If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Преработка на отпадни води

Описание на най-добрите практики за обработка на отпадни води. Създадено от Кан Академия.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Това е моята котка Рубикс. Едно от удивителните неща по отношение на Рубикс е, че той има вродената способност да се почиства. Грапавият му език е много добър в отстраняването на праха и мръсотията, които попадат в козината му всеки ден. Но понякога той се нуждае от малко помощ в почистването. Здравите езера и реки са донякъде като котките. Те се пречистват естествено. Те притежават много места, в които замърсяванията могат да се утаят и да се пречистят от почвата и различни растения. Чистата вода, осигурена от тези системи, е важна за напояването, за питейни нужди и за екосистемите. Но когато хората изливат замърсяващи отпадни води и дъждовни води в реките прекалено бързо, природните водоеми и реки не успяват да се справят. Замърсяванията могат да се натрупат и да станат опасни за дивата природа и за хората. За да се предотврати това, много градски райони в развитите държави използват системи за управление на водите и преработват отпадните води. Да кажем, че къпя Рубикс. Когато изпускам водата от ваната, къде отива тя? Първо, тя преминава през дълга мрежа от канализационни тръби, в които се смесва с отпадните води от други домове и предприятия, може би също и с дъждовни води от крайпътните канавки. В крайна сметка отпадните води достигат до пречиствателната станция, където преминават първично пречистване. Първичното пречистване на отпадните води също така се нарича механично очистване на водите и при него механично се отделят едрите обекти от водата. Това не позволява тези обекти да задръстят канализацията и помпите в следващите стъпки на пречистване. При първичното пречистване водата преминава през поредица от сита с все по-дребни и по-дребни отвори. Тези сита отделят неща като пръчки, камъни, парцали, пластмасови бутилки и космите на Рубикс. Въпреки че ситата отделят повечето едри обекти, във водите след тях все още има много механични частици. Това включва дребни, несвързани частици пясък, чакъл, кафени зърна, хранителни остатъци и различни други материали. За да се отърват от тях, в пречиствателната станция изпомпват водата през тесни резервоари, които забавят скоростта на протичане достатъчно, че тези частици да се утаят. Цялата тази плътна, мека кал, която се събира на дъното на утаителите, се нарича шлам и той се събира и обработва. След това водата преминава към вторично или биологично преработване. На този етап отпадните води се аерират т.е. се смесват с въздух, за да се създадат идеалните условия за увеличаване на популациите на аеробните бактерии. Аеробните бактерии са важни, защото те бързо разграждат органичните отпадъци във водата. Понякога се използва обогатен с бактерии шлам, т.нар. активиран шлам, благодарение на който се развиват даже още повече бактерии. Когато бактериите разполагат с много кислород, те разграждат органичните вещества до въглероден диоксид и още шлам. Шламът отново се утаява на дъното на утаители и се събира за преработка. Предпочитам да си представям вторичната преработка като един вид добър стопанин на милиони микроби- домашни любимци, като осигуряваме на нашите питомци кислород и хранителни вещества, а те ни помагат в почистването. Ето защо вторичното пречистване се нарича още и биологично пречистване, защото в него се използват живи организми. Както при първичното пречистване, при вторичното пречистване се създава много шлам. Част от този шлам може да се рециклира и да се добави към водата, която постъпва за вторично третиране. Това увеличава популациите на аеробните бактерии в отпадните води, така че бактериите да разградят органичните отпадъци в тях. Шламът, събран при първичното и вторичното пречистване, може да се изсуши и да се зарови като отпадък, или да се изсуши и нагрее, за да се получи подобен на почва продукт – т.нар. биологични почви, които могат да се използват в селското стопанство. След края на първичното и вторичното пречистване около 85% от органичните замърсители са отстранени от отпадните води, но в тях все още има някои болестотворни бактерии и вируси. Затова в повечето пречиствателни станции има още една стъпка към вторичното пречистване – дезинфекция. В някои пречиствателни станции се използва ултравиолетова светлина, за да се предотврати размножаването на болестотворните бактерии, или може да се използват хлорни продукти или озон в процесите на очистване, които убиват бактериите и вирусите. Хлорирането убива повече от 99% от вредните бактерии. На някои места пречиствателните станции директно изпускат пречистените води в източниците на питейна вода, във води за напояване в селското стопанство или във водни басейни за къпане и почивка. В тези случаи водите може да преминат през още един процес, наречен третично пречистване или допълнително пречистване. Третичното пречистване се прави по различен начин в различните пречиствателни станции. Понякога то е много целенасочено за премахване на конкретни компоненти от отпадните води. Примери за това са допълнителното биологично третиране, което може да премахне азота и фосфора или техники за механично разделяне като филтриране, улавяне на въглерода, дестилация и обратна осмоза за премахване на редица вещества. Въпреки своята ефективност, тези техники са скъпи и не се използват широко. След пречистването вече очистените води се връщат в природата, може би в река или в океана, или може би в следващата баня на Рубикс.