Сеизмичната граница на Мохоровичич

Първият, който разбрал, че има различни земни слоеве, е Андрия Мохоровичич. И аз се извинявам предварително на всички хървати за произношението Той е бил сеизмолог и метеоролог. И той пръв го забелязал през 1909 година по време на земетресение в Хърватия, малко на югоизток от Загреб. Земетресението е било приблизително тук. За негово и наше щастие, преди това земетресение в тази област поставили сеизмологични станции. Сеизмологичните станции са инструменти, които измерват минаващи сеизмични вълни. Интересното е било, че Андрия осъзнал,че ако цялата Земя е от еднороден материал, то тогава ще става все по-плътна, когато се движим надолу. Така се получават пречупвания, тези криви тук. Той осъзнал ,че колкото по-далеч си от земетресението , това тук е случаят, когато имаме еднородност, само един слой, който става по-плътен в дълбочина, и колкото по-близо сме до земетресението, т.е. вълните достигат първо тук, после вълните достигат ето тук, после върните достигат тук. но това са основните вълни, тези, които пътуват през земната кора. Принципно, колкото си по-далеч си от земетресението... времето, нужно на вълните да стигнат до дадена точка, е пропорционално на разстоянието на тази точка от земетресението. Очакваме да видим нещо подобно на това. Ако на хоризонталната ос нанесем разстоянието, а по вертикалната ос нанесем времето, то тогава трябва да видим нещо подобно. Би трябвало да видим права линия. Това се получава, защото вълните минават с приблизително еднаква скорост през тези дъги, може би малко се ускоряват, но скоростта е приблизително еднаква. Дължината на тези дъги е пропорционална на разстоянието по повърхността. То тогава времето... те се движат с приблизително еднаква скорост, но изминават различни разстояния, следователно времето ще е пропорционално на разстоянието. Но той забелязал нещо интересно. Той измерил кога вълните от това земетресение достигнали различни сеизмографични станции, той видял нещо интересно Това е теоретично, ако Земята има само един еднороден слой, но той видял нещо интересно. И отново това е разстоянието, а това е времето. До 200 км от земетресението той видял точно това, което би очаквал по теорията за еднослойната Земя. Времето било пропорционално на разстоянието. Но на 200 км от земетресението той видял нещо интересно. Изведнъж вълните почнали да достигат до сеизмологичните станции по-бързо. Наклонът на тази права се променил.Отнемало по-малко време за всяко следващо разстояние. Поради някаква причина вълните, които достигали станциите, по-далеч от 200 км от земетресението, По някакъв начин те били ускорени , някак си те можели да се движат по-бързо. Андрия Мохоровичич пръв осъзнал, че това се дължи на факта, че вълните, които достигали по-далечните станции, трябва да са пътували през по-плътен слой на земята. Да поразсъждаваме върху това. Ако имаме по-плътен слой, то тогава информацията ще се окаже правилна. Ако имаме слой като този, който сега познаваме като земната кора, и после има по-плътен слой, който днес наричаме мантия, то тогава се получава следното: Ако имаме земетресение ето тук, ако сме близо, т.е. още сме в земната кора, скоростта ще е пропорционална. И нека това тук е отдалечено на 200 км от земетресението. Но ако отидем по-далеч от 200 км, те ще се пътуват ето така и после ще се пречупят още повече и ще се появят по-рано. Но те минават през много по-плътен слой, преходът не се осъществява постепенно, а изведнъж, имаме значително по-голяма плътност, така че се пречупват още повече. И после идват ето тук. И поради това, че са изминали цялото това разстояние през по-плътен материал, те ще са изминали по-бързо този път. Затова ще достигнат точката, която е на повече от 200 км от земетресението, по-бързо. Андрия казал, че трябва да има по-плътен слой, през който тези вълни да минават, който сега познаваме като мантията. Границата между това, което днес наричаме земна кора, и този по-плътен слой, който днес наричаме мантия, границата е кръстена на него – тя се нарича граница на Мохоровичич, накратко граница на Мохо. Тази граница между земната кора и мантията носи неговото име. Това било огромно откритие, защото не само е бил способен да каже въз основа на данни от земетресения, индиректни данни от едно случило се земетресение, което било измерено от различни точки, че вероятно съществува по-плътен слой на Земята и изчислил, че континенталната кора е на 35 километра над този по-плътен слой. Но още по-важно, той е осъзнал, че използвайки данни от земетресения, ние можем да научим действителната структура на Земята, защото никой никога не е копал толкова дълбоко, не е достигал до мантията, още повече до външното ядро или вътрешното ядро. В следващите клипове ще видим как информацията от земетресения ни показва, че има външно течно ядро и вътрешно ядро. После ще разгледаме различната плътност в мантията и т.н. До следващото видео!