Тектоника на плочите: Геоложки характеристики на конвергентните граници на плочите

Вече говорихме доста за границите на тектоничните плочи, когато те се отдръпват една от друга и се формира нова кора на повърхността – т.нар. дивергентни или конструктивни граници на тектоничните плочи. Като пример разгледахме Средноатлантическия хребет, където по същество се създава нова кора, която излиза на повърхността. В същото време съществуват и зони, където плочите се сблъскват една с друга – например плочата Наска се движи срещу Южноамериканската тектонична плоча, Тихоокеанската плоча се движи срещу Филипинската плоча – те се движат една срещу друга. Какво се случва там? Да разгледаме различните сценарии. Основната идея е, че едната плоча се подпъхва (субдуцира) под другата. Те се сблъскват и едната плоча се придвижва под другата. Диаграмата показва някои видове движения. Това всъщност е една океанска плоча, която се придвижва под друга такава, както когато Тихоокеанската плоча се сблъсква с Филипинската ето тук. От тази страна на диаграмата виждаме как океанска плоча и океанската кора се придвижват под континентална плоча – точно тук. Ето тук плочата Наска се подпъхва под Южноамериканската плоча, при което се случват няколко неща. Имаме океанска плоча, която е натискана надолу, и в същото време континенталната плоча е избутвана нагоре, при което се издигат планински масиви като Андите. Точно по този начин са се появили Андите – силата нагоре от плочата Наска, която се подпъхва под Южноамериканската плоча на тази брегова линия. Представи си как тези огромни плочи се трият една в друга. Този процес не е гладък и понякога се достига до критична точка, когато се освобождава огромно количество енергия, така че в тези райони често има земетресения. Знаем, че в Чили има много земетресения. И на всичкото отгоре при този процес се отделя много топлина и се наблюдава голямо триене на плочите помежду им, позволявайки на магмата да оформи скали, и поради високите температури в тези области има също и вулкани, когато се наблюдава субдукция, т.е. подпъхване под континентална плоча. Говорихме също за това какво се случва в Пасифика, където Тихоокеанската плоча се подпъхва под Филипинската плоча. Това е, което имаме предвид тук. И това причинява няколко интересни явления. Винаги, когато има субдукция, има и гранични райони. Но най-интересното, поне за мен, е това, че най-дълбоките разломни области възникват там, където имаме океанска плоча, която се подпъхва под друга такава. Така се случват няколко неща. Ще видим дълбоки гранични райони, както виждаш на тази диаграма, както разлома в първия пример. Но имаме гранични падини, където една океанска плоча се подпъхва под друга и тогава имаме същия вид триене, който видяхме, че създава вулканите. Тези вулкани първоначално ще са подводни вулкани, тъй като това са океански плочи, или имаме океанска земна кора в тази точка на плочата – не е задължително да е изцяло океанска плоча – и там първо ще има подводни вулкани, но след като лавата се натрупа и втвърди се получава островна група. Например там, където Тихоокеанската плоча се сблъсква с Филипинската първо имаме разлом. Просто ще нарисувам всичко ето тук. Това приблизително е границата, грубо казано, това е границата между две плочи – Тихоокеанската и Филипинската, точно тук. И там, където се срещат, се намира Марианската падина, която е най-дълбоката падина в света. Тя е с дълбочина 11 км – единадесет хиляди метра. Това е по-дълбоко, отколкото височината на връх Еверест. Връх Еверест е около 9000 м висок. Ще видим, че това се дължи на друга конвергентна граница на плочи, където плочите се сблъскват една с друга. Тук виждаме не само Марианската падина, тъй като едната плоча е подпъхната под другата, а виждаме и образуването на Марианските острови, които по същество са създадени от подводни вулкани заради освобождаването на голямо количество енергия. Тук виждаме придвижването, което се случва при Марианската падина. При тази субдукция са се образували Марианските острови от енергията, носена от магмата и лавата, особено от магмата, преди да излезе на повърхността, и лавата просто тече и започва да създава тези острови. Последният тип конвергентна граница се наблюдава когато две части от континентална земна кора се движат една към друга – например когато Индийската плоча се движи към Евразийската. Вероятно се досещаш какво се случва в този случай. Две части от континентална земна кора се движат една към друга и двете части имат различна плътност. Така частите от земната кора върху тях просто се сблъскват една в друга и това води до повдигане. Това е изображение от Топографската служба на САЩ. Тук виждаме Индийската плоча, а това е Евразийската плоча по времето преди те да се сблъскат една с друга. После, когато се сблъскат една в друга, Индийската плоча влиза малко отдолу, без да е напълно подпъхната, и това причинява повдигане на земите. Така се е образувала планинската верига на Хималаите. Това е снимка на връх Еверест, който е висок почти 9000 м, 9000 м над морското ниво. Неговата височина е почти колкото дълбочината на Марианската падина.