If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако използваш уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

По-екстремни ли са сезоните в южното полукълбо?

По-екстремни ли са сезоните в южното полукълбо заради ексцентрицитета на земната орбита? Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В предишни видеа вече говорихме за идеята, че в орбитата на Земята има моменти, в които сме по-близо или съответно по-далеч от Слънцето. Ако приемем, че това е случаят, в който сме по-близо до Слънцето, то това е т.н. „перихелий“. Когато е възможно най-далеч от Слънцето – разликата е подчертано голяма тук – има „афелий.“ Това е афелият в нашата орбита, моментът, в който сме най-далеч от Слънцето. Да кажем, че орбитата ни изглежда горе-долу така. Тук не би трябвало да има издатина. По-скоро изглежда като това тук. В първото видео, в което обсъждахме темата, казах, че не това е причината да имаме сезони. Макар сега да сме около 3% по-близо, начинът, по който е устроена орбитата ни и, както ще видим нататък – ексцентрицитетът ѝ, или колко елиптична е тя, се променя; това е колко не-кръгла е в даден момент. Това е начин да осмислиш ексцентрицитета. Променя се. Сега, когато сме най-близо до Слънцето, сме 3% по-близо, отколкото, когато сме най-далеч. Тоест 3% разлика спрямо афелия. В първото видео по тази тема казахме, че не това предизвиква сезоните. Даже при перихелия, когато сме най-близо до Слънцето и получаваме най-много радиация от него, е зимно време в Северното полукълбо. Това се случва тук. Перихелият е януари месец. Афелият е през Юли. Така погледнато може да се повдигне един интересен въпрос – да помислим за януари, когато е перихелият, и за юли, когато е афелият. Нека нарисувам набързо един глобус тук. Да кажем, че това е Екваторът. Ще го нарисувам и в двата случая. През януари в Северното полукълбо е зима. Ще го оцветя в синьо. Зима е. През юли пък е лято в Северното полукълбо и зима в Южното. Тоест през юли е зима в Южното полукълбо. Нека лятото е в малко по-летен цвят. Мисля, че оранжевото става, но това не е оранжево. Ето оранжево. Добре. Това е оранжево. И това е оранжево. Това са летата. Това е лятото в Южното полукълбо, което е по време на зимата в Северното, и обратно. Лятото в Северното полукълбо е по време на зимата в Южното. Може да ти изникне един въпрос, който и видях в коментарите на онова първо видео, и той е добър въпрос. Ако сме по-близо до Слънцето през януари, или най-близо до него тогава – това е перихелият – и получаваме повече слънчева радиация тогава, то това смекчава ли зимата? Смекчава ли тази радиация зимата в Северното полукълбо? Или пък, означава ли това, че лятото в Южното полукълбо, когато сме по-близо до Слънцето, е по-интензивно, по-горещо? Обратно пък, през юли, когато сме най-далеч от Слънцето, смекчено ли е лятото в Северното полукълбо? Да, по-горещо е по принцип, но пък и ние сме малко по-далеч. А зимата в Южното полукълбо не е ли по-студена? Отново, по-екстремна ли е? Зима е, а сме и по-далеч от Слънцето. Тоест сигурно получаваме и по-малко радиация. Има няколко начина да го погледнеш. Факт е, че когато сме най-далеч от Слънцето получаваме по-малко радиация, нагряваме се по-малко. Като цяло обаче климатът в Южното полукълбо не е по-екстремен, въпреки че получава повече слънчева радиация през лятото и по-малко през зимата. Причината е, че – Нека нарисувам Екватора тук, за да разграничим полукълбата. Основната причина да е прието, че не е по-краен, е, че в Южното полукълбо има много повече вода. Погледнеш ли повърхността на Южното полукълбо, ще видиш много повече вода, отколкото на повърхността на Северното. Това, естествено, е Меркаторова проекция, която изкривява нещата така, че обектите при полюсите изглеждат по-големи, отколкото са. Гренландия не е по-голяма от Южна Америка. Просто е разпростряна, за да може картата да се направи по-плоска. В Южното полукълбо обаче има повече вода и, както може и да знаеш от часовете по химия, водата има по-голяма специфична топлина. Отнема повече енергия, повече топлина, за да се затопли вода с един градус, отколкото земя. Тоест водата поглъща повече енергия. Когато пък има по-малко енергия, водата ще освободи повече енергия, без да свали толкова много градусите. Така водата смекчава климата. Затова, макар летата в Южното полукълбо да са по-„облъчени“ от тези в Северното, температурите се смекчават заради способността на водата да поглъща повече енергия, без да променя драстично температурата си. Вярно е все пак, че Антарктика е по-студена. По-студено е там спрямо Северния полюс. Основната причина да е по-студено обаче, извън факта, че става дума за земя, а при Северния полюс – за средата на Арктичния океан, е огромната надморска височина на леда. Надморската височина в по-голямата част на Антарктика е някъде 8000 фута (около 2500 метра). Това е едва ли не алпийска категория. Тоест основната причина да е по-студено, макар отдалечеността да може и да има роля, е, че е на по-висока надморска височина, а и е донякъде изолирана от водата, така че е общо взето „на суша“. През дългите зими пък ще е още по-студено. Тук ще спра, но другата страна на нещата са летата – всичко това е наистина сложно. Затова не може просто да си харесаме обяснение и да го провъзгласим за „причината“. Това са все влияния. Ако имаш огромна ледена покривка, то тя също така и ще отразява повече светлина, защото е бяла, за разлика от някой по-тъмен цвят като на океана или на сушата. Можеш да вземеш предвид всички тези фактори, но основният отговор е: „Това е хубав въпрос“. Като цяло, климатът в Южното полукълбо не е по-екстремен от този в Северното, макар и Антарктика да е по-студена.