If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Мащаб на времето в космоса – втора част

Мащаб на времето в космоса, втора част. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В последното видео се опитахме да осмислим какво означават 13,7 милиарда години, като ги сбием в 10, което пак е доста време, поне от наша гледна точка. Видяхме, че тези големи периоди, всичко, което се е случило от американската Декларация за независимост, всичко се побира в рамките на пет секунди. В сравнение с 10 години това не е особено много. Даже си е доста чакане дотогава, това е огромно количество време. Надявам се нещата да са придобили някаква перспектива. В това видео искам да направя същото, но да отнеса 13,7 милиарда години към някакво разстояние или дължина на хронологична линия и да разберем колко голям би бил всеки от тези периоди. Нека започнем. На хронологичната линия – записвам с висока резолюция, би трябвало да има 1280 пиксела по ширина, в зависимост от перспективата. Може и да гледаш от телевизор с висока резолюция. Да приемем, че линията е колкото ширината на екрана ми, т.е. – 13,7 милиарда години, оттам – нека тук е началото на Вселената, а това е съвремието. Ако това бяха 13,7 милиарда години, количеството време, за което съвременните хора, които изглеждат и мислят като нас, са били на Земята, е по-малко от пиксел. Тази малка точка, която нарисувах, е много пиксели. Дори един пиксел е много за времето, което сме били тук. Всъщност точката, която нарисувах тук е около четири пиксела, а един малък пиксел на екрана ми би бил 11 милиона години. Нека преместя върху него. Би означил 11 милиона години. Тоест, ако това беше хронологичната линия, динозаврите щяха да са изчезнали около шест пиксела преди края ѝ. Шест пиксела преди края, динозаврите са изчезнали. Времето, за което съвременният човек е бил на планетата, дори не се отчита тук. Би се побрало в една двадесета от този пиксел. Всъщност, ако просто разширим онзи последен пиксел – ще го направя жълт – онзи последен, миниатюрен пиксел, който не се вижда, ако го разширим по цялата дължина на този екран...помни, разширяваме само онзи, последния – тоест всичко на тази жълта линия би се побрало в онази точица там, но дори тогава всеки пиксел на това изображение би бил 8000 години. Това означава, че по тази скала, цялото време, за което човечеството е било на планетата – разбили сме онзи пиксел по цялата тази дължина, всички 200 000 години, тоест около 25 такива пиксели. 25 от тези пиксели биха били нещо подобно, но дори не и това, дори не и това. 25 пиксела на този екран – поне с моята резолюция, е приблизително това разстояние. Тази малка част от този пиксел е цялото време, за което хората са били на планетата. Ако става дума за времето от Христос насам, то е една четвърт пиксел на тази жълта скала. Времето от Декларацията за независимост насам пък би било още по-миниатюрно. Това е един начин да го осмислиш. Дори тези скали обаче не са абсолютно точни. Ето още една перспектива – ами ако имахме хронологична линия, която се простираше оттук, където съм аз, в залива на Сан Франциско, на 1300 километра разстояние, до Сиатъл? Ако тази линия се простираше на 1300 километра, чак до Сиатъл, Големият взрив щеше да е разположен в Сиатъл. Това щеше да бъде в Сиатъл. Образуването на Земята и Слънчевата система щеше да е на малко повече от 200 километра оттук. По посока Сиатъл, не съм сигурен, би ни поставило насред някоя част на северна Калифорния, със секвои и разни такива. За да имаш идея какво означават 200 километра, от моето местоположение на Калифорнийския бряг това би ме поставило на границата с Невада. Все още едно голямо разстояние спрямо цялата хронологична линия. Стигаме до последните сухоземни динозаври, изчезнали заради астероида, ударил Земята. Помни, линията ни сега се простира чак до Сиатъл; това събитие щеше да се е случило на около 3000 метра разстояние. Може би направо трябваше да кажа три километра, или някъде около две мили. Това все пак е едно солидно разстояние. Хронологичната ни линия обаче се простира от Сан Франциско до Сиатъл. Доста е голяма. Спрямо нея това разстояние е малко. Става дори по-малко обаче. Австралопитеките като този представител тук, когато те са кръстосвали Земята преди три милиона години, тук това се побира в рамките на малко повече от едно футболно игрище, около 150 метра; няма километър. Момент, да го напиша в контрастен цвят. На 150 метра в посока Сиатъл, ако това е линията, за която говорим в момента. Първите хора биха заели дори по-малко, само 10 метра, 10 метра от тази линия, която се простира чак до Сиатъл. Раждането на Христос преди 2000 години би било 10 сантиметра, 10 сантиметра на хронологична линия, простираща се от Сан Франциско до Сиатъл. Не на последно място, Декларацията за независимост, американската Декларация за независимост, би била един сантиметър на времева линия, простираща се до Сиатъл. В крайна сметка, не знам дали успях да придам някаква по-особена перспектива на нещата, но си струваше да опитам.