Прецесията причинява по-късен перихелий

Във видеото, в което за пръв път се запознахме с циклите на Миланкович, в което говорихме за прецесията и как наклонът на Земята, осовата инклинация, също може да се промени, получих този коментар в Ютуб канала от Vicksoma и той или тя казва: "Ако разбрах това правилно, прецесията променя времето на сезоните през дълги периоди от време, а осовата инклинация променя "силата" на сезоните през дълги периоди от време." Това е добър коментар. Първият коментар не е напълно правилен и върху това ще се фокусирам в това видео. Той или тя казва: "прецесията променя времето на сезоните през дълги периоди от време." Това е вярно, но не мисля, че е вярно в смисъла, в който говори Vicksoma. Втората част е приблизително вярна. "Осовата инклинация променя "силата" на сезона през дълги периоди от време." Ако имаш повече наклон към Слънцето в екстремното положение, тогава, да, ще имаш по-голямо несъответствие, отколкото ако имаш по-малък наклон, при което наклонът е надалеч от Слънцето. Или, предполагам можеш да кажеш, ако имаш повече наклон към или надалеч от Слънцето, различията между лятото и зимата ще са по-големи, отколкото ако имаш по-малък наклон. второто твърдение е вярно, въпреки че винаги трябва да внимаваш с неща, които са толкова сложни като климата, понеже може да зависи от в коя част на глобуса си, в зависимост какви са другите фактори, които участват в процеса. Може да искаш да проведеш някакъв вид симулация или нещо такова. Но втората част е приблизително вярна. Но искам да се фокусирам върху първата част, понеже мисля, че ще ни даде по-добро разбиране за това какво е прецесията. И това последното твърдение, което Vicksoma прави, всъщност не е вярно. Той казва – приемам, че е "той", но може и да е "тя" – "Тоест след няколко хиляди години, ако все още използваме същата календарна система, лятото и зимата ще са през различни месеци и ще са по-меки или по-сурови." И ще видим, че второто твърдение не е вярно, понеже календарът ни е базиран на това кога сме най-наклонени надалеч от или към Слънцето. Календарът ни е базиран върху – можеш да кажеш, че до някаква степен взима предвид прецесията и според нашия календар се променя момента, в който сме най-приближени или най-отдалечени от Слънцето – перихелия или афелия. И ще помислим за това в това видео. Нека начертая Слънцето тук. Нека начертая Слънцето ето тук. И нека начертая орбитата на Земята около Слънцето. И ще я начертая с малък ексцентрицитет. И просто за да знаеш за какво говоря, когато кажа ексцентрицитет, една окръжност няма ексцентрицитет. Една елипса, тази елипса тук, има повече ексцентрицитет от тази окръжност, която няма ексцентрицитет. И една елипса с още по-голям ексцентрицитет ще изглежда ето така. Може да мислиш за ексцентрицитета като за мярка за това колко "надалеч" е нещо от перфектно кръгло състояние. Орбитата на Земята около Слънцето е доста близка до кръговата, но има някакъв ексцентрицитет. Тя е леко елиптична и леко ще преувелича това в чертежа тук. Да кажем, че това е най-близката точка до Слънцето, до която Земята достига, така че това е перихелият. И, да кажем, че това е най-отдалечената точка. И, очевидно, това не е голяма разлика. Всъщност сега е само 3% разлика, но също ще научим, че това се променя. Никога не става толкова драстична, но това ще ни помогне да визуализираме нещата. Земната орбита може да изглежда ето така. Земната орбита – мога да се справя по-добре – Земната орбита може да изглежда ето така. Очевидно преувеличавам ексцентрицитета. Да кажем, че това е земната орбита. Това е точката, в която сме най-близо, тоест това е перихелий. И тук сме най-отдалечени. Това е афелий. И в първото видео, в което обсъдихме това, видяхме, че точно сега този перихелий е през януари и това ще се промени с времето, както ще видим в това видео. Сега е през януари. А сега афелият е през юли. Моментът, в който сме най-наклонени към Слънцето, точно сега не е при перихелия. Всъщност се случва няколко седмици преди перихелия. Когато сме най-наклонени към Слънцето, това е зимното слънцестоене. И това е – всъщност, в случая със северното полукълбо, това е моментът, в който сме най-наклонени надалеч от Слънцето. Ако начертая наклона ни, ако излезе от Северния полюс, той ще изглежда ето така. И това тук, в зависимост от годината и къде във времевата зона си, и подобни неща, това всъщност е 21-ви или 22-ри декември. Засега просто ще кажа 22-ри декември. И Северното полукълбо е най-наклонено към Слънцето на 20-ти или 21-ви юни, приблизително 6 месеца по-късно. Или, всъщност, точно шест месеца по-късно. Просто месеците имат различен брой дни и понякога имаш високосна година, февруари има 28 или 29 дни, но ако се отдалечиш с половин година, тогава си в деня на – в случая със Северното полукълбо – лятното слънцестоене и в този момент сме най-наклонени към Слънцето. И, отново, точно сега се случва няколко седмици преди афелия, преди да сме най-отдалечени от Слънцето. Искам да увелича тук върху 22-ри декември. Нека увелича тук. Да кажем, че това е Земята. Увеличавам върху тази окръжност тук. Нека я оградя, за да покажа, че съм фокусиран върху това тук. И нека начертая оста на въртене. И знаем, че този ъгъл спрямо вертикалата, която можеш да наречеш наклон, или осова инклинация, и знаем, че това е 23,4 градуса спрямо вертикалата – спрямо перпендикуляра в сравнение с равнината на орбитата ни. Ако орбиталната ос беше право нагоре и надолу, щеше да изглежда ето така. Но тя не е, накланя се и този ъгъл тук е 23,4 градуса. И когато кажа право нагоре и надолу, казвам това по отношение на равнината на земната орбита около Слънцето. Това тук е осова инклинация. И както Vicksoma спомена, това се променя, варира между 22 градуса и 24,5 градуса през дълги периоди от време, но – мисля, че е през 41 000 години, ако си спомням правилно – така че донякъде ще повлияе "силата" на сезоните. Този наклон се движи между мястото си – в момента намалява и ще стигне до минимум след няколко хиляди години. Ще стигне до някакъв минимум и, в крайна сметка, отново ще се върне до максимален наклон. Преминава напред-назад между тези две точки в период от няколко десетки хиляди години. Това тук е увеличено. И, както споменахме, можеш да гледаш на прецесията все едно, ако тази стрелка тук наистина съществуваше, тя ще се движи по една окръжност и се движи по тази окръжност през огромен период от време, през период от 26 000 години. Нека поясня всичко. Точно сега ще приема, че Земята се върти и орбиталната посока е в тази посока. И ще приема – нека направя това малко по-изкривено – това е въртенето на Земята, то е в тази посока тук. И за прецесията научихме – това всъщност, за да сме точни, е аксиална прецесия. Има много видове прецесия, за които ще говорим. Ако някой каже просто прецесия, обикновено говори за аксиална прецесия. Тя е тази идея, че за периода от 26 000 години върхът на тази стрелка – или, можеш да си представиш, самите полюси – ще се придвижи по една окръжност. Ако погледнеш същата точка в орбитата ни при кой да е период във времето, окръжността, която това проследява, ще се "движи" в тази посока тук. Ако изчакаме 1800 години – и искам да съм сигурен, че правя това напълно правилно, понеже е важно, за да видим какво се случва с календара ни – ако изчакаме 1800 години, тази стрелка пак ще има наклон от 23,4 градуса, но вместо да сочи в тази посока, тя може да сочи в тази посока, или, всъщност, тя ще сочи в тази посока. Очевидно не я чертая напълно точно. И долната част на стрелката ще дойде ето тук. Ако помислиш за това, ако изчакаш 1800 години, и, отново, наклонът не се е променил или се е променил с малко, но прецесията, проследяването на тази окръжност, е променило посоката на тази стрелка, променило е посоката на оста ни на въртене. И ако изчакаш 1800 години, кога Северното полукълбо ще е насочено най-надалеч от Слънцето? Ами, вече няма да е насочено най-надалеч от Слънцето в тази точка в пространството спрямо Слънцето, понеже сега неговата ос на въртене изглежда ето така. Ако изчакаме – или, трябва да кажа, че след 1800 години ще е насочено най-надалеч, или Северното полукълбо ще е насочено най-надалеч от Слънцето приблизително месец по-рано. Приблизително месец по-рано. Ще е насочено най-надалеч от Слънцето приблизително месец по-рано. Тогава ще е насочено най-надалеч от Слънцето. Спрямо днешното време ще кажем, че това все още не е насочено най-надалеч, но тъй като имаме тази прецесия, тъй като посоката на наклона, или посоката на оста ни на въртене, се променя, сега сме насочени най-надалеч от Слънцето в различен момент, в различна точка от орбитата си. Това е след приблизително 1800 години. Въз основа на това – мисля, че може би именно това намеква Vicksoma – казваш, че това е по-рано в орбитата и се чудиш няма ли това сега да е ноември. Отговорът е не. Пак ще е 22-ри декември. Пак ще е 21-ви или 22-ри в зависимост от годината. Пак ще е 22-ри декември. Пак ще е същата дата и това е понеже календарът ни е базиран върху моментите, в които сме най-наклонени надалеч от или към Слънцето. По определение, това е моментът, в който сме най-наклонени надалеч от Слънцето, тоест това ще е зимното слънцестоене. Всяка година – както го начертах тук... и, всъщност, този перихелий също се променя с времето. Има прецесия и на перихелия, но сега няма да навлизам в това. Ако отидеш 1800 години напред, всичко, което ще се случи, е, че това, което по календар приемаме за 22-ри декември в абсолютна точка в орбитата си, ще е по-рано в нашата орбита, но пак ще го наричаме 22-ри декември. И перихелият ще е по-надалеч от 22-ри декември, всъщност ще е отдалечен с един месец. Перихелият след 1800 години няма да е през януари, а ще е през февруари. Това, което трябва да запомним, е, че календарът ни не е базиран на една точна позиция в Космоса по отношение на Слънцето. Календарът ни е базиран върху максималния наклон към или надалеч от Слънцето и това, както ще видим, леко се променя по отношение на това къде се получава в абсолютната точка в пространството. Мисля, че се променя с приблизително 20 минути на година. Всяка година перихелият е с 20 минути по-късно. Ако искахме да използваме перихелия, ако искахме да използваме точната позиция в пространството за календар, годината ни ще е около – не знам точно колко – приблизително 20 или 25 минути по-дълга, но всъщност е много по-логично да мислим за това спрямо наклона, понеже именно той диктува сезоните и това е най-възможно за наблюдение от Земята – къде се намира Слънцето на небосклона.