If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:12:55

Видео транскрипция

В последното видео загатнах, че нещата започват да стават ескцентрични и наистина е така! Ако започнем оттам, докъдето спряхме в последното видео, ние започнахме оттук, гледайки разстоянието до най-близката звезда, просто напомняне в това изображение точно тук, този кръг точно тук, този кръг около Слънчевата система, не е размерът на Слънцето, не е размерът на орбитите на Земята или Плутон, или поясът на Кайпер, това е близко до размера на облака на Оорт. Реалната орбита на Земята е само една... всъщност диаметърът на земната орбита е приблизително 140-хилядна част от това, така че не можеш да я видиш тук. Не може да се вмести и в един пиксел от този екран, много по-малка е от действителния размер на Слънцето или дори по-малка. И просто си спомни, че орбитата на Земята е на голямо разстояние. Нужни са 8 мин на светлината да достигне до Земята. Това е твърде голямо разстояние. Ако изстреляш куршум от Земята към Слънцето, ще му отнеме 17 години, за да достигне до Слънцето. Така че това голямо разстояние дори не може да бъде изобразено на тази схема. От това, което видяхме в последното видео, става ясно, че ако пътуваме с невъобразимо голяма скорост, например с 60 000 км/ч, избрах тази скорост, защото това е скоростта, с която всъщност се движи Вояджър 1, който всъщност е един от най-бързите обекти, които сме изпратили в Космоса, и всъщност той вече напуска пределите на Слънчевата система. Но дори и да беше възможно да се развие такава скорост, все пак би отнело 80 000 години, 75 или 80 хиляди години, за да се пропътуват 4,2 светлинни години до най-ярката и най-близката до Слънцето звезда (Алфа) в южното съзвездие Кентавър. За най-близката звезда, би отнело 80 000 години. И такъв период от време е трудно да си представим. Можеш да си представиш, че цялата съвременна цивилизация се е сформирала през последните 10 хиляди години, но по-голяма част от писаната история е в последните 4000 или 5000 години. Така че това са 80 000 години, нужни за пътуването до най-близката звезда. И наистина е голямо разстояние. Друг начин да си го представиш е, че ако слънцето беше с размерите на баскетболна топка и тя е в Лондон, ако искаш да го изчислиш следващата по близост звезда, която всъщност е по-малка баскетболна топка, Проксима Кентавър, тази по-малка баскетболна топка би трябвало да бъде в Киев, Украйна, за да има приблизителен мащаб. Ако това бяха баскетболни топки, които са в тези градове, ще трябва да пропътуваш около 1200 мили (почти 2000 километра), за да поставиш следващата баскетболна топка, и тези баскетболни топки представляват тези огромни неща, които видяхме в първото видео за Слънцето. Ако всъщност сравним Земята с тези баскетболни топки, те биха били като малки частици пясък, така че ако има някакви малки планети тук, те биха били частици пясък в Киев, Украйна, по отношение на тези в Лондон. Така че това е огромно разстояние. Поне за мен, невъобразимо разстояние. Но става наистина откачено, когато започнеш да осъзнаваш, че дори това е твърде малко разстояние що се отнася до галактическия мащаб. Така че цялото това описание е във връзка с тази група от звезди които по груба оценка, са на около 30 светлинни години. И още веднъж, не можеш да добиеш представа за нашата галактика от гледната ни точка, но всъщност не можеш да я обхванеш отгоре. Така че това са всъщност художествени изображения. Тази рисунка тук на част от галактиката, която е около нас, всичко тава са приближения, това е около... нека да го направя в по-тъмен цвят, това е около 1000 светлинни години, а това са 1000 св.г. от нашия "Слънчев квартал", ако можем да се изразим така, но всъщност то дори не е и квартал, ако ти отнема 80 000 години да достигнеш до най-близкия "съсед". Но тази рисунка тук, би ти отнело цяла вечност да отидеш където и да било, би било 1/30 част от цялото това, и би било толкова голямо и това, което наистина ще те шашне, това би било приблизително малко повече от пиксел от цялата тази снимка тук това обхваща 1000 св.г., но когато наистина поставиш нещата в перспектива, така че нека да погледнем по-отблизо. Тази рисунка тук е 1000 св. години. Това е близката околност на Слънцето, и още веднъж думата "околност" е използвана по много свободен начин на този етап. Така че това тук са 1000 светлинни години. Ако си седиш тук и гледаш към обект, който стои (нека го направя в по-тъмен цвят) ако стоим тука на Земята и гледаме към обект, който също стои, това е 500 св. години далеч, ние го виждаме какъвто е бил преди 500 години, защото светлината, която достига до нашите очи в момента или нашите телескопи в този момент, е тръгнала от този човек там преди 500 години. Всъщност той не е там повече. Той вероятно се е въртял известно време наоколо. Така че дори така погледнато, ние вече говорим за тези невъобразимо големи разстояния и когато отново погледнем цялата картина, това прилича на нашата собствена част от цялата галактика. Тази част тук се нарича Ръкавът на Орион и хората все още се опитват да разберат в детайли каква е истинската форма на Млечния път, тази галактика, в която се намираме, но сме твърдо убедени, че съществуват тези спирални ръкави. Но всъщност е много трудно да определим точната форма, най вече защото не можем да видим голяма част от галактиката, защото тя е от другата страна от другата страна на центъра. Но за да добиеш наистина представа, имам предвид, че поне мен ме изумява, ако наистина се замислиш, имам предвид тези невероятни разстояния са като малки точки тук. Тази цялата рисунка се явява като точка тук, сега като намалим отново тук, тази точка дори няма да се вижда повече, даже сякаш никога не е била тук. и тогава тази рисунка, това цялото нещо тук, е тази клетка тук. Дано това ти дава представа колко малка част е "нашата околност" в сравнение с галактиката като цяло. В Галактиката като цяло, само за сведение, има 200 до 400 милиарда звезди, или може би трябва да кажа слънчеви системи, просто за да знаеш, че не става дума само за Слънцето. Има се предвид всичко, което се движи там – планети и астероиди, слънчеви ветрове и 200-400 милиарди звезди. В повечето случаи 200-400 слънчеви системи и това е невъобразимо сложно и огромно пространство. За да го изясня, знаеш че дори когато увелича снимката ето тук, и мисля че е очевидно, имайки предвид, че тези малки бели точки тук не са една или две звезди, а са хиляди, така че като отидем там всяко малко петно, което виждаш, не е една или хиляди звезди, тук вече става дума за милиони звезди. Когато погледнеш към определено петно тук, може да е една звезда, която е по близко до теб, или би могло да бъдат милиони звезди, които са много надалеч, но всъщност много близко свързани, така че не всичко трябва да бъде приемано буквално. И ще си поговорим повече за други галактики, но дори тази не е най-многочислената от всички. Счита се, че в галактиката Андромеда има един трилион звезди, един трилион източника, а ние говорим за тези необятно големи разстояния и за да добиеш представа къде стоим в цялата тази картинка, това е грубо местоположението на Слънцето. Помни, че тази малка точка, която нарисувах преди малко, съдържа в себе се милиони звезди, милиони слънчеви системи, невъобразими разстояния, но ако наистина искаш да добиеш представа относно цялата галактика, това е просто художествено изобразяване. Повтарям, ние очевидно никога не бихме могли да имаме точна представа за галактиката. Би отнело цяла вечност да пътуваме толкова надалеч, така че да видиш цялата галактика отгоре, но това е най-доброто ни предположение, гледайки върху нещата от тази гледна точка, ние реално никога не бихме могли да видим ние всъщност дори не можем да видим това цяло пространство тук, защото е от другата страна на центъра на галактиката, където има огромна плътност и огромна яркост, така че е много трудно да видиш нещата от другата страна. Ние смятаме или всъщност съществува много голяма черна дупка в центъра на галактиката. Също така мислим, че има в центъра на повечето галактики. Но целта на това видео, или по-точно на цялата поредица от видеа, е просто да ти покаже поне малко колко огромно е всичко това, защото, когато си помислиш за мащабите, е просто... не знам, с думи наистина не мога да го опиша. Но за твоя информация ние сме приблизително 25 000 св. години отдалечени от центъра на галактиката, така че дори когато гледаме нещата оттам, това е както е било преди 25 000 години. Били са нужни 25 000 години на светлината да достигне до нас, имам предвид когато тази светлина е напуснала центъра на галактиката, дори не мога да си представя какво е било човечеството по онова време. Така че тези големи разстояния, и цялата галактика, тези слънчеви системи е трудно да се каже къде е краят на галактиката, защото винаги ще има още малко звезди и други обекти, обикалящи около галактиката колкото и надалеч да отиваш, но плътността на звездите намалява, диаметърът на основния диск е приблизително 100 000 светлинни години, колкото основната част на галактиката, която е около 1000 св.години, така че можеш да си го представиш, тъй като дискът е сравнително плосък но е 1000 св. год. дебел, това ще рече, че трябва да минеш галактиката отгоре до долу 250 пъти, много по-малко е, ако минеш през нея. Така би изглеждала относително плоска, но тя ще си остане все така необхватно дебела, и за да го илюстрирам по друг начин, ако това нещо тук, което включва облака на Оорт, приблизително една св. г. в диаметър, това е частичка пясък, един частичка пясък с диаметър един милимитър. Тогава Вселената като цяло ще бъде с диаметър на футболно игрище, а това са две лесни за възприемане неща, мога да си представя частица пясък един милиметър широка частица на футболно игрище, но помни, че това е само една частица, а тя е 50 или 60 000 пъти диаметърът на орбитата на Земята, и би отнело на куршум или нещо подобно от 15 до 17 години да измине със скоростта на самолет дори половината от това разстояние; 30 години, за да покрие целия диаметър от орбитата на Земята, като това е една шейсетхилядна от малката частичка на футболното игрище. и аз просто не знам как да изразя колко изумително, колко шокиращо е това наистина, това е снимка на галактиката Млечен път, нашата галактика. Както виждаш, ние сме в галактиката, така че ние виждаме и това е поглед право към центъра. Дори от тази снимка започваш да цениш сложността, която представляват 100 милиарда звезди, но това, на което искам да наблегна, е, че дори на тази снимка когато гледаш тези неща, които са като звезди, те всъщност не са! Те са хиляди или милиони може би са една звезда по-близко, но когато започваме да приближаваме към центъра на галактиката, те са хиляди и хиляди и милиони звезди или слънчеви системи, към които всъщност гледаме, и започваш да се изумяваш, като си представяш какво би могло да се случи там.