If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Нарастваща маса поради гравитационна симулация

Симулацията, която Сал споменава във видеото, може да бъде намерена директно след това видео в урока.

.
Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Това е симулация, разработена от Питър Колингридж в отговор на наше предизвикателство по компютърни науки; илюстрация на гравитационното взаимодействие на много частици. Идеята на симулацията е да развие интуитивно усещане за това как се формират галактиките, защо имат такива структури, как се образуват слънчеви системи и защо техните структури са такива, както и каква е определящата роля на гравитацията. Интересното в тази симулация, освен че е приковаваща и изключително готина, е, че показва сблъсъка на частиците. Веднъж щом достигнат определена маса стават жълти, както виждаш, вероятно като знак, че са се слели в звезда. Може да се получи синтез. Можеш да увеличаваш отделните фази, за да видиш как различните частици или маси си взаимодействат. Можеш и да ги въртиш, за да ги разглеждаш по-добре. Така изглежда взаимодействието им, ако гледам точно отгоре. Симулацията е и тримерна, тоест предоставя една доста богата перспектива. Най-много ме развълнува това, че е силно зависима от първоначалните условия. В по-ранна версия на симулацията на Питър не излизаше нетният кинетичен момент на системата. Тоест не се формираха много планети сателити или дискови структури. Макар че и тук няма силно изразена дискова структура. Обаче изглежда има доминантна равнина в този случай. Вълнуващото тук пък е, че има двойна система. Понякога я рестартираш. Може и да не се получи такава система в зависимост от първоначалните условия Може да се превърне в нещо подобно на Млечния път. Обратно – може и да стане нещо, което изглежда доста различно от Млечния път. Дава добра представа защо наблюдаваме такова разнообразие, особено що се отнася до галактики и тяхната структура, която силно зависи от първоначалните условия. Може да се каже, че и нашата Слънчева система е имала първоначален нетен кинетичен момент, защото според сегашната теория катализаторът ѝ е била близка супернова, ударна вълна от която е въздействала на праховите частици, формиращи системата ни така, че да започнат да се сгъстяват и да се получат Слънцето и планетите. Затова според мен това представяне на нещата не е нереалистично. Много добре изглежда и наистина дава усещане за нещата. Тук виждаш двойна везда. Двете звезди се движат в орбита една около друга или около центъра на масите, което изглежда сякаш се движат една около друга. Тази звезда тук пък си е "заловила" друга планета, която просто се върти около нея. Може да се види и по-ясно. Ако имахме много близък, за този случай, мащаб, можехме да увеличим още малко и да го видим по-добре. Тази има сателит, с който и "танцуват" един около друг. Невероятна симулация е. Бих могъл да се взирам и да си играя с дни. Приканвам те да си поиграеш с нея, да я рестартираш, да видиш какви първоначални условия или видове слънчеви системи и галактики можеш да получиш. С дискови структури, двойни системи, планети със сателити. Ако си от напредналите пък, можеш да разиграеш кода и да видиш как можеш да промениш първоначалните условия, първоначалните ускорения, броя на частиците, стартовото разпределение на масата, кинетичния момент, с който започваш. Съответно и как промените се отразяват на структурата на вселените, които получаваш. Ще сложа анотация на това видео, която ще води директно до симулацията, също и линк в описанието. Така че – забавлявай се. Бих могъл да прекарам часова с това. Това е страхотна симулация, в която можеш да увеличаваш и намаляваш. Благодаря от сърце на Питър Колингридж за този невероятен принос.