Томас Малтус и растеж на популацията

В Европа 1700 г. често се нарича епохата на Просвещението. Това е време, в което сме излезли от епохата на Възраждането. Преоткрили сме науката и разума и през осемнадесети век всичко това е довело до още по-голям напредък на обществото. В края на 18-и и в началото на 19-и век започва Индустриалната революция. Хората станали свидетели на напредъка на човешкия разум, на човешкия прогрес. И заради това много хора казвали: Човечеството ще продължи да се подобрява. Ще се подобрява винаги, до такава степен, че бедността ще изчезне. Ще се превърнем в перфектна утопична цивилизация без войни, без всякакъв вид конфликти. И има нещо вярно във всичко това. Имало е значителни подобрения. В действителност, е имало дори по-драстични подобрения след започването на Индустриалната революция. Но не всеки в края на 18-и век е така оптимистичен. И един от по-известните не толкова оптимистични хора е Томас Малтус, ето го тук. Просто ще го цитирам директно. Това е от неговото "Есе за законите на населението ". "Силата на населението толкова превъзхожда силата на земята да произвежда препитание за хората, че преждевременна смърт трябва, под една или друга форма, да посети човешката раса. " Много вдъхновяващо. "Недостатъците на човечеството са активни и способни служители на обезлюдяването. Те предвождат великата армия на унищожението и често сами свършват ужасната работа. Но провалят ли се те в тази унищожителна война, болести, епидемии, мор и чума се придвижват в огромни пълчища и помитат хиляди, десетки хиляди. И ако успехът още не е пълен, тогава гигантски, неизбежен глад дебне в сенките и с един мощен удар изравнява населението с храната по света. " Не е много вдъхновяващ този цитат тук. Но това е било неговото мнение. Той е живял във време, когато хората са били големи оптимисти, че напредъкът ще продължи вечно, докато не стигнем до някаква утопична цивилизация. Но от гледната точка на Томас Малтус, ако хората могат да се възпроизвеждат и да увеличават населението, те ще го направят и няма начин, по който да ги спреш. Така че от негова гледна точка начинът, по който е виждал нещата – ще начертая върху една ос – да кажем, че това е населението, и че тази ос ето тук, да кажем, че това е времето. Така че според неговото мислене... и всичко, което е видял в действителност до този момент, подкрепяло това – че ако хората имат достатъчно храна и време, ще се възпроизвеждат и възпроизвеждат до предел, при който ще има растеж на населението. Така че според него населението просто ще продължи да се увеличава. Просто ще продължи да се увеличава, докато не може да се поддържа вече, докато действителната производителност на земята не може да произвежда достатъчно калории, за да се хранят всички тези хора. Така че според него има някаква естествена горна граница, основана на действителното количество храна, което земята може да произведе. Да кажем, че това е... ще го направя в различен цвят – според него има някаква горна граница, и след като стигнем до тази горна граница, изведнъж пороците на човечеството ще се проявят. И ако те не започнат да убиват хора, тогава всички тези други неща – епидемии, мор, чума и глад, ще го направят. Хората в действителност умират от глад. Според него, след като стигнеш до това ниво, може би ще има добра реколта, хората ще се чувстват добре и ще пренаселят земята. Но след това, изведнъж, има лоша реколта, или понеже има лоша реколта, хората започват да се борят за ресурси и започват войни. Или може би населението е толкова нагъсто, че се появява чума. И тогава има масивна вълна на намаляване на населението . И така просто ще се въртим около тази граница. Тази граница някои хора я наричат Малтусианската граница, но това е просто границата, при която населението може се изхранва. Томас Малтус наистина е познал, че ще има технологични подобрения, особено в селското стопанство. И това, че тази граница се движи нагоре. Той го е виждал по времето, в което е живял, че тази граница се е вдигнала. Но това, което той е забелязал, е, че колкото и да се издига тази граница, населението винаги ще компенсира и ще я настигне, и в крайна сметка ще стигне до тази Малтусианска граница. И след това тези не толкова положителни неща, за които той говори, всъщност ще се случат. Някои хора сега казват: Томас Малтус е бил твърде песимистично настроен. Той очевидно е грешал. Вижте какво се случи. Имаме толкова много храна на планетата. Минахме през множество земеделски революции. – и са прави. През последните 200 години след Малтус, от началото на 19-ти век производителността наистина е била в състояние да изпревари нарастването на населението. Така че тази линия тук се движи нагоре много по-бързо, отколкото населението. Така че в момента ние всъщност имаме повече калории на човек на планета, отколкото сме имали във всеки един момент в историята. Това не значи, че Томас Малтус е грешил, а просто, че може би той е малко песимистичен относно това кога тази граница ще бъде достигната. Сега другото измерение, в което може да се каже, че той може би е грешал, е в този принцип, че населението ще се увеличава, ако може да се увеличава. Ако има храна и ако има време, хората ще се възпроизвеждат. И един добър контрапункт на това е ситуацията, която сега наблюдаваме при модерните и развити страни. И така, това тук показва нарастването на населението. Взех го от Световната банка. Прирастът на населението на някои модерни и развити страни. Може да видиш, че за Съединените щати е доста нисък, но все пак е положителен. Все още е над половин процент. Но в това имам смисъл, когато го съединиш. Но ако погледнеш тук, Япония и Германия... и Япония, и Германия имат по-малко имиграция от Съединените Щати, особено Япония... те всъщност имат отрицателен прираст. Така че тази популация, оставена сама на себе си, особено ако отчетем и хората, които не минават през границите, ако вземем само прираста на населението, те всъщност имат отрицателен растеж. Така че това ни дава причина да смятаме, че това е доказателство, че Томас Малтус е грешал, или не е бил напълно прав. Той може би не се е сетил, че веднъж стане ли обществото достатъчно богато и образовано, няма да иска да насели целият свят или да има колкото се може повече деца, те биха могли да се опитат да правят нещо друго с времето си, няма значение какво е това нещо. Така че аз просто исках да да ти разкажа за тази идея. Времето ще покаже дали Томас Малтус е бил прав, ако винаги поддържаме тази линия на производството на храна да нараства по-бързо, отколкото нараства населението. И времето ще покаже дали нашето население ще стане, предполагам, че може да се каже, достатъчно развито, така, че те да не инекс... никога не мога да кажа тази дума. Те няма винаги да продължават да се увеличават. Може би ще стигнат до ситуацията на Япония или Германия. И световното население, особено ако имаме висок процент на грамотност, в крайна сметка ще се стабилизира. Така че никога дори няма да има шанс да стигне до Малтусианската граница. Исках да те запозная с тази идея, и сега можеш да отидеш на някое парти и може да си говорите за неща като Малтусианските граници. И ако искаш да знаеш в момента коя държава е може би най-близо до Малтусианската граница... ние сме говорили за това преди – но един добър пример за това е Бангладеш. В момента те са най-гъсто населената страна в света. Гъстотата на населението е 900 души на квадратен километър. И само да ти дам чувство за перспектива, това е 30 пъти по-гъсто населено от Съединените Щати. Така че, ако вземем всеки човек в САЩ, и го превърнем в 30 души, това ще ти даде усещане за това колко гъсто населен е Бангладеш. И това най-вероятно се дължи до известна степен на това, че е много плодородна земята. Делтата на река Ганг по същество поддържа цялата страна. Но в миналото там е имало глад. Те са минали малко отвъд това. Но все пак имат големи проблеми с наводненията и ресурсите. Така че да се надяваме, че ще са в състояние да останат една крачка напред.