Текущ час:0:00Обща продължителност:11:36

Видео транскрипция

Нека поразсъждаваме върху това, което внушава теорията за Големия взрив; също, какво според нея би трябвало да наблюдаваме днес. Големият взрив започва с цялата маса във Вселената, едно невероятно плътно цяло. "Цялото" всъщност е нещо, към което математиката е неприложима. Дори не знаем как да го разбираме. Веднага след Големия взрив обаче, тоест преди 13,7 милиарда години, това безкрайно малко "цяло" започва да се уголемява. През първите 100 000 години все още е доста плътно. Виж сега това. След това започва да се разраства. Да кажем, че стига до тази големина. Не знам дали Вселената е безкрайна или не, или дали е четири-пространствена сфера, дали е безкрайна във всички посоки, или е просто леко заоблена на едно място и плоска навсякъде другаде. Няма да навлизам в това. Започва да се разраства от цялото, но все още е изключително плътна. Толкова плътна, че не могат да се образуват атоми. Намират се само основните градивни "материали" на атомите. Всички те се движат свободно в пространството. Електрони и протони "прелитат" в наистина нагряна, до бяло даже, плазма. Да го наречем бяла, гореща плазма. Ако отидем малко по-напред във времето, се озоваваме в един момент, който уж разбираме добре. Едно число, което – гледах стари книги по физика – се е променило доста в последните 15-20 години. Може би пак ще се промени. 380 000 години след началото на Големия взрив, 300 000 години по-късно – – ще го нарека ГВ – 380 000 години след ГВ, разбира се, плюс-минус една-две, Вселената вече се е уголемила достатъчно – очевидно рисунките ми не са съизмерими – и се е разредила достатъчно, че да може да се охлади. Няма толкова много сблъсъци. Все още е гореща. Сега обаче се е охладила достатъчно, че електроните да могат да се заловят за протон. Първите водородни атоми започват да се оформят. Могат да се концентрират в едно. Предполага се, че температурата е около 3000 градуса по Келвин. Дотолкова се е охладила. Все пак не е температура, в която човек да може да се отпусне. Все още е невероятно горещо. Защо е важен този момент, заформянето на първите атоми? Нека помислим какво се случва. Има сблъсъци и взаймодействия. Ако се отдели фотон от някой от тези сблъсъци, или заради освобождаването на енергия, или поради огромната топлина, той моментално ще бъде погълнат от нещо друго. Ако се отдели някаква енергия, тя мигновенно ще бъде погълната, защото Вселената е много "гъста", особено със заредени частици. Тук, изведнъж, се оказва не толкова плътна. Нещата, които се излъчват от това място не могат да изминават големи разстояния. Веднага биха се сблъскали с нещо друго. Озоваваш се тук, където Вселената започва да прилича на това, което ние познаваме. Ако един от тези много горещи – все пак не толкова, колкото в тази Вселена – ако един от тези много горещи атоми се излъчи фотон, което и се случва, защото температурата е 3000 градуса по Келвин, изведнъж фотонът има пространство, в което да се движи. Тоест за първи път в историята на Вселената, 380 000 години след Големия взрив, има фотони. Вече има електромагнитна радиация. Има информация, която може да изминава дълги, дълги разстояния. Това се случва преди приблизително 13,7 милиарда години. На фона на 13,7 милиарда, 380 000 не е много. Няма да повлияе много на цифрата, защото става дума само за стотици хиляди. 0,7 е 700 милиона години. Тоест това е доста малко, и затова казваме преди 13,7 милиарда. Става въпрос за 13,7 минус 380 000 години. При положение че за първи път информация под формата на фотони може да се движи, без повечето от тях да се сблъскват с нещо, особено нещо със заряд – а тези атоми, които се оформят, вече са неутрални – какво можем да очакваме да видим днес? Нека помислим. Тези фотони са излъчени преди 13,7 милиарда години от всяка точка във Вселената. Вселената е доста еднородна по това време, с много малки изключения. Вижда се обаче, защото онази гореща маса тъкмо започва да кондензира. Много от структурите, с които свързваме Вселената днес, все още не са създадени. Всичко е сравнително еднородно, съставено от все още доста горещи водородни атоми. Това е всяка точка във Вселената. Да видим какво става тук. Само да начертая още една диаграма. Говорим за тази точка тук. 380 000 години след Големия взрив, Вселената е все още много, много по-малка отколкото е сега. Да кажем, че това е точката, където се намираме ние в момента. Тогава няма нито Земя, нито Слънчева система, нито Млечен път. Просто горещи водородни атоми. Освен това знаем, че тогава има и други точки във Вселената, които също излъчват тази радиация. Всъщност всяка точка във Вселената излъчва радиация. Точката, в която се намираме в момента, също го прави. Точките близо до нас са излъчвали тази радиация. До нас е стигнала много по-скоро обаче, преди милиарди години. Има обаче точки, достатъчно далеч, че радиацията от тях би трябвало сега да ни достигне. Друг начин да го осмислиш е, че на тази радиация ѝ е отнело 13,7 милиарда години да стигне до нас. Нека го нарисувам. Ако скицирам днешната наблюдаема Вселена – знаеш от видеото за размера, че няма как да е съпоставимо по размер, мащабът трябва да е доста по-голям от кръга, който начертах. Да приемем обаче, че това е сегашната наблюдаема Вселена. Би трябвало да получаваме –а приемаме, че сме в центъра ѝ, защото във всички посоки виждаме на приблизително еднакво разстояние. Не сме в центъра на Вселената. Искам това да е ясно. В центъра на видимата Вселена сме, защото наблюдаваме на еднакво разстояние във всички посоки. Сега до нас стига светлина на 100 000 светлинни години разстояние. Поглеждаме 100 000 години назад. Би трябвало да получаваме светлина, излъчена преди милион светлинни години. Един вид, трябва да погледнем милион години назад във времето, защото тогава е била излъчена. Май се повторих доста. Можем да наблюдаваме светлина, достигнала до нас най-накрая, след един милиард години. Така виждаме тези обекти, каквито са били преди един милиард години, защото тогава са излъчили тази светлина. По същия начин можем да наблюдаваме обекти, които са излъчили светлина преди 13,7 милиарда години, в началото. Става дума за онази фаза 380 000 години след Големия взрив. След като тази светлина едва сега ни достига, ще я видим такава, каквато е била преди 13,7 милиарда години. Би трябвало да видим този тип радиация. Нека си спомним също, че Вселената се е разраснала. Когато радиацията е била излъчена, Вселената се е уголемявала при едно сравнително – е, бързо темпо, в зависимост от това, с което го сравняваш. Разраствала се е. Във видеото за червеното отместване видяхме, че когато източникът на светлина се отдалечава, или, в случая, този на електромагнитна радиация, самата радиация се отмества към червения спектър. Въпреки че тук става дума за доста висока честота – представи си го като нагрят до червено газ. Температурата е била 3000 градуса по Келвин, а понеже обектът се е отдалечавал от нас – във видеото за размера на наблюдаемата Вселена научихме, че макар на тези електромагнитни вълни да им трябват 13,7 милиарда години да ни достигнат, в това време, източникът на електромагнитните вълни се е преместил и вече се намира на около 46 милиарда светлинни години разстояние. Това е най-доброто ни предположение. Все още се отдалечава обаче. Според теорията, ако приемем, че наистина става дума за 3000 градуса по Келвин, които се отместват към червено, би трябвало да наблюдаваме нещо, излъчено от атом при температура 3000 градуса, което не прилича на електромагнитна вълна. Би трябвало да се прояви като от спектъра на радиовълни. Тоест трябва да виждаме радиовълни. Причината да наблюдаваме такива, а не някакви с по-висока честота, е червеното отместване, което ги докарва до по-ниска честота. Спомни си, че би трябвало това да виждаме от всяка точка във Вселената, която е излъчила фотони преди 13,7 милиарда години. Би трябвало да е навсякъде около нас. Това е едва ли не задължително, за да приемем сегашната теория за Големия взрив. Оказва се, че наистина това наблюдаваме, а е доста неинтуитивно. Причината е, че всяка друга точка във Вселената изглежда нееднородна. Във всяка друга има звезди и галактики. Няма повече атоми. Има звезди, галактики и други щуротии. Така получаваш доста точки във Вселената с много видима радиация. Има пък и други, при които не се вижда нищо. Черно петно. Ако всичко това е вярно обаче, би трябвало да наблюдаваме еднакви радиовълни във всяка посока. Отвъд 360 градуса, дори – в три измерения. Можеш да насочиш радио антена в която посока си искаш и пак би трябвало да получаваш тези радиовълни, които са били с много по-висока честота, когато са били излъчени. Получили са червено отместване, но са били излъчени преди 13,7 милиарда години. В края на шейсетте години наистина засичат тези вълни във всички посоки. Това се нарича реликтово – само да го запиша – нарича се реликтово излъчване. Тази информация, която получаваме при наблюдение, заедно с факта, че колкото по-надалеч се вглеждаме в галактики и купове от галактики всички изглеждат, все едно се отдалечават. Получава се червено отместване. Става все по-голямо и по-голямо, колкото по-надалеч погледнем. Това, както и червеното отместване на всичко, отдалечаващо се от нас, са двете най-добри доказателства за Големия взрив. Надявам се ти беше интересно.