If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:08

Видео транскрипция

В следващите два клипа искам да дам обща представа за всичко, което се е случвало на Земята от началото на нейното съществуване. Ще започнем от образуването на Земята, на Слънчевата система и на Слънцето, и най-важното, което всъщност се е случило, е това, че е имало супернова в близките части на галактиката, и това точно тук е изображение на остатък от свръхнова, всъщност това е остатъкът на свръхновата Кеплер. Свръхновата на тази картина всъщност е избухнала преди четиристотин години, през 1604 г. Точно тук в центъра звездата избухва и за няколко седмици това е бил най-яркият обект в нощното небе, наблюдаван от Кеплер и други хора през 1604 г., а така изглежда в днешно време. Това, което виждаме, е нещо като ударна вълна, която е пътувала през последните 400 години, така че сега тя трябва да бъде на много светлинни години. Очевидно е, че тук не става дума за пътуване със скоростта на светлината, но би трябвало да е пътуване с много, много висока скорост, която да е много близка до скоростта на светлината. Това е пътувало доста досега, но това, което можем да си представим, е, че когато имаме ударна вълна, отдалечеваща се от една супернова, ще имаме облак от молекули, облак от газове, който преди ударната вълна да премине, не е бил достатъчно гъст, за да може да се повлияе от гравитацията и да бъде привлечен от Слънчевата система. Когато ударната вълна преминава през облака, тя сгъстява всичкия този газ, целия материал и всички молекули, и така се постига тази критична плътност, за да се преобразува в звезда и слънчева система. Мислим, че така се е случило, и причината да сме толкова сигурни, че е било причинено от супернова, е защото това е или единственият начин да се образуват тежките елементи, или единственият начин, по който знаем, че могат да се образуват в горещината на супернова, а уранът, който е в нашата Слънчева система, на Земята, изглежда се е появил по времето, в което Земята се е оформяла преди около 4,5 млрд. години. В следващите клипове ще говорим малко по-задълбочено за това как хората са разбрали това, но тъй като уранът изглежда е на същата възраст като слънчевата ни система, той трябва да се е появил приблизително по същото време и трябва да е бил оформен в супернова, трябва да е дошъл от супернова, така че ударна вълна от супернова вероятно е преминала през нашата част от вселената, a това е добра причина газовете да се сгъстят и да се съединят. Бързо прескачаме няколко милиона години. Газовете трябва да са оформили нещо такова. Достигната е критичната температура, критичната плътност и налягане в ядрото, за да започне ядрен синтез, за да започне водородът да се превръща в хелий. И това тук е ранното ни Слънце. Около Слънцето имаме всички газове и частици, и молекули, които са имали достатъчна ъглова скорост, че да не попаднат в Слънцето, че да орбитират около Слънцето. Те са били подпомогнати и от малко налягане, понеже можеш да гледаш на това като на голям облак газ, така че винаги се блъскали една в друга, но в по-голямата си част важна била ъгловата им скорост и през следващите десетки милиони години те бавно се блъскат една в друга и се групират една с друга. Дори малките частици имат гравитация и бавно ще станат камъни и астероиди, и в крайна сметка това, което наричаме "планетезимали", които можем да разглеждаме като зародиши на планетите или ранни планети, и после те ще имат сравнително голямо количество гравитация и други неща ще бъдат привлечени към тях и бавно ще се прилепят към тях. Това не е било прост процес, както сигурно се досещаш. Можеш да си представиш, че може да се образува една планетезимала, после друга, и вместо бавно и нежно да се прилепят една към друга, те може да имат огромна относителна скорост и да се блъснат една в друга, а после просто да се разпилеят, така че това не е бил гладък процес на постоянно сливане. Това всъщност е било доста яростен процес, който се е случил рано в историята на Земята и мислим, че така е била образувана Луната. Сега отиваме напред във времето, когато вече Земята се е формирала, тоест масата, която в крайна сметка ще стане съвременната Земя, се е оформяла. Да начертая това тук. Да кажем, че това е съвременната ни Земя и мислим, че друга прото-планета или всъщност е било планета, понеже е била приблизително с размера на Марс, се е сблъскала с това, което в крайна сметка ще стане нашата Земя. Това е нейна картинка. Това е художествено изображение на този сблъсък, при който тази планета е с размера на Марс и се е блъснала в това, което в крайна сметка ще стане Земята. Наричаме я Тея. Това е Тея. И ако разгледаш в Интернет, ще видиш някои симулации, които говорят за това, което мислим, че е станало - страничен удар. Не е бил директен удар, който само би раздробил всяка от тях и би ги превърнал в една голяма стопена топка. Смята се, че е бил страничен удар, нещо такова. Това е било Земята. Очевидно е, че тя се е променила драстично, откакто Тея се е блъснала в нея, но Тея е ето тук и мислим, че ударът е бил страничен. Тя ударила Земята под ъгъл и после, очевидно, комбинираните енергии от това взаимодействие биха стопили и двете от тях и, честно казано, вероятно вече са били стопени, понеже е имало множество по-малки сблъсъци и сливания и малки неща са удряли повърхността, вероятно и на двете от тях през този период, но това ще се удари тангенциално със Земята и разпръсква множество стопен материал в орбита. Просто идва, удря Земята странично и разпръсква голямо количество стопен материал, част от който бива "уловен" от Земята, това е преди и след, можеш да си представиш, че Земята е тази стопена, супер гореща топка и част от нея просто бива разпиляна в орбита от сблъсъка. Да видим дали мога да начертая Тея тук. Тея се е сблъскала и сега също е стопена поради високите енергии, и част от нея се разпръсква в орбита. Ако отидем малко напред в бъдещето, това нещо, което бива разпръснато в орбита, се движи в тази посока, това става нашата Луна, а останалата част от този материал в крайна сметка кондензира обратно в сферична форма и става това, което сега познаваме като Земята. Така смятаме, че е била образувана Луната. Дори след като се е случило това, Земята все още е имала много насилие пред себе си. За да схванем къде сме в историята на Земята, доста ще гледаме този часовник в следващите няколко видеа. Този часовник започва тук, при образуването на Слънчевата система, преди 4,6 милиарда години, вероятно съвпадайки с избухването на някоя супернова. И докато преминаваме по часовниковата стрелка на диаграмата, се движим напред във времето и ще стигнем чак до настоящето. И просто за да разбереш част от терминологията, "Ga" означава "преди милиарди години", "G" за "гига". "Ма" означава "преди милиони години", "М" за "Мега". Сега сме тук, Луната се е образувала и сме в това, което наричаме Хадейски период, или всъщност не трябва да казвам "период". Това е Хадейската ера (еон) на Земята. "Период" е друг времеви период. Да уточня, Хадей, сега сме в Хадейската ера и ерата е най-големият период от време, за който говорим, особено по отношение на Земята и е приблизително 500 милиона до милиард години – това е ера и Хадейската ера се отличава, от геологическа гледна точка, се отличава с това, че нямаме скали от Хадейския еон. Нямаме скали от Хадейската ера, нямаме никакъв вид макроскопични скали от Хадейската ера и това е така, понеже по това време, както смятаме, Земята е била стопена топка от магма и лава и е била стопена, понеже е била продукт на всички тези сливания и всички тези сблъсъци и тази кинетична енергия се е превръщала в топлина. Ако погледнеш повърхността на Земята, ако си на повърхността на Земята по време на Хадейската ера, което вероятно няма да искаш, понеже може да те удари падащ метеорит или да те изгори магма, но тя ще изглежда така, а и няма да можеш да дишаш; така би изглеждала повърхността на Земята. Ще изглежда като голям басейн магма и затова нямаме скали оттогава, понеже скалите постоянно били "рециклирани", били разтваряни и стопявани във вътрешността на тази гигантска стопена топка и, честно казано, Земята все още е гигантска стопена топка, просто ние живеем на супер тънката охладена кора на тази стопена топка. Ако влезеш под кората – и ще говорим повече за това в бъдещи видеа – ще имаш магма, и ако отидеш още по-надълбоко, имаш течно желязо. Имам предвид, пак си е стопена топка. И целият този еон е жесток, не само защото Земята е била гореща разтопена топка, тя започва да се втвърдява, докато навлизаш в късната Хадейска ера, но също е имало неща, които падали от небето и постоянно се сблъсквали със Земята и продължавали да добавят към топлината на тази стопена топка. Но спирам дотук. И, както можеш да си представиш, в този момент нямало, доколкото можем да кажем, живот на Земята. Някои хора вярват, че може би може да е било възможно да се образува живот през късната Хадейска ера, но в по-голямата си част е била напълно негостоприемна към образуването на живот. Ще спрем тук и ще продължим в следващото видео, в което ще говорим за Архайската ера.