Намаляване на замърсителите на въздуха

Привет! Днес ще учим за замърсяването на въздуха. За начало ще се върнем назад във времето към малкия град Донора, Пенсилвания, през октомври на 1948. Влизайки в този малък индустриален град веднага усещаш, че нещо не е наред. Средата на деня е, но има гъст жълт смог навсякъде, обвиващ всичко и закриващ слънцето. Толкова е тъмно, че лампите са включени и през деня. Пари на очите ти и е трудно, болезнено да дишаш. Това е смъртоносната мъгла на Донора, един от най-лошите примери на въздушно замърсяване в Съединените щати. Донора била индустриален град, пълен със стоманени фабрики, които отделяли токсични емисии, като водороден флуорид и серен диоксид при обработката на стомана и други метали. Обикновено тези отровни газове биха се разпръснали в атмосферата. Но сега имало температурна инверсия, при която слой топъл въздух покривал слой по-студен въздух близо до повърхността и около Донора. В резултат на това токсичните газове оставали под по-топлия въздух. В течение на няколко дни, от 26-ти до 31-ми октомври, тези токсични емисии се натрупали толкова, че половината от 14 000-те души в Донора пострадали от дихателни проблеми и 20 души загинали. Облекчение дошло, едва когато затворили стоманените фабрики и дъждовна буря облекчила смога. Но на деня след смъртоносния смог на Донора обществото започнало да осъзнава колко опасно и животозастрашаващо може да е замърсяването на въздуха и гражданите изискали промяна. Донора станала повратен момент в историята на САЩ и дала началото на движение за чист въздух. Законът за контрол на замърсяването от 1955 година бил първият федерален закон, който включвал въздушно замърсяване и предоставял средства за проучване на въздушното замърсяване. През 1963 бил прокаран законът за чистия въздух, първият федерален закон за контрол на въздушното замърсяване, който бил разширен през 1970, което довело до създаването на Агенцията за защита на околната среда на САЩ за развитие и налагане на регулации за защита на населението от излагане на замърсяване на въздуха. Законът бил разширен през 1977 и 1990. През близо 60-годишната си история качеството на въздуха силно се подобрило и замърсяването спаднало рязко. От 1990 главните замърсители като водороден моноксид, азотни оксиди, серен диоксид и летливи органични съединения рязко намалели и това е само от 1990. Тези четири главни замърсителя се освобождават като емисии от изгарянето на изкопаеми горива, които се използват от автомобилите и електроцентралите на въглища, както и в други индустриални производства. Като караме по-ефикасни коли и получаваме повече енергия от чисти възобновяеми източници намалихме количеството изкопаеми горива, което използваме. На свой ред сме намалили емисиите от изкопаемите горива и свързаните замърсители. Но как точно действал законът за чистия въздух? Как можем да прочистим въздуха и да ограничим вредните емисии? Регулациите са довели до нови технологии, които помагат за ограничаване на емисиите и премахване на замърсителите от въздуха. В частност, много от тези технологии помагат за намаляване въздушното замърсяване от електроцентрали на въглища и коли. Всяка от тези технологии намалява вредни компоненти от емисиите и освобождава по-малко вредни вещества. В последното десетилетие започват да се използват все повече електромобили. Автомобилите стават по-икономични и дори използването на електромобили може да намали разхода на бензин, което води до по-чист въздух. Добър пример е растящата нужда от хибридни и чисто електрически коли. Тук имаме опростена схема, която показва източниците на енергия за различни видове превозни средства и съответните им емисии. Вляво имаме конвенционални автомобили, които използват бензин или дизел и произвеждат много емисии като СО2 и замърсители. Хибридните автомобили са подобни на конвенционалните по това, че имат двигател с вътрешно горене, но също имат електромотор, който използва енергия от акумулатор. Тези акумулатори могат да бъдат заредени от регенеративни дейности или от включване в мрежата. Тъй като тези хибридни коли се захранват частично от батерии, те отделят по-малко емисии от конвенционалните автомобили. Електромобилите, задвижвани изцяло от батерии, познати като BEV, могат да използват алтернативни източници на електричество, така че да няма емисии при източника на електричество. Какво друго можем да направим за по-чист въздух? Можем да намалим зависимостта от изкопаеми горива и да инвестираме в по-чисти възобновяеми източници, за да генерираме електричество – като геотермална, вятърна, слънчева енергия. И можем да направим решения за намаляване или предотвратяване на замърсяването като използваме по-малко енергия и алтернативни горива. Например, вървене пеш, каране на колело или използване на обществен транспорт намалят нуждата от изкопаеми горива. Има и доста други начини да намалим нуждите от електричество – по-енергоефективни уреди, например. Спомни си за светодиодните крушки, които използват 75% по-малко енергия. Дори смяната на крушките в дома ни може да има огромно значение. Но все още има много места като Донора и често хората, живеещи в градове със силно замърсяване на въздуха, не могат да си позволят да напуснат. Има още много работа да бъде свършена. Но в Донора има музей на смога, който носи надпис "Чистият въздух започна тук". Ужасният инцидент в Донора изигра огромна роля в отварянето на очите на американците за опасностите от замърсяването и доведе до политики, които продължават днес и ще продължат в бъдеще. Нека поемем дълбоко дъх и да благодарим, че можем да го направим.