Текущ час:0:00Обща продължителност:11:03

Видео транскрипция

Преобладаващата теория за възникването на вселената в момента се нарича Теория за Големия Взрив. А всъщност това е просто идеята, че Вселената е възникнала като един вид безкрайно малка точка, една безкрайно малка особена точка, след което е имало просто един взрив или просто се е разширила от това състояние до Вселената, която познаваме днес. Когато за пръв път си представих това, мисля, че в резултат от начина, по който е наименован Големия Взрив, един вид си представяш тип експлозия. Всичко е било безкрайно "опаковано" заедно и след това е експлодирало. След това е експлодирало навън. Тогава след като всичката материя експлодирала навън, започнала да кондензира и след това са се получили всички галактики и супер клъстери от галактики, които също започнали да се кондензират и в тях планети и звезди се кондензират и след това се получава видът Вселена, който наблюдаваме сега. Но този модел на визуализация, Големия Взрив, води няколко проблеми. Първият е, че когато говорим за Големия Взрив, ние не говорим за материята, масата или просто за материята във Вселената, съдържща се в една точка, ние всъщност говорим за истинско разширяване на пространството, не говорим просто за нещо в пространството като физичното разширяване на маса ние говорим за самото пространство, така че при този модел имаме разширяване на всичко, дали се разширяват преобразувайки се в нещо друго? Може би най-външната част от материята е точно тук какви са тези неща тук? И си казваме: това не е ли пространство, как можем да кажем, че пространството се разширява? Друга идея, която също се предлага в теорията на Големия Взрив е, че ако това тук е най-външната част от материята, това ли би бил ръбът на Вселената? Има ли Вселената ръб? И отговорът на този въпрос, заради който ще се опитаме да се справим с това е, че първо: Вселената няма ръб и второ: Няма нищо извън пространството, ние не се разширяваме в друго пространство. Ще обясня това, надявам се, че ще се разбере, защо това е случаят сега. Най-добрият начин на разглеждането на въпроса е по аналогия Ако ви кажа, че имаме двуизмерно пространство, което има една крайна площ, крайна точка, тоест не е безкрайно и също няма ръб, на пръв поглед това отново изглежда сложно как да конструирам нещо, което има една крайна площ но въпреки това няма край? Всеки път, когато се опитам да нарисувам площ, изглежда, сякаш трябва да има и краища и тогава бихме могли да си спомним - ами ако двуизмерното пространство е извито? Какво се случва? Мисля, че най-лесният пример за това е повърхнината на сфера. Нека нарисувам една сфера тук. Ето това тук е сфера. Ще нарисувам и линии по ширината и дължината на тази сфера На сферата, която леко затъмнявам, за да изглежда хубаво, изведнъж се получава тип сфера, която има крайна площ, бихте можли да си представите и повърхността на балон или на мехурче или повърхността на Земята Имате една определена площ, но нямате ръб, тоест, ако продължите да се движите в една посока завинаги просто ще вървите и накрая ще се върнете в началната си позиция. Сега, за да си представим триизмерно пространство, което има същите характеристики - определена площ и... Не ми се иска да казвам "определена площ" вече, защото вече не говорим за триизмерно пространство, нека го нарисувам тук. Нека си представим триизмерно пространство и вместо площ сега искам да говоря за краен обем и никакъв ръб, как да направя това? Когато помислим повърхностно за това, погледнете, ако имаме краен обем, може би ще се съдържа в някакъв куб, очевидно имаме ръбове в тази ситуация Дори бихте могли да си представяте краен обем като намиращ се вътре в сферам която очевидно има ръб цялата тази повърхност ето там. Така че как да създадем триизмерно пространство, което има краен обем и няма ръб? И ще ви кажа точно сега. Много е трудно да си го представим, но за да си го представим, ще нарисувам същото, което нарисувах тук Трябва да си го представите, винаги трябва да си го представяте аналогично (освен ако имате мозък, с който да си представяте повече от три пространствени измерения) Това е сфера. Нека разясня, че това е двуизмерна повърхност. На повърхността на сферата можете да се движите само в две посоки. Две перпендикулярни посоки, можете да се движите така, можете да се движите и така. Можете да се движите наляво и надясно или нагоре и надолу. Двуизмерна повърхност на триизмерна сфера. Ако аналогично си го представим, трудно е, но ако си го представим - триизмерна повърхност и можем да го напраим математически. Математиката тук не е особено трудна, триизмерна повърхност на четириизмерна сфера. Ще го нарисувам по същия начин. Ако разгледаме тези три измерения просто като тези две измерения на повърхността се получава съвсем същото нещо. Не казвам, че това е формата на Вселената, но нека си представим, че е. Не знаем формата, но това, което знаем, е, че има лека извивка, не знаем точната фома, но сферата е най-простия начин да си го представим. Има и други, които стават. Тороид също би паснал - има краен обем и няма ръб и мисля, искам да го разясня - всъщност не знаем дали има определен обем това все още е отворен въпрос, но искам да ви покажа, че може да има краен обем и същевременно да няма ръб. Повечето хора вярват (казвам вярват, защото знам, че можем, базирано на доказателствата и всичко останало), че говорим за нещо с определен обем, особено, когато говорим за Теорията за Големия Взрив която предполага краен обем. Въпреки че може да е супер голям, ужасно голям обем той е краен и сега си представете тези сфера ако сте на повърхността на тази четириизмерна сфера, не мога да начертая четириизмерна сфера, но ако се намирате на тази повърхност на тази четириизмерна сфера, ако тръгнете в която и да е посока, ще се върнете там, откъдето сте тръгнали. Ако тръгнете в тази посока, ще се върнете тук. Вселената е огромна, така че дори светлината може би на светлината също ще й отнеме неописуемо количество време да я премине. И ако сферата се разширява, може да се разширява толкова бързо, че светлината може дори да не успее някода да я обиколи, но на теория, ако някои неща са били достатъчно бързи Ако нещо обикаля около сферата, то всъщност би могло да се върне обратно до тази точка. Сега, когато говорим за триизмерна повърхност, това е триизмерна повърхност на четириизмерна сфера. Това означава, че всяко от трите измерения, които са тук на повърхността (аз мога да нарисувам само две), но това означава, че ако това е истина, ако Вселената е триизмерна повърхност на четириизмерна сфера, това значи, че ако се движим нагоре без да спрем, евентуално ще се върнем долу в началото. Така че ако не спираме да вървим целия път нагоре, евентуално ще се завърнем в точката, където сме били първоначално Това може да бъде неописуемо огромно разстояние, но евентуално ще се завърнем в начална позиция. Ако се движим надясно, евентуално ще се завърнем в точката, откъдето сме тръгнали и ако искаме да отидем вътре в страницата, нека го нарисувам така, ако отидем вътре в страницата ще се върнем в началната си позиция отгоре, тоест върху страницата. Така че изводът, който можем да си направим, е, че бихме се върнали обратно в начална позиция. Нека се върнем на въпроса за разширяващата се Вселена. Знаете, че Вселената не се разширява в друго пространство. Вселената Е цялото пространство, но все още се разширява. Това е моделът, можете да си представите, че малко след Големия Взрив, нашата четириизмерна сфера е изглеждала така. Може би е била малка четириизмерна сфера, може би по време на Големия Взрив е била тази невероятно малка сфера, а по-късно е била тази по-голяма сфера, нека я затъмня, за да покажа, че сферата един вид изхвръква от страницата, и по-нататък във времето тази сфера може да изглежда по този начин. Сега може да ви изкушава да попитате "Но това не е ли извън сферата? Това не е ли пространство, в което сферата се разширява? Това не е ли част от Вселената?" И ако говорите за три измерения, аз бих казал, че не е. Цялата Вселена е тази повърхност, това е повърхността на тази четириизмерна сфера. Ако говорите за повече измерения, тогава да, бихте могли да говорите може би за неща извън нашата триизмерна Вселена, така че когато това се разширява във времето и пространството, знаете, че един начин да си представим това четвърто измерение е чрез времето, нещата се раздалечават все повече и повече. В следващи видеа ще говоря за доказателства, защо Теорията за Големия Взрив е най-добрата теория, с която разполагаме сега. Но както бихте могли а си представите, ако имате две точки на тази сфера, които са толкова раздалечени, при разширяването на сферата, тази четириизмерна сфера, това мехурче се спуква или този балон се спуква, тези две точки; Нека нарисувам три точки - тези три точки просто ще се раздалечат повече една от друга. Това е всъщност една от главните причини, която дава смисъл на това да вярваме в Големия Взрив - всичко се разширява не само от една централна точка, а всичко се разширява от всякъде, така че ако тръгнем в която и да е посока от която и да е точка във Вселената, всичко друго се разширява и колкото по-далеч отиваме, изглежда сякаш толкова по-бързо се разширява от нас. Тук аз ще спра и ще оставя нещо, над което да помислите, а след това ще надградим това, върху което ще си мислите и ще разберем какво е да наблюдаваме видимата Вселена.