. Това е лятото в Южното полукълбо, което е по време на зимата в Северното, и обратно. Лятото в Северното полукълбо е по време на зимата в Южното. Може да ти изникне един въпрос, който и видях в коментарите на онова първо видео, и той е добър въпрос. Ако сме по-близо до Слънцето през януари, или най-близо до него тогава – това е перихелият – и получаваме повече слънчева радиация тогава, то това смекчава ли зимата? Смекчава ли тази радиация зимата в Северното полукълбо? Или пък, означава ли това, че лятото в Южното полукълбо, когато сме по-близо до Слънцето, е по-интензивно, по-горещо? Обратно пък, през юли, когато сме най-далеч от Слънцето, смекчено ли е лятото в Северното полукълбо? Да, по-горещо е по принцип, но пък и ние сме малко по-далеч. А зимата в Южното полукълбо не е ли по-студена? Отново, по-екстремна ли е? Зима е, а сме и по-далеч от Слънцето. Тоест сигурно получаваме и по-малко радиация. Има няколко начина да го погледнеш. Факт е, че когато сме най-далеч от Слънцето получаваме по-малко радиация, нагряваме се по-малко. Като цяло обаче климатът в Южното полукълбо не е по-екстремен, въпреки че получава повече слънчева радиация през лятото и по-малко през зимата. Причината е, че – Нека нарисувам Екватора тук, за да разграничим полукълбата. Основната причина да е прието, че не е по-краен, е, че в Южното полукълбо има много повече вода. Погледнеш ли повърхността на Южното полукълбо, ще видиш много повече вода, отколкото на повърхността на Северното. Това, естествено, е Меркаторова проекция, която изкривява нещата така, че обектите при полюсите изглеждат по-големи, отколкото са. Гренландия не е по-голяма от Южна Америка. Просто е разпростряна, за да може картата да се направи по-плоска. В Южното полукълбо обаче има повече вода и, както може и да знаеш от часовете по химия, водата има по-голяма специфична топлина. Отнема повече енергия, повече топлина, за да се затопли вода с един градус, отколкото земя. Тоест водата поглъща повече енергия. Когато пък има по-малко енергия, водата ще освободи повече енергия, без да свали толкова много градусите. Така водата смекчава климата. Затова, макар летата в Южното полукълбо да са по-„облъчени“ от тези в Северното, температурите се смекчават заради способността на водата да поглъща повече енергия, без да променя драстично температурата си. Вярно е все пак, че Антарктика е по-студена. По-студено е там спрямо Северния полюс. Основната причина да е по-студено обаче, извън факта, че става дума за земя, а при Северния полюс – за средата на Арктичния океан, е огромната надморска височина на леда. Надморската височина в по-голямата част на Антарктика е някъде 8000 фута (около 2500 метра). Това е едва ли не алпийска категория. Тоест основната причина да е по-студено, макар отдалечеността да може и да има роля, е, че е на по-висока надморска височина, а и е донякъде изолирана от водата, така че е общо взето „на суша“. През дългите зими пък ще е още по-студено. Тук ще спра, но другата страна на нещата са летата – всичко това е наистина сложно. Затова не може просто да си харесаме обяснение и да го провъзгласим за „причината“. Това са все влияния. Ако имаш огромна ледена покривка, то тя също така и ще отразява повече светлина, защото е бяла, за разлика от някой по-тъмен цвят като на океана или на сушата. Можеш да вземеш предвид всички тези фактори, но основният отговор е: „Това е хубав въпрос“. Като цяло, климатът в Южното полукълбо не е по-екстремен от този в Северното, макар и Антарктика да е по-студена.