Произволни прогнози за 2060 г.

В последното видео споменах, че бях помолен да направя прогнози за 2060 година. И последно се фокусирах върху образованието тъй като, очевидно, върху това работя сега. Имам мнение за това. Но в това видео искам да направя малко по-широки и щури прогнози. И една моя прогноза, която ще направя е, вероятно няма да прогнозирам напълно реалността на 2060. И вероятно напълно ще пропусна главните неща. Но като казах неща, забавно е да прогнозираш неща. Нека опитаме. Първата област, в която ще прогнозирам какво ще се случи, е областта на медицината. И, в частност, мисля, че продължителността на живота на човека значително ще се увеличи. Ще съм консервативен и ще кажа, че средната продължителност на живота на човека, и особено в развитите страни на света – и, отново, надявам се, че до 2060 повечето от страните ще са развити – средната продължителност на човешкия живот ще е над 100 години. И няма да казвам дали това ще е хубаво, или лошо. Има аргументи и от двете страни за правилния начин на живот и какво се случва с глобалното население. Но ако света е, в по-голямата си част, развит и образован, вероятно ще имаш по-малка раждаемост, по-ниски стойности на възпроизвеждане. Може да има място в света за старите хора. Но мисля, че има много голяма вероятност това да се случи, понеже започваме да разбираме молекулярната основа на остаряването. Не е казано, че поради някакво "износване" трябва да умрем след 70 или 80, или 90 години, и започваме да разбираме механизмите и как, може би, да подобрим механизмите за самовъзстановяване, или да ги подпомогнем по някакъв начин. Определено мисля, че това ще се случи. Не знам дали ще е за добро или за лошо. Но вероятно ще се случи. Следващото нещо – и това е тясно свързано с предното, пак е от биологията – е, че ще има близка интеграция между дигиталното и биологичното. И, отново, няма да правя твърдения дали това е за добро, или за лошо, но изглежда това е просто екстраполация от посоката, в която се движим – интеграция между дигиталното и биологичното. Вече получаваш все повече и повече в ръчните си устройства. Представи си, когато един екран вече не е в дланта ти, а е проектиран върху ретината ти от някакво малко нещо. И тогава, евентуално, ще имаш директна връзка с ретината си и мозъкът ти може директно да навлезе в области от паметта през някакъв биологичен и дигитален интерфейс. Определено мисля, че това ще се случи. Това е много важно, понеже започва да – И мисля, че вече се случва с голяма част от областта на технологията. Това ще преобрази индивидуалните човешки преживявания. Вече виждаме хора, живеещи във виртуални реалности и играещи тези виртуални игри, и прекарващи цялото си време в социалните мрежи. Какво се случва, когато са в мрежата постоянно, когато почти целият им телефон е в мозъка им? Не знам. Няма да коментирам дали е хубаво, или лошо. Но изглежда това е тенденция, която ще продължи да се задълбочава през следващите 50 години. Ако отведем това още по-надалеч – говорим за дигитална и биологична интеграция, но ако отидеш до екстремната ситуация, и това вероятно е някаква комбинация от тези две горни неща, е че се учим... И, отново, не правя коментар дали е хубаво, или лошо. Просто екстраполирам от това, което вече виждаме. Виждаме все по-голяма способност да разбираме генома си, да се прицелваме молекулярно в нещата, да манипулираме биологията. И може всъщност да манипулираш биологията. На определено ниво е зловещо. Може да е зловещо или може да е вълнуващо, в зависимост от това как се стекат нещата. Но можем да направим неща като да увеличим човешкия интелект, което би, ако помислиш за целия прогрес на обществото и всички неща, които той ускорява, представи си как обществото ще се промени, ако самият интелект е подсилен. И като някой с ограничена интелигентност, не мога дори да си представя какво ще се случи, когато стане това. И, очевидно, колкото повече е усилена интелигентността, толкова повече можеш да научиш за усилването на интелигентността и увеличаването на продължителността на живота, и за интеграцията между дигиталното и биологичното. Тези неща виждам като някакъв вид модел. Ще видим как свършва това и се надявам, че ще се получи някакво грижовно и добро общество, а не някакво шантаво общество, в което всички да се превърнем в борги. Другият модел – и това са нещата, които изскочиха в ума ми днес, когато започнах да записвам, но другият модел, който мисля, че е интересен, е някои от нещата, които сме взели за даденост по отношение на взаимоотношенията между нациите и, в частност, националните държави. И просто като общ преглед, има идея, наречена национална държава. И в ежедневието ни думата нация (национална) и думата държава почти означават едно и също, но означават различни неща, ако говориш малко по-формално. Затова хората използват думата национална държава. Много хора се чудят не е ли все едно да кажем държавна държава. Разликата между нация и държава е, че това са групи хора, които изпитват някакъв вид обща идентичност. Може да е език. Може да е култура. Може да е ценностна система. Това е някакъв вид обща идентичност. Често донякъде се свързва с географията, но не е нужно да се свързва с географията. Може дори да е религия или нещо друго. Това е нация. Държавата е формалната управленческа структура, която създава законите и управлява институциите, за да може обществото да функционира. Национална държава е това, в което повечето от нас живеят днес, понеже има и идентичност, и някакъв вид формални институции. Национална държава в много чист вид е място като Япония, където, по отношение и на етнос, и на култура, разпределението е сравнително еднородно и имаш тази същата група хора, управляващи себе си. На място като САЩ етносът и религията са различни, но това, което дава идентичност е идеята за споделени стойности и идеята за, може би, обща история или определен вид възглед за света. И очевидно има формална държавна структура. Мисля, че тук ще е интересно – и нямам представа как ще се получи това, но когато виждаш неща като някои от революциите в Близкия изток, поради това че хората могат да комуникират независимо от традиционните медии, мисля, че ще има някои интересни въпроси за това какво се случва с националната държава, особено национални държави, които могат да подсигурят властта си като пречат на достъпа до информация. Мисля, че всичко това ще се промени по много драстичен начин, тъй като има все повече и повече интеграция между хората, трансгранична комуникация, когато хората осъзнават, че хората от другата страна на границата не са толкова различни от самите тях. И друго интересно нещо... Дори идеята за демокрацията – и, отново, не знам как ще се развие това – но идеите за представителната демокрация, които имаме днес, донякъде са основани на географията. Донякъде са основани на географията. Това е понеже, когато са се развили главните представителни демокрации, това е бил най-добрият начин да се представят. "Ей, нека избера някои представители от страната ни, от региона ни и те ще изберат други представители, и те ще отидат в държавното правителство." Но сега, когато имаме тази незабавна комуникация с хората, може да има различни видове представителна демокрация, или може би дори може да имаш по-директни демокрации, кой знае, поради неща като незабавната комуникация и технология. И другото нещо, което мисля за националните държави, е, че фундаменталният им начин на взаимодействие ще се промени в различни аспекти, като войната. И, отново, вече виждаме тази тенденция. В частност, мисля, че развитите страни няма да изпращат хора на фронта. И, в зависимост от гледната ти точка, това може да е много хубаво нещо или може да е страшно нещо, понеже ако нямаш хора на фронтовата линия – и вече виждаш неща като тези дронове-хищници и роботи детектори на бомби, и такива неща. И не е нужно да са тези големи неща. Вече има финансиран от DARPA проект за работа върху миниатюрни насекоми, които могат да се използват като някакъв вид разузнаване, или можеш дори да си представиш, че евентуално може да имат малки неща върху себе си, които могат да нокаутират някого или да направят кой знае какво. Вълнуващото нещо е, че изведнъж човекът няма да е там, че да бъде застрелян. И, надявам се, военните косвени жертви ще намалеят. Страшното нещо е, че ако нямаш хора на фронтовата линия, нациите може да искат да влязат във война, особено развитите нации, може да не я приемат толкова сериозно. И може да е нещо, което правят по-често, когато им се иска. И, когато това се случи, ще създаде голямо несъответствие между развитите и развиващите се нации. И вече виждаш това до определена степен. Развитите нации няма да трябва да поставят толкова хора в опасност. И техните действия са задвижени от тяхното богатство, имат капитал за тези роботи и дронове и технологични иновации, докато в развиващите се страни ще трябва да използват човешки същества. Те ще трябва да платят много, много, много по-голяма цена. Това е интересен въпрос. И, отново, кой знае как ще се развие това, дали ще е добро, или лошо в дългосрочен план. И мисля нещо подобно и за следното – смятам, че ще видим все повече и повече несмъртоносни оръжия, което, отново, е много подобно на това; звучи като нещо хубаво. Ако има оръжие, което, вместо да убива някого, го обезсилва по някакъв начин, или го зашеметява по някакъв начин, както в класическия Стар Трек, където се зашеметяват с бластери... Предполагам, че по-страшната версия на несмъртоносните оръжия е, че прагът за използването им би могъл да е много по-нисък. Ако едно правителство иска да подчини жителите си или да подчини друга група от жители, буквално може просто да ги зашемети или да ги извади от съзнание, или да ги контролира по някакъв друг начин. И това може да е малко по-странно. Кой знае как ще се развие всичко това! Това са прогнозите ми, или нещата, за които мисля, че ще се случат през следващите 50 години. Това са просто нещата, които ми изскочиха в ума днес, вероятно въз основа на някои от книгите научна фантастика, които четях. Но не ги приемай на доверие – не знам дали тези неща ще се случат, или няма. Не знам дали са добри, или лоши. Но ми изглеждат като екстраполация от това, което вече виждаме.