If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:6:04

Тектоника на плочите: Геоложки характеристики на конвергентните граници на плочите

Видео транскрипция

Ние вече говорихме много за границите на плочите, където всъщност се създава нов материал от кората и плочите всъщност се раздалечават – наричаме това "дивергентни граници", и дадохме пример това – Средноатлантическия гребен, където по същество се създава нов материал от кората. От другата страна на уравнението имаме зони, където плочите се сблъскват една с друга. Виждаме това тук, където плочата Наска се движи срещу Южноамериканската тектонична плоча. Виждаме го също и тук, където Тихоокеанската плоча се движи срещу Филипинската плоча - те се движат една срещу друга. Е, какво се случва там? Това, което ще направим, е да разгледаме различните сценарии. Основната идея е, че едната плоча ще се подпъхне под другата. Те се набиват една към друга, едната ще се придвижи под другата. Диаграмата показва някои видове движения. Това всъщност е една океанска плоча, която се придвижва под друга такава, което е не по-различно от това, което може да се случи, когато Тихоокеанската плоча се сблъска с Филипинската ето тук. От тази страна на диаграмата виждаме как океанска плоча и океанската кора се придвижват под континентална плоча, точно тук. А това се случва, когато плочата Наска се подпъхва под Южноамериканската плоча, и когато това се случи, има няколко неща. Имаме океанска плоча, която е натискана надолу, и в същото време континенталната плоча е избутвана нагоре, като създава планински масиви като Андите. Това точно причинява създаването на Андите – силата нагоре от плочата Наска, която се подпъхва под Южноамериканската плоча на тази брегова линия. И също виждаш, и ако можеш да си представиш тези огромни плочи, триещи се една в друга. Това не е много гладък процес, от време на време достигаме до критична точка, когато огромно количество енергия се освобождава, така че чести земетресения са нормални в тези райони. Знаем, че в Чили има много земетресения. И на всичкото отгоре, това предизвиква огромни горещини и много триене на плочите, триещи се една в друга, позволявайки на магмата да оформи скали, и тъй като става толкова горещо, имаме също и вулкани в тези райони, където принципно нещо се придвижва под континентална плоча. Говорихме също за това какво се случва в Пасифика, където имаме Тихоокеанската плоча, която се подпъхва под Филипинската плоча. Това е, което имаме предвид тук. И това причинява няколко интересни явления. Така, където и да имаме придвижване, имаме и гранични райони. Но най-интересното, поне за мен, е това, че най-дълбоките разломни райони се създават, където имаме океанска плоча, която се подпъхва под друга такава. Така се случват няколко неща. Ще видим дълбоки гранични райони, ето тук, както виждаш на тази диаграма, имаме също така разлом и първият пример, но имаме гранични падини, където една океанска плоча се подпъхва под друга и тогава имаме същия вид триене, който, както видяхме, създава вулканите и тези вулкани първоначално ще са подводни вулкани, тъй като и двете са океански плочи, или имаме океанска земна кора в тази точка на плочата. Не е задължително да бъде изцяло океанска плоча и там първо ще има подводни вулкани, но след като лавата се натрупа и втвърди, в крайна сметка, се превръща в островна група. Пример за това е мястото, където Тихоокеанската плоча се сблъсква с Филипинската и първо имаме разлом. Просто ще нарисувам всичко ето тук. Това е границата грубо, грубо казано, това е граница между две плочи – Тихоокеанската и Филипинската, точно тук. И където се срещат – имаме Марианската падина, която е най-дълбоката падина в света. Тя е с дълбочина 11 км – единадесет хиляди метра. Това е по-дълбоко, отколкото височината на връх Еверест. Връх Еверест е около 9000 м висок. И ще видим, че това се дължи на друга конвергентна граница на плочи, друга граница на плочи, където плочите се сблъскват една с друга. Така че виждаме не само Марианската падина тук, тъй като едната плоча е подпъхната под другата, виждаме образуването на Марианските острови, които, в основата си, са създадени от подводни вулкани, заради освобождаването на цялата енергия. И това, всъщност, е изобразяване на придвижването, което се случва при Марианската падина. Имаме придвижването, ето тук, след което имаме създаването на Марианските острови от енергията, която магмата и лавата предизвикват, особено магмата, преди да излезе на повърхността, и лавата просто тече и започва да създава тези острови. И сега, последният тип конвергентна граница е, когато имаме две части от континентална земна кора, движейки се една към друга. Такава е ситуацията, когато Индийската плоча се движи към Евразийската. Мисля, че вече можеш да се досетиш какво ще се случи там. Когато имаме две части от континентална земна кора, които се движат една към друга, едната е повече или по-малко плътна от другата. И така, поне частите от земната кора върху тях просто продължават да се блъскат една в друга. Така че те ще причинят повдигане. Това е изображение, точно тук, което аз намерих от Топографската служба на САЩ. А това, което е изобразено, е Индийската плоча, а това е Евразийската. Това е, ако успеем да върнем лентата назад, преди те наистина да имат шанса да се сблъскат една с друга. Но, когато те се сблъскват една в друга, Индийската плоча някак си малко дълбае, без да е напълно подпъхната, и това причинява повдигане на земите. И това, по същество, приключва с нещо като Хималаите. Това, ето тук, е снимка на връх Еверест, който е почти 9000 м висок, 9000 м над морското ниво. И така, той е почти толкова висок, колкото Марианската падина е дълбока.