If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Тектоника на плочите: Геоложки характеристики на дивергентните граници на плочите

Тектоника на плочите – геоложки характеристики на дивергентните граници на плочите. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Преди да разгледаме възможните теории защо плочите се движат, в това видео искам малко да помисля защо виждаме тези геоложки характеристики, които виждаме при границите на плочите. И, в частност, искам да се фокусирам върху характеристиките, които виждаме при дивергентните (конструктивни) граници на плочите, когато плочите се отдалечават или се създава нова повърхност, както видяхме при средноокеанските хребети, където виждаме, че точно в центъра се създава нова земя и се мести навън от тях. За целта да разгледаме различните слоеве. Всъщност искам да направя една бърза поправка на последното видео. Тук начертах тези стрелки в тази посока и въз основа на това как ги определих, те трябваше да сочат към страницата, тоест тук трябва да има тези "х". Като изяснихме това, ще направя диаграма за това, което се случва в ранните етапи на тези дивергентни граници на плочите. В този момент има само кора – може би това е континенталната кора. Това тук е земната кора. И после имаш твърдата част от манията, а комбинацията от тях е литосферата. И после имаш течната част, или супер горещата част от мантията. Това тук долу е магма, която не е втвърдена. Достатъчно гореща е, че да е в течно състояние. Всичко това тук представлява мантията. Все още се спори – ще говорим за това в следващото видео – как всъщност се образуват горещите точки. Може би тези издигащи се стълбове високотемпературни скали започват от границата между мантията и ядрото. А може да е поради някакъв вид конвекционни потоци в самата мантия. Ще говорим повече за това в следващото видео, или може би след няколко видеа. Но нека приемем за даденост, че горещите точки се образуват в мантията. Да кажем, че имаме област от магма тук, която е особено гореща. Нека направя това в друг цвят. Ще го направя в розово. Това тук е особено гореща магма. И знаем, или може би не знаем, но сега ще научиш, че ако вземеш същия материал и го направиш по-горещ, той ще стане по-малко плътен, понеже частиците ще се блъскат една в друга с повече кинетична енергия и между тях ще има повече пространство. И тази много гореща част от магмата, или тази много гореща част от мантията, ще се придвижи нагоре, понеже е с по-малка плътност. Ще има повдигателна сила. Докато се движи нагоре ще нагрее нещата около себе си и в крайна сметка ще стигне до литосферата. Ще успее да пробие през литосферата, понеже е толкова гореща, че си стапя пътя през нея. Нека дадем малко напред. Това тук е стъпка едно. А сега стъпка 2. Тази гореща магма се изкачва през литосферата и ще създаде гореща точка. Ще създаде купол в литосферата, по-точно в кората. Може да изглежда ето така. В кората сега ще има купол. Това беше оригиналната литосфера. И сега е разделена на две от тази гореща точка. Литосферата сега е разделена на две, или ще бъде разделена на две, от тази гореща точка. Всичко това пак е литосферата. Ще запиша лито (litho) за по-кратко. Това тук горе е кората. Ако вземеш един твърд материал – и кората, и литосферата са твърди – ако ги буташ навън, те няма да се разтеглят като еластичен балон. Ще се пропукат и ще започнат да се разкъсват, за да поемат силата от натиска отдолу. Тази кора ще започне да се пропуква. И всъщност най-добрият пример, при който виждаш това, е при хляба с квас, който има много твърда кора. Виждаш втасалия хляб. Да видя дали мога да го нарисувам. Той има пукнатини по повърхността, понеже външният слой на хляба е много твърд. Вътрешната част се нагрява и повърхностната площ трябва да се увеличи. Тези пукнатини се образуват върху хляба, за да позволят на твърдата обвивка да се разшири. И точно същото нещо ще се случи с кората, или всъщност с цялата литосфера. Нека начертая тази гореща точка отново. Ще я направя в този розов цвят. Горещата точка е стигнала дотук. Това тук е горещата магма. И ако отидем още по-напред във времето, тогава може да видиш, че кората започва напълно да се разделя. Отиваш още малко по-напред и долната граница на литосферата може би сега изглежда ето така. Магмата си е проправила път през втвърдената част, през твърдата част на мантията. Може би сега изглежда ето така. Ето тук е горещата точка. Стигнала е дотук. И обикновено ще видим, че кората отгоре се е напукала, за да покрие тази нова повърхностна площ. Сега изглежда ето така. Била е избутана. Да видя колко добре мога да начертая това. Била е напукана и докато бива избутана настрани малко се изтънява, както можеш да си представиш. Почти като аналогията с хляба. Когато погледнеш хляба, това напукване, депресиите, където се е издувало най-силно, тези части на кората на хляба са по-тънки и не са толкова твърди, колкото частите, които са се преместили. И можеш да видиш, че точно същото нещо се случва със земята. И цялото това нещо непрекъснато бива избутвано навън, за да направи място за тази гореща точка. Тази стъпка тук... Може да имаш един-два вулкана, но по-важното е, че ще имаш нещо, наречено рифтова долина. Точно сега приемаме, че все още не сме под морското ниво, или приемаме, че тази депресия в тази земя, която виждаш тук, не е влязла в контакт с водно тяло. И просто ще стане малка долина между по-висока земя. И всъщност виждаш това на Земята. Най-известна е африканската ритфова долина. Това е в тази област тук. Имам по-добра диаграма, която изобразява африканската рифтова долина ето тук. Цялата тази област на Африка всъщност е голяма долина, създадена от гореща точка тук. Докато горещата точка продължава да се развива, в крайна сметка част от рифта ще стане толкова голяма депресия, че всъщност ще е под морското ниво. Помни, цялата тази земя тук бива разтеглена и разкъсана. Нека премина към следващата стъпка. Следващата стъпка ще е ето тук. Земята отгоре сега е, може би, под морското ниво в следващата стъпка и сега влиза в контакт с, може би, океан или море. И сега може да изглежда ето така. Сега земята отгоре е много тънка. Ще опитам да го начертая колкото мога по-добре. Отгоре е много тънка и, помни, продължава да бъде разкъсвана от този балон гореща магма, който идва отдолу. Нека го начертая ето така. Това всичко тук е солиден камък. Това в оранжево е кората. Тази част на мантията е изградена от твърди скали. Комбинацията е литосферата. И сега имаш гореща магма, която идва нагоре, ето така. Може да протече отвреме-навреме и да създаде вулкан тук. Може би ще протече и ще създаде вулкан. Но, като цяло, ще продължи да избутва земята нагоре и навън. Тази земя, въпреки че казваш, че бива избутана нагоре, поради движението навън, тази земя тук ще е по-ниска от земята около нея, както при хляба. Ако стане достатъчно ниска и стане под морското ниво, и влезе в контакт с водно тяло, или, дори да не влезе в контакт, тук ще започне да се събира вода. И, отново, ще видим това в рифта, който се образува между африканската и арабската плоча. Червено море е пример точно за това. Арабската плоча се отдалечава от африканската плоча, поради тази гореща точка. Тя избутва цялата тази земя нагоре и навън. Всичко това излиза навън. Това излиза навън. Движи се навън във всяка посока. Създава тези депресии, навътре в които може да протече вода. В рифтовата долина все още не е протекла никаква вода, както е протекла в Червено море, но ако тя продължи да се развива, в крайна сметка ще стане достатъчно ниска, че в нея да протече вода. Червено море е точно това. Индийският океан протича в този рифт, който е образуван от тази гореща точка. И като преминеш напред във времето, магмата накрая ще може да излезе на повърхността... Нека преминем напред от този момент. Да преминем още по-напред и да кажем, че сега земята е била доста разкъсана. Сега горещата точка е излязла на повърхността. Сега кората може да изглежда ето така. Сега е доста разкъсана. Сега говорим за някъде около стотици хиляди години или десетки хиляди години. Земята, например, земята, която беше тук... тази част земя сега може да е ето тук. И тази част от земята може сега да е тук. Тази гореща точка ще продължи да се захранва и приемаме, че в този момент всичко е под вода. Тъй като тази депресия, която е била създадена, сега е толкова ниско, кората се е разтеглила и изтънила, ще приемем, че всичко това е под водата. Горещата точка ще излезе от подводни вулкани и ще започне това, което сега – това водно тяло е станало достатъчно голямо, че сега да можем да го наречем средноокеански хребет. И ще започне да създава истински хребет с вулкани в центъра. Заради това виждаме неща като Рифтовата долина в Африка и Червено море. И, може би още по-важно, поради това виждаме неща като Средноатлантическия рифт в средата на Атлантическия океан, където имаш тази земна депресия, която е била аналогична на рифтовата долина, но е на много по-късен етап. Затова може да събере вода, понеже когато земята е била избутана навън и изтънена, водата е успяла да протече в нея, като се върнем обратно към аналогията с хляба, когато този хляб се печеше и тази част от кората беше избутана навън се образуваше тази пукнатина, а после, ако в хляба имаше вода, или ако валеше, или ако той беше свързан с водно тяло, тук щеше да протече вода. И ако този хляб продължеше да нараства, тази пукнатина щеше да продължи да нараства, накрая чак до размера на Атлантическия океан, ако говорим за теоретичния си хляб. И затова имаш тази огромна земна депресия, където може да се образува океанът, но в средата ѝ имаш тази подводна планинска верига, подводна верига вулкани, този подводен рифт, при който земята всъщност леко се издига, поради магмата, която протича директно навън от нея. Надявам се, че това изяснява нещата. Винаги намирах за объркващо това защо виждаме издигната земя, но всичко около издигнатата земя е много по-ниско и защо цялото нещо е потопено, докато се придвижва. Надявам се, че това малко прояснява нещата.