Мащаби на разстоянията до най-близките ни звезди

Преди да започнем да говорим за обекти извън нашата слънчева система, аз искам да се върна малко назад, защото намерих това хубаво изображение на Слънцето. И причината, поради която смятам ,че е удивително, е защото в този мащаб... Слънцето е огромен естествен обект, а в този мащаб Земята ще бъде грубо (това е приблизителна стойност) с този размер. И това е абсолютно невероятно според мен, защото самата идея, че цялата ни планета, всички ние можем да се поместим в една от тези плазмени изригвания, произхождащи от Слънцето, и можеш да си представиш, (не можем действително да сме там), но ако сме в някакъв вид защитна капсула, какво би било – да се намираме в такава среда. Затова си помислих ,че това ще е някак невероятна концепция, но както и да е. С това настрани, нека се замислим какво ще означава да бъдем на границата на Слънчевата система. В последното видео ние обходихме облака на Оорт, който започва на по-малко от 1 светлинна година от Слънцето, но според това какво определяш за граница, то може да е нещо съвсем наблизо или съвсем надалеч, като облака на Оорт. Така например виждаме как неща се изхвърлят от повърхността на слънцето, но дори да не се виждат, невидими частици, супер заредени електрони и протони също биват изхвърляни от Слънцето с голяма скорост, 400 км /сек, нека го изпиша 400 км/сек. На Земята сме предпазени от тези частици с висок заряд, благодарение на земното магнитно поле, но ако бяхме на Луната, когато слънцето е над Луната, и ако сме от тъмната страна на Луната, ще имаме директен контакт с това, и може да си представиш, че не е най-доброто нещо да стоиш твърде дълго. Но главната причина, поради която говоря за това е, че тези частици идват с голяма скорост от повърхността на слънцето, те са наречени слънчев "вятър". Това е слънчев "вятър" и ще сложа "вятър" в кавички, защото е наистина много различно от нашия бриз. Това са просто заредени частици, които излитат с голяма скорост от Слънцето. Тук разказвам за слънчевия вятър, защото той може би ще ни помогне да разберем границите на нашата система. Това са границите, до които може да достигне слънчевият вятър, преди да се сблъска с материята, наречена междузвездно пространство. И това точно тук е изображение на това как Облакът на Оорт, или поне плътните части в ъглите, показва как облакът е доста извън това, като виждаме местоположенията на Вояджър I и Вояджър II (по време на заснемане на клипа). Ако търсим орбитата на Седна, ще е нещо подобно. Близката част ще е някъде тук и тогава се отдалечава, но облакът на Оорт е много извън тези граници. Затова, ако разгледаме Слънчевата система като областта, в която се разпространява слънчевият вятър, ще видиш ,че е много по-малка от облака на Орт, но въпреки това е доста голяма. Това тук е хелиопаузата. Взех то от Уикипедия. Тук най-общо казано скоростта и силата на слънчевия вятър се сблъскват... Налягането е толкова ниско, че на тях противодействат водородът и хелият, които са основното съдържание на междузвездното пространство. Това просто е тук. След тази точка няма повече слънчев вятър, просто има една такава ''пауза'', нарекли са я хелиопауза. Вояджър II напусна хелиосферата през ноември 2018 г. и навлезе в хелиопаузата, а Вояджър I през 2012 година (след заснемане на видеоклипа). Това е едно от схващанията за границата на Слънчевата система. Естествено, никога няма да има твърд или рязък край. Други приемат за край облака на Оорт. Това е мястото, от което се счита, че кометите навлизат в Слънчевата система. Всъщност ние все още не сме наблюдавали обекти в облака, но мислим, че са някъде там. Тогава може би най-абстрактното понятие ще бъде значителното влияние от слънчевата гравитационна сила. Така всички тези начини са създадени, за да си представим границите на Слънчевата система, но всички от тях имат бели петна относно кое е и кое не е в Слънчевата система. Но моята мисъл тук е, че искам да започна да обяснявам малко извън Слънчевата система и да ти дам общо понятие за размерите, докато достигнем до най-близката звезда. И ако дойдем тук, това показва нашия "квартал" от звездна гледна точка. И въпреки че тези звезди изглеждат доста големи, ако ги нарисуваш, то това е нашата Слънчева система. Очевидно си казваш: "това е Слънцето", но не е . Слънцето, ако го нарисуваш, няма да заеме дори 1 пиксел. Дори цялата орбита на Плутон и дори всичко в нея няма да стигне до 1 пиксел на екрана тук. Ние виждаме радиус, груб радиус на светлинна година. Това е грубо какъв може би е радиусът на облака на Оорт. Ние видяхме в последното видео колко огромен беше радиусът, по-специално в сравнение с орбитата на Плутон, която беше грубо нещо такова. Това по себе си е огромен, огромен диаметър, на огромно разстояние от Слънцето. И това няма да достигне дори пиксел на чертежа тук. Но за да ти дам идея за това колко далеч сме, ние сме частица от частица от частицата тук вътре, пиксел от пиксела в центъра тук, за да изминем разстоянието от нашата Слънчева система, по-точно от нашата планета Земя до най-близката звезда или може би до най-близката кратна звезда – Алфа Кентавър. Те са най-близката група звезди и са 3. Алфа Кентавър A, която е най-голямата, Алфа Кентавър B и тази, която не можем да наблюдаваме с невъоръжено око. Тя се казва Алфа Проксима или дори мисля, че се нарича Проксима Кентавър. Проксима Кентавир е много по-малка звезда, но тя е най-близка. Тази група от звезди е най-близко до нас, на приблизително 4,2 светлинни години. Можем също да кажем, че ако се излъчи светлина от някоя от тези планети, на тази светлина ще и трябват 4,2 години, за да стигне до нас . Или ако тези звезди изчезнат или избухнат, ние ще узнаем след 4,2 години. Може да си кажеш: "Хей, това не е толкова зле, ние трябва да си направим екскурзия и да отидем там, да видим дали там има хора, с които можем да се срещнем и да обменяме технологии". Но това е огромно разстояние, просто тези 4,2 светлинни години са невероятно голямо разстояние. И само за да ти дам представа, Вояджър I и II, за които говорихме в последното видео, виждаме до къде са стигнали.Те са навлезли в хелиопаузата. Те пътуват със скорост от 60 000 км /ч което е равно на 17 км/сек. Ако ние можехме да достигнем до такива стойности на скоростта, имайки предвид, че тези уреди развиват тази скорост благодарение на гравитационните сили на някои от най-големите планети, за да могат да ускоряват. Това е скорост, която е трудна за постигане, но ако можеш да я достигнеш и да се запътиш директно към системата Алфа Кентавър, която е най-близка до Земята, ще ти отнеме 80 000 години пътуване със скоростта на Вояджър I, който е по-бързият от двата. Това е умопомрачително много време, затова трябва да измислим някакъв по-добър начин, за да го направим.