If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:9:33

Видео транскрипция

В това видео искам да изясня няколко неща и да навляза в малко повече подробности относно различните слоеве на Земята. Нека разчертая структурата ѝ тук. Сега ще се опитам. Няма да е с идеален мащаб, но ще се опитам чрез обяснение да ти дам идея за това колко са дебели тези слоеве. Да кажем, че кората е тук. Ще нарисувам континенталната кора малко по-дебела. Да приемем, че това и това е континентална кора. Нека между тях да има океанска кора, която е по-тънка. Всъщност нека я оцветя различно. Да е в синьо. Това обаче не е вода. Скала си е. Ще е в лилаво. Така е по-добре. Не искам да е толкова дебела. Нека нарисувам океанската кора, която е по-тънка от континенталната, която рисувам тук. Това тук е океанска кора, а отгоре е континенталната. Дебелината, или докъде се простира кората, зависи от местоположението ти. Знае се, че океанската кора е доста по-тънка около горещи точки. Най-общо казано обаче, стане ли дума за кора, тя е между 30 и 60 километра дълбока. Между 30 и 60 километра. Тоест, ако си на континент, както си те представям, и копаеш 20 километра надолу, още ще си в кората. След 30 километра – сигурно пак. Ако копаеш 70 или 100 километра по-дълбоко, сигурно ще стигнеш мантията. Помни, че това, което описваме, говорейки за кора, мантия и ядро, е химичният състав. Искам да е ясно. Говорим за химичния състав. Кората е доста по-различна от мантията по молекулен състав. Нека поговорим за мантията. Тя е слой като този. Отново, не сме в мащаб, защото кората е между 30 и 60 километра. При мантията става въпрос за между 2900 и 3000 километра дебелина. Това е цялата мантия. Това е мантията. Тя е дебела между 2900 и 3000 километра. Това не е и 1/30 от нея. Трябва да я нарисувам дори по-тънка от това тук. Самата мантия е разделена на горна и долна. Нека очертая разделението тук. Има различни начини за определяне на границата. Горната мантия е дълбока около 700 километра. Това са огромни разстояния. Това отива право надолу. Това е горната мантия. Нека го запиша върху самата мантия. Това е горната мантия, а това тук е долната. Нека да е ясно. Кората е твърда. Навлезеш ли в горната мантия, в горната част на горната мантия – ще поговорим малко повече и за това – там ще е достатъчно хладно, че да е солидна. Тоест има твърда част в горната мантия. Това тук е твърдо, защото е достатъчно охладено. Температурата не е толкова голяма, че да разтопи скалите. В предишни видеа научихме, че комбинацията от твърдата част на горната мантия и кората се нарича „литосфера“. При литосферата не става въпрос за механичните свойства. Не говорим за това кое е твърдо и кое – не. Това е литосферата. Стигаме малко по-надълбоко. Точно под литосферата температурата е достатъчно висока, за да има течност – не използвам точната дума. Можеш да си го представиш като деформируема или пластична твърд или магма. Това е астеносферата. Тази течна част тук – всъщност дори не би трябвало да я наричам така. В някаква степен деформируема. Променя се през големи времеви периоди. По-флуидна е обаче от обичайната ни представа за скала; магма, така си го представи. Това наричаме астеносферата. Флуидна е, но не колкото водата. По-вискозна е. Това е астеносферата. Горната мантия е достатъчно гореща, че да разтопи скалата и да е флуидна. Налягането пък е достатъчно ниско, че да може да се движи вътре в себе си, да е донякъде флуидна. Отидеш ли обаче по-надълбоко, в долната мантия, налягането нараства. Все още е флуидна, но не толкова. По-гъста е, така май е най-добре да се каже; долната мантия е по-гъста. Тоест можеш да осмислиш цялата тази зона като разтопена скала. Флуидна е. Горната част обаче е по-флуидна. Движи се по-лесно заради по-ниското налягане. То идва само от скалата върху нея. Помни, че гравитацията тегли всичко надолу. Всяка молекула иска да отиде надолу заради гравитацията. Налягането притиска в тази посока. Колкото по-надълбоко отидеш, толкова по-голямо е то. Стигнем ли по-надълбоко от това, отиваме до ядрото, което е разделено на външно и вътрешно. Ето го външното и, естествено, вътрешното. За да усетиш какви са разстоянията, дебелината на външното ядро е приблизително 2300 километра. Това са огромни разстояния, що се отнася до дебелина. Можеш да отидеш още 2300 километра надолу и ще си в – или, стигнеш ли мантията, имаш 2300 километра през външното ядро. След това е вътрешното, което е и остатъкът. Реално стигаш центъра на Земята. Може би трябва да начертая границите малко повече в мащаб. Нека го направя така. Би трябвало да изглежда малко по-подобно на това, защото външното ядро е по-дебело от вътрешното. Нека го пренапиша. Външното ядро е дълбоко близо 2300 километра. След това е вътрешното ядро. Не бива да е в синьо. Трябва да е в горещ цвят. Вътрешното ядро ни отвежда до центъра на Земята. То е дълбоко малко над 1000 километра. Това е вътрешното ядро. Тук съм извадил 1200 километра дълбочина. Цялото ядро – и външното, и вътрешното, съдържат основно никел и желязо. Помисли си за образуването на Земята. Когато цялата Земя е супергореща, в едно флуидно състояние, по-тежките елементи могат да потънат надолу, където всичко е флуидно. Колкото до нещата по средата – по-леките ще отидат отгоре. Тогава газовете, неща в своето естествено газово състояние, си проправят път нагоре през флуида, един вид както въглеродът избълбуква в содата... да, избълбукват от флуида и така се оформя атмосферата. Затова, изследвайки композицията на Земята, откриваме най-тежките и плътни елементи в центъра. Най-леките оформят атмосферата. Външното и вътрешното ядро са съставени основно от никел и желязо. Всъщност са доста сходни по съдържание. Химично погледнато, имат много подобен състав. Разликата е, че температурата на външното ядро е достатъчно голяма, че да се разтопят никела и желязото. Налягането обаче е достатъчно ниско, за да са във флуидно състояние. Това е нашето течно външно ядро. То има доста нисък вискозитет, дори и в сравнение с мантията. Затова обикновено се възприема повече като традиционните течности. Колкото по-надълбоко отиваш обаче, толкова по-голямо е налягането, затова вътрешното ядро – помни, че цялата маса на всичката скала отгоре, хиляди километри от нея, те натиска надолу. Затова вътрешното ядро, макар температурата да е наистина много висока, налягането е толкова голямо, че молекулите не могат да се разминават. Не може да е течно. Те са натъпкани една до друга. Така вътрешното ядро, заради огромното налягане, е твърдо въпреки високата температура. Твърдо е. Тоест разликата между външно и вътрешно ядро е механична. Химичният им състав е общо взето един и същ. Просто малко по-ниското налягане отвън позволява там да е течно състоянието. Надявам се си изясни и обогати познанията относно химичния състав на Земята.