Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:12:31

Видео транскрипция

В края на предишното видео мисля, че получихме сравнително добра оценка за това колко голямо е Слънцето, особено сравнено със Земята, и колко далеч е Земята от Слънцето. И повечето от тези картинки, които срещаме в учебниците, те не са достоверни... Всъщност, когато показах Слънцето тук, това е около 5 или 6 инча в диаметър. [13-14 cm] Казах, че Земята би била това малко петно, около 40 фута наляво и надясно, [12 метра] или нейната орбита ще има радиус от около 40 фута. Така че дори няма да я забележим, ако гледаме към това нещо тук. Би била малко петънце, кръжащо на такова огромно разстояние. Ако погледнеш Слънцето тук – ако нарисувам цялото слънце то би имало диаметър от около 20 инча. [50 cm] Така в този случай тази Земя тук – тук е в реален мащаб – Земята изобщо не би била толкова близо, по този начин би била около 200 фута или около 60-70 метра Така че, ако можеш да си представиш, ако Слънцето беше с такъв размер, седейки на нещо като футболно игрище, малкото петънце което е тази Земя, това малко нещо точно тук, би лежала на другата 40-ярдова линия, на 60 метра разстояние. Толкова голямо разстояние, че дори няма да я забележиш. Може да видиш Слънцето от такова разстояние, но изобщо няма да видиш това нещо тук. А другите планети са даже още по-далеч – е, не всички. Естествено имаме Меркурий, имаме Меркурий тук. Мисля, че повечето от нас ги познават, но за всеки случай ще ги изброя: Това е Меркурий. Това е Венера. Меркурий е най-малката планета, за която не се спори дали е планета. Плутон е най-малката, но някои хора оспорват дали наистина е планета, или някакво голямо небесно тяло, или планета-джудже, или някое от тези неща. След това имаме Венера, която е вероятно най-близката като размер до Земята, и после имаме Марс, а след това Юпитер. И само да добиеш представа, за пореден път, колко далеч са те... Ако се върнем към аналогията, че това са размерите на Слънцето, тогава Юпитер е пет пъти по-далеч, отколкото Земята Така че това би било... Всъщност, ако трябваше да изчисля в мащаб това разстояние, това би било на 300 метра разстояние. Така че, ако имах едно Слънце с размера на медицинска топка, или може би размера на баскетболна топка – малко по-голямо от баскетболна топка, както изглежда на монитора ми — тогава бих сложил това малко нещо, което е по-малко от топче за пинг-понг, бих поставил това на три футболни игрища разстояние. Толкова далеч е Юпитер. А Сатурн е около два пъти по-далеч. Сатурн е около девет пъти това разстояние. Нека го обясня ясно: Земята е на разстояние 1 астрономическа единица от Слънцето, грубо. Това разстояние се променя. Орбитата не е перфектна окръжност. Юпитер е приблизително на 5 астрономически единици - тоест малко повече от пет пъти разстоянието от Слънцето до Земята. И Сатурн е на приблизително 9 астрономически единици или девет пъти разстоянието от Слънцето до Земята. Така че, отново, това би се равнявало на девет футболни игрища разстояние. Или, казано по друг начин, почти на един километър разстояние, ако Слънцето беше с размера на медицинска топка. Този малък Сатурн, по-малък от топче за пинг-понг, би бил на разстояние един километър. И искам наистина да повторя, защото човек никога не си го представя по този начин. За да могат да бъдат изобразени на една страница виждаме картинки като тези, а те не ни дават реална представа колко малки са всъщност планетите в сравнение със Слънцето, и особено в сравнение с разстоянията им от Слънцето. А след Сатурн идва Уран и след това Нептун. А естествено тези неща са още по-далеч. Само да ти дам представа, много е лесно да говорим за галактики и за Вселената. Но наистина искам да ти покажа, вече говорим за огромни разстояния, огромни мащаби. Вече казахме, че на един реактивен самолет ще са му нужни 17 години, за да стигне от Земята до Слънцето. Умножи това по пет – това са почти 100 години, за да стигне от Юпитер до Слънцето. 200 години за да стигне от Сатурн до Слънцето. Например ако навремето Ейбрахам Линкълн се бе качил в реактивен самолет. в наши дни все още (ако беше тръгнал от Сатурн), в наши дни все още нямаше да е стигнал до Слънцето. Така че това са огромни, огромни разстояния. Но все още не сме свършили със Слънчевата система. Само за мащаб – това, това точно тук, е Слънцето, и всяка от тези планети е по-малка от ширината на тези орбити. Орбитите са начертани, но при такъв мащаб даже няма да можеш да видиш самите планети, тук в този мащаб. Но това тук е една астрономическа единица – разстоянието от Слънцето до Земята. После идва Марс. После идва астероидният пояс. Ето го астероидният пояс. В който също има някои доста големи космически тела. Някои от тях даже се считат почти за планети-джуджета. Церера например – можеш да потърсиш повече информация после. И след това идва Юпитер ето тук, и както казахме, би отнело 100 години или около 100 години, на един реактивен самолет да стигне от Юпитер до Слънцето. Но даже и да погледнеш цялото поле тук, което е огромно разстояние – грубо казано около пет астрономически единици – на светлина ще са ѝ нужни около 40 минути, за да стигне от Слънцето до Юпитер. Така че това е огромно, огромно разстояние. Но дори това огромно разстояние можем да го съберем в това малко квадратче тук. Така че цялото това квадратче, това квадратче тук, може да се побере в ето това квадратче тук, и това е нужно, за да се добие ясна представа за орбитите на външните планети. Така че в този мащаб Земята, Венера, Меркурий и Марс, техните орбити почти съвпадат, дори не можеш да ги различиш от самото Слънце. Толкова са близо до него. Изглеждат почти сякаш са част от Слънцето, когато го погледнеш в този мащаб. След това имаме Неп... после идват въшните планети Сатурн, Уран, Нептун и след тях е т. нар. пояс на Кайпер. Тук също има астероиди, но повечето са замръзнали... Знаеш как, когато говорим за лед, винаги си представяме замръзнала вода. Но в открития космос е толкова студено, и тук вече е сравнително тъмничко, понеже вече сме доста далеч от Слънцето, че елементи, които обикновено смятаме за газове, тук ще бъдат в твърдо агрегатно състояние. Така че тук има не само скални парчета. Тук също има и замразени газове, като например замразен метан. Но нещата не свършват дори до тук. Още дори не сме напуснали Слънчевата система. И всъщност, за да си представиш мащаба, в който говорим... Имам тази диаграма тук от мисията на Вояджър. Мисиите Вояджър 1 и 2, всъщност Вояджър 2 тръгва малко по-рано, около месец, Вояджър 1 просто се движи по-бързо. Те тръгват около година след моето раждане. (https://voyager.jpl.nasa.gov/mission/status/) А настоящата им скорост, за да схванеш колко бързо се движи Voyager 1, Voyager 1 в момента се движи с около 61 000 км/ч. Това е около 17 км/с. Това е размерът на град, всяка секунда. Толкова бързо се движи, поне за мен, това е невъобразимо голяма скорост. Това нещо се движи горе-долу толкова бързо. Всъщност е обикаляло около планетите, набирайки ускорение в движението си по орбитите. Но през по-голямата част от времето се е движило с такава скорост. За да го преведа за хора, които не са свикнали с километри, това е около 38 000 мили в час. Така че тази огромна, невъобразимо голяма скорост, и това е от 1977-ма насам. Аз съм се учил да ходя, и докато съм се учил да ходя то е пътувало с тази огромна скорост докато съм учил... Имам предвид ние проспиваме целия си живот. Докато ядем, когато съм бил в начално училище, то напуска Слънчевата система приблизително със същата скорост. Скоростта му се е променила. Но особено след като веднъж е напуснало планетите скоростта е била приблизително такава. То е летяло едва толкова, и не искам да казвам "едва", но е стигнало толкова далеч. Тя е стигнала толкова далеч точно до тук. Това е около 115 или 116 астрономически единици. И за да добиеш представа, има два начина, по които може да си го представиш, единият е "Еха! Това е наистина далеч." Защото, ако изобщо знаеш, че дори в този мащаб не можеш да видиш орбитата на Земята, тогава това изглежда доста, доста далеч. И за да си представиш колко далеч са 116 астрономически единици, ако преди 2000 години Исус се бе качил на самолет, всъщност взех картинка на Исус с илюстративна цел, но ако той се беше качил на авиолайнер, движещ се с 1000 км/ч направо в тази посока, в посока към Voyager. Тогава Voyager едва сега щеше да настига Исус. Така че това е огромно, огромно разстояние и в същото време, въпреки че това е огромно разстояние особено в сравнение с всичко, за което говорихме, сравнено дори с външните райони на Слънчевата система, все още говорим за малък мащаб. Така че Вояджър е толкова далеч, и само за да дам представа за мащаба, цялата тази кутийка тук може да се постави в това поле, и когато погледнеш това поле, Вояджър е стигнал горе-долу само до тук някъде. След повече от 30-годишно пътешествие с тази невероятна скорост за 33, за около 33 години (клипът е направен около 2010 г.) Само за да ти дам представа за тези други неща, Ето тук – Седна – е един от ... и това е един сравнително голям обект в периферията на Слънчевата система. Това е един от най-далечните обекти, които са ни известни в Слънчевата система. И има тази много елиптична орбита, така че се доближава... не искам да кажа сравнително близо, но не е твърде далеч, но след това наистина се отдалечава от Слънцето. Така че дори и орбитата на Седна, ако трябва да погледнем цялата тази кутийка тук тя може да се съдържа ето тук. Така че в тази картинка дори не може да се види, не може да се различи, тя ще бъде една точица – разстоянието, което Вояджър е изминал за 33 години, със скорост 38 000 мили/час. Не можем да различим това разстояние. И въпреки че не можеш дори да го различиш, Слънцето все още има влияние. Гравитационното притегляне все още привлича към него, а това тук, смятаме че е облакът на Оорт, и това е мястото, от където произхождат кометите. Това са просто едни замръзнали... можете да ги разглеждаш като замръзнали газове и ледени частици, такива неща. Но това някак... вече навлизаме в периферията на Слънчевата система. Това разстояние тук е около 50 000 астрономически единици. И само за да ти дам мащаб, защото ще чуваш често за светлинните години и всичко това. Светлинната година е около 63 000 астрономически единици. Така че на една светлинна година от Слънцето ще се окажеш в Облака на Оорт, хипотетичният Облак на Оорт. И само за добиеш представа за мащаба, облакът на Оорт е всъщност... знаеш, че орбитите на повечето планети са приблизително в една и съща равнина, но това тук са орбитите на планетите, и още веднъж тези линии са нарисувани твърде дебели! Нарисувани са възможно най-тънки и все пак да се виждат. Но те все още са прекалено дебели. И това продължава чак до Пояса на Кайпер – до всички тези тук, така че чак до Пояса на Кайпер. Далеч навън, чак до големите планети. Това тук е орбитата на Плутон. Цялата тази графика представлява едва това тук. Едва можеш да я видиш. Цялата тази схема е само в тази точка. Извън нея можеш да видиш Облака на Оорт. Той е по-скоро сферичен, и мислим, че съществува. Разбира се, трудно е да се наблюдава каквото и да е от такова разстояние. Така че надявам се това ти дава първоначална представа за мащаба на Слънчевата система. И това, което наистина ще те остави без дъх, е, че, ако все още не си останал/а без дъх, е, че цялото това нещо ще започне да изглежда като една точица. Дори когато започнат да търсят само в района около нашата галактика, Много по-малко, отколкото Вселената като цяло. Както и да е, не искам да се получава... Така или иначе ... Това започва да става налудничаво.