Макросвят

Целта на това видео е да започнем да оценяваме колко голяма и обширна е Вселената. Умът трудно може да го побере. Това, което видеото ще покаже, е, че дори не може да побере неща, които всъщност са доста малки в сравнение с размера на Вселената. Всъщност, дори не се знае какъв е размерът на цялата Вселена. Но нека се опитаме да оценим колко сме малки. Това тук съм аз. 5 фута и 9 инча съм (175 см), в зависимост от това дали нося обувки, може би 5 фута и 10 инча (178), ако съм с обувки. Но, за целите на това видео, нека приемем за вярно около 6 фута, или приблизително – няма да навлизам в подробности относно сметките – нека е 2 метра. Ако аз легна по дължина 10 пъти един до друг, ще се получи дължината на камион с 18 колела. Това са около 60 фута. Това е по 10 пъти. Ако сложим един такъв камион - ако го изправим, вместо да е легнал, да стои прав и поставим 10 такива камиона един върху друг, ще се получи 60-етажен небостъргач по височина. Тоест, ако сложиш мен 100 пъти по височина един върху друг ще се получи небостъргач с около 60 етажа. Ако вземеш този небостъргач и го сложиш да легне 10 пъти един до друг, ще се получи горе-долу дължината на моста Голдън Гейт. Отново, без подробности относно сметките. Не винаги ще е точно десет пъти. Сега обаче излиза близо до нещо, което е малко повече от една миля. Мостът Голдън Гейт е по-дълъг от миля. Ако вземем само разстоянието между тези два еднакви края, се получава около миля. Всъщност е малко повече от това, но това дава усещане за миля. Ако това се умножи по 10, се получава размерът на голям град. Това е сателитна снимка на Сан Франциско. Тук е мостът Голдън Гейт. Когато копирах и поставих снимката, се опитах да я направя приблизително 10 мили по 10 мили, за да се разбере мащабът. Това, което е интересно тук – а тази снимка е интересна, защото за първи път градовете биват осмислени, но когато един град се види в този мащаб, става по-голям от това, което сме свикнали да осмисляме в ежедневието. Били сме на мост, знаем как изглежда един мост. Знаем, че е нещо голямо. Но не се усеща като нещо, което не можем да разберем. Градът е нещо, което не може да се осмисли наведнъж. Можем да караме в един град. Можем да гледаме сателитни снимки. Ако обаче сложа човек тук, той ще бъде невероятно малък. Няма да може да се види. Би бил по-малко от един пиксел на това изображение. Една къща е по-малко от пиксел на това изображение. Нека продължим да умножаваме по десет. Ако умножим отново по 10, се получава нещо с приблизителните размери на залива на Сан Франциско. Този квадрат тук е голям колкото онзи квадрат там. Нека отново умножим по 10. Този квадрат е някъде 100 мили по 100 мили, значи този е 1000 мили по 1000 мили. Вече включва голяма част от западните Съединени щати. Тук е Калифорния. Тук е Невада. Тук са Аризона и Ню Мексико – което значи, че една голяма част от един голям континент е вече включена. Това е отвъд мащаба на това, с което сме свикнали да боравим. Виждали сме карти, може би сме привикнали към това, но ако някога се наложи да преминеш такъв тип разстояние, би ти отнело доста време. В някаква степен заради това, че самолетите се движат толкова бързо – почти невъобразимо бързо – чувстваме сякаш неща като континенти не са чак толкова големи, защото се преминават за пет-шест часа по този начин. Това обаче са наистина големи разстояния. Отново, ако се вземе този квадрат, който е около 1000 мили по 1000 мили, и се умножи по 10, се приближава доста – само малко повече от диаметъра на Земята; само малко по-голямо от диаметъра на Земята. Отново сме на Земята. Можем донякъде да си обясним Земята. Ако внимателно се погледне хоризонтът, може да се види малка извивка, особено ако се качиш на самолет. Така че, дори това да е по-голямо отколкото моят мозък да може да побере, Земята донякъде може да бъде осмислена. Сега умножи диаметъра на Земята по 10 и ще се получи този на Юпитер. Ако Земята бъде сложена до Юпитер – те въобще не са близки, това би унищожило и двете планети. Със сигурност би разрушило Земята, вероятно би се сляла с Юпитер. Тоест, ако се сложи Земята до Юпитер, би изглеждало като нещо такова. Така че бих казал, че Юпитер, на тази диаграма, която чертая, определено е първото нещо тук, което не мога да разбера. Самата Земя е безкрайно голяма. Юпитер е 10 пъти по-голям в диаметър. Много по-голям е по отношение на маса, обем и всичко останало. Но само по отношение на диаметъра е 10 пъти по-голям. Нека продължим. Юпитер по 10 и се получава Слънцето. Тоест, ако това е Слънцето и начертая Юпитер тук, би изглеждало като – ще направя Юпитер в розово – той би бил толкова голям. Тогава Земята би била толкова голяма, ако бъдат сложени едно до друго. Слънцето е огромно. Въпреки че го виждаме всеки ден, то е невъобразимо голямо. Дори Земята е невъобразимо голяма, а Слънцето е 100 пъти по-невъобразимо голямо. Сега ще стане наистина странно. Умножаваме диаметъра на Слънцето, който вече е 100 пъти колкото този на Земята – умножаваме по сто. Това е разстоянието между Земята и Слънцето. Нарисувал съм Слънцето тук с малък пиксел, а Земята – дори без такъв, защото един пиксел би бил прекалено голям. Би изисквало една стотна от пиксела за да се нарисува Земята както трябва. Невероятно е разстоянието между Земята и Слънцето. То е 100 пъти по-голямо от диаметъра на Слънцето. Наистина огромно е. Въпреки това, тези неща са все още сравнително близо в сравение с там, където отиваме сега. Ако искаме да стигнем до най-близката звезда – запомни, Слънцето е 100 пъти диаметъра на Земята. Разстоянието между Слънцето и Земята е 100 пъти по това. Иначе казано, 10 000 пъти обиколката на Земята. Това са невероятни разстояния. За да се стигне обаче до най-близката звезда, която е на 4,2 светлинни години, се изисква това по 200 000 пъти – отново, невероятно. Това е 200 000 пъти разстоянието между Земята и Слънцето и за да се разбере колко далеч са тези неща едно от друго: ако Слънцето беше колкото баскетболна топка, ако средностатистическата звезда беше толкова, в нашата част от галактика, в обем с размера на Земята; тоест, ако има голям обем като този на Земята и звездите са с размерите на баскетболни топки в нашата част от галактиката би имало само няколко топки на този обем. Толкова невероятно малко. Въпреки че, когато се погледне към галактиката – а това е просто представата на един художник за нея – изглежда като нещо, обсипано със звезди, и изглежда доста наситено, има толкова голямо разстояние че по-голямата част от обема на галактиката е просто празно пространство. Няма звезди, няма планети, няма нищо. Скокът, за който става дума, е доста голям, а ако искаш да осмислиш колко голяма може да бъде една галактика, вземи разстоянието между Слънцето или между нашата слънчева система и най-близката звезда – което е 200 000 пъти разстоянието между Земята и Слънцето – и умножи това разстояние по 25 000. Тоест, ако Слънцето е тук, най-близката звезда би била в същия пиксел. Би могло да има много звезди в този един пиксел, въпреки че са толкова далеч едни от други. Това цялото е 100 000 светлинни години. То е 25 000 пъти по-голямо от разстоянието между Слънцето и най-близката звезда. Говорим за невъобразими разстояния, при това само за една галактика. Сега ще се насочим към – честно казано, това всичко е отвъд онова, което мозъкът ми може да осмисли. Оттук насетне вече е почти изцяло абстрактно мислене; просто игра на числа и математика. За да се обясни обаче самата Вселена, тази, която може да се наблюдава - нека е ясно, че можем само да видим светлината, започнала да напуска източника си преди 13,7 милиарда години. Толкова е стара Вселената. Обозримата ѝ част се простира на около 93 милиарда светлинни години. Причината да е повече от 13,7 милиарда е, че точките в космоса, които са излъчвали светлина преди 13,7 милиарда години, са се отдалечили от нас. В момента са на около 40 милиарда светлинни години разстояние. Но тук не става въпрос за космология. Тук говорим само за мащаб и разбиране на това колко голяма е Вселената. Само в частта на Вселената, която теоретично можем да наблюдаваме, трябва – и тя се вижда по полученото електромагнитно излъчване от тези части на Вселената – ще трябва да се умножи това число. Нека изясним. Млечният път е с диаметър 100 000 светлинни години. Това трябва да се умножи не по 1000, защото при 1000 биха се получили 100 милиона светлинни години, тоест 100 000 пъти 1000 е 100 милиона. Трябва отново да се умножи по 1000, за да станат 100 милиарда светлинни години, а Вселената може и да се окаже много по-голяма от това. Може дори да е безкрайна. Кой знае? Обаче, само за да може диаметърът на Млечния път да достигне големината на обозримата Вселена, трябва да се умножи по милион. Това вече е невъобразимо голямо разстояние. Като цяло, не само че сме доста малки, не само че нещата които строим, са много малки, не само планетата ни е невероятно малка, и нашето Слънце – невероятно малко, и нашата слънчева система – невероятно малка, но и галактиката ни не е нищо в сравнение с обширността на Вселената.