If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:58

Видео транскрипция

Във всяко видео досега приемахме, че наблюдаемата Вселена е по-малка от цялата Вселена. Така е, ако приемем модела за космическа инфлация, теоретизиран от Алан Гут. Имам едно "почти" познанство с него. Докато бях в МИТ, винаги ходех при един камион за китайска храна. Все се появявах някъде две секунди преди Алан Гут. Винаги беше през един-двама души зад мен на опашката. Но важното в случая е, че той е създателят на теорията за космическа инфлация, според която в много ранните моменти или период след Големия взрив Вселената е преминала през огромна инфлация, що се отнася до разширение на пространството. От теорията за космическа инфлация следва, че наблюдаемата Вселена е някъде – може би по-добър начин да се каже е, че цялата Вселена е някъде 10 на 23-та степен по-голяма от наблюдаемата Вселена. Тоест това е една много малка частичка. Това е едно невероятно голямо число. Не можем да си го представим даже. Всичко, за което дотук говорихме, също беше огромно – става дума за невероятно голямо пространство. Това обаче е невероятно много от това невероятно голямо пространство. Това е според теорията на Гут. Не можем обаче да изключим идеята, че истинската Вселена е по-малка от наблюдаемата. В известна степен е дори по-умопомрачаващо Вселената да е по-малка от това, което наблюдаваме, спрямо тезата, че цялата е по-голяма от видимата част. Може да си кажеш: "Сал, това е невъзможно." Замисли се обаче. Това е наблюдаемата Вселена. Начинът, по който сме изградили тази картина, е базиран на времето, отнело на снопове светлината да ни достигнат. Вече обсъдихме, че тази точка в пространството вече е на 46 милиарда години разстояние, не на 13,7, както изглежда тук. Просто ѝ е отнело 13,7 милиарда години да ни достигне. Ако има фотон, на който би му отнело по-дълго от 13,7 милиарда години да ни достигне, то той още не го е направил, защото е можел да започне едва преди 13,7 милиарда години. Пътува към нас. Започнал е в някакъв момент извън видимата ни Вселена. Тоест тя ще се разрасне с времето. Все таки нека си представим, че истинската Вселена е подмножество на видимата. Нека е на половината от нейния диаметър. Да кажем, че изглежда така. Ще го направя леко овално. Може би истинската Вселена – а целта на това е да провокира, а не е и невъзможно. Нека това е реалната Вселена. От начина, по който я нарисувах, излиза, че Земята е центърът. Ние сме нейният център. Помни обаче, че това е доста вероятно да е повърхността– или извивката. Има лека извивка. Може обаче да е повърхността на четиримерен обект. Може би най-лесна за визуализация от тях е четиримерната сфера. Така че, ако наистина искаш да си представиш както трябва целия този обем – спомни си, че картината, макар да изглежда двумерна, има дълбочина. Това е обем пространство, един невероятно голям обем пространство. Това, което сега начертах, е елипсоид. Очертах един елиптичен обем пространство. Ако това наистина е цялата Вселена, и ако тя наистина е повърхността на четиримерна сфера, то реално цялото това пространство би могло да се представи така. Би могло да се разгледа като повърхността. Ако това беше четиримерна сфера– очевидно аз мога да чертая само тримерни, но нека ти покажа, че това не е просто кръг, а че има и някаква дълбочина. Мога дори да го щриховам тук. Можеш да си представиш, че тази точка тук представлява същото нещо като онази там. Те са се увили една около друга и са свързани тук отзад – нека отида там – те са свързани тук. Реално тази и тази точка също са една и съща, просто са се увили една около друга. Може би са се увили. Всъщност от начина, по който го нарисувах, излиза, че всички се увиват около онази точка там, ако правилно си го представям. Ако отидеш в която и да е посока, пак ще се озовеш на другата страна на повърхността. Да приемем, че Земята е тук. Както сме го направили, Земята е центърът. Разгледано така обаче повърхността на една сфера, дори да е хиперсфера, няма център. В този смисъл, в която и посока да отидеш, пак ще се озовеш на другата страна. Ако започнеш от Земята и тръгнеш в тази посока, щам се озовеш там всъщност пак ще си тук. Пак ще стигнеш Земята. Следователно, ако обемът на истинската Вселена наистина беше по-малък от видимия, то какви са всички тези неща отвън? За да го разбереш, замисли се за това какво щеше да стане, ако преди 13,7 милиарда години, когато сме били в едно примитивно състояние, когато фотоните от реликтовото излъчване – т.е. електромагнитните вълни са се излъчили. Да кажем, че пак се излъчат. Тези фотони, при първото си преминаване – мисля, че вече разбиращ накъде бия – биха ни достигнали след – това изглежда като разстояние, което може да се измине за около 6 милиарда години. Тогава ще ни стигнат. После, след още 6 милиарда години, пак ще се върнат в тази точка. След това ще дойдат пак тук. Така първият излъчен фотон ще се намира тук. От наша гледна точка те няма да се видят още няколко милиарда години. Така че когато ги видим, ще ги възприемем – ще си кажем: "Еха, на този фотон са му трябвали 15-16 милиарда години да ме достигне. Трябва да е дошъл някъде отвън", а той реално ще е дошъл от нещо в една физически по-малка Вселена, който просто е преминал през нас няколко пъти. Ние просто виждаме преминаването след 14 милиарда години. Мислим си, че е от нещо по-далеч. Другото нещо, което можеш да си кажеш, е че ако това наистина беше така – ако можехме да се движим в една посока и след това да излезем от другата страна, и ако всичко това се случваше вътре в наблюдаемата Вселена, нямаше ли да го знаем? Нямаше ли да можем да погледнем в две посоки и да видим същото нещо от две различни перспективи? За да си отговорим, трябва да помислим какво става – всъщност нямаше ли да видим себе си? Излъчваме светлина все пак, на която би ѝ отнело – не знам колко далеч е това. Да кажем, че 6-7 милиарда светлинни години са разстоянието до тук, което съвпада с тази точка. Значи още 6-7 милиарда светлинни години до там. Може би реликтовото излъчване, което наблюдаваме, всъщност е радиация, излъчена от точно тази точка, където сме в момента, или от сходна на нашето местоположение. Или – част от излъчването идва от подобно разположена на нас точка. Защо тогава не можем да се видим? Един вид вече отговорих. Ако при второто преминаване наблюдаваме същата точка в пространството, ако виждаме светлина от тази точка при предишно преминаване, то тя е била излъчена преди много време, може би 13 милиарда години. Тоест би била неразпознаваема. Тази част на космоса, в която се намираме в момента, ако я видим каквато е била преди 13 милиарда години, просто не бихме я разпознали. Има хора, които се опитват да разберат дали има модели, дали можеш да определиш как би се изменила Вселената и дали би могъл да се види моделът. Може би истинската Вселена е подмножество на видимата, а ние още не сме го видели Абсолютно възможно е. Надявам се не те обърках. Всъщност намирам тази идея за интересна. На светлината да ѝ е отнело 13...да кажем, че на светлината ѝ е отнело 8 милиарда години да ни достигне. При едната теория си мислим, че е на 8 милиарда години разстояние. Реално е на повече, защото Вселената се разширява. Ще е изминала повече разстояние от това. Мислим, че е от нещо такова. А пък може да е дошла от нещо доста по-навътре, ако истинската Вселена е по-малка. При това е само на второто си преминаване. Връща се. Затова ѝ е отнело 8 милиарда години да ни достигне. Дори не я разпознаваме, защото изглежда много различно спрямо същата част на космоса в момента. Или пък онзи участък изглежда напълно различен 4 милиарда години, след като е била излъчена. Както и да е, надявам, че не те обърках много. Смятам, че това е една наистина любопитна тема.