Изчерпване на стратосферния озонов слой

В това видео ще говорим за молекулата на озона. Озонът е О3, или три кислородни атома, свързани по този начин – пунктирите показват, че понякога двойната връзка е от тази страна, а понякога е от тази. Може би си спомняш, че това са резонансни структури, или резонанс във връзките. Озонът има важно значение. Може и да ни защити, и да ни нарани. За да разберем това, ще разгледаме структурата на атмосферата. Тук се съдържат много интересни данни. Някои са важни за видеото, други – не, но те окуражавам да я разгледаш. Има всякакви готини неща като как температурата се повишава с височината Виждаме главните слоеве на атмосферата, сравняваме с Еверест и облаците. Виждаме, че имаме тропосфера и над нея е стратосферата. В стратосферата виждаме озоновия слой, който е на 10-20 мили над повърхността (16 - 32 километра). Озонът в тази част от атмосферата ни защитава. Как ни защитава? Слънцето, което смятаме за приятел, което е на 150 млн. километра от нас и без което животът е невъзможен – повечето енергия на планетата ни идва от Слънцето. Но ултравиолетовата светлина от Слънцето, ако не бъде блокирана или намалена, може да ни навреди. Тези високоенергийни честоти влияят на молекулите, по-точно на ДНК. Ако бърникаш в ДНК, се получават мутации и това води до рак. Можеш да си представиш, че ние, хората, и повечето организми, можем да се справим само с малко количество ултравиолетова светлина. Ако нямахме озонов слой, щеше да навлиза много УВ-светлина. Малка част от нея щеше да се абсорбира от различните слоеве на атмосферата, но точно озоновият слой ни защитава от УВ-лъчите. При отсъствието на озонов слой ще нараснат раковите заболявания, ще получаваме много повече УВ енергия. Интересен въпрос е как се е образувал озоновият слой. Не сме свикнали да виждаме кислорода в тази форма. По-голямата част от кислорода в атмосферата е под формата на молекулярен кислород с два атома, молекулата изглежда ето така. Оказва се, че УВ светлината всъщност помага за създаването на озона, който ни защитава от УВ светлина. Понеже О2 в присъствието на УВ се разпада и се превръща в озон. Причината за образуването на озона е наличието на много УВ-лъчи тук, които въздействат върху кислорода, издигнал се до стратосферата, и част от него се превръща в озон. Озонът е много активен химически и доста нетраен. Има кратък полуживот. По-нестабилен е от О2, затова трябва да го възстановяваме. Знаем, че определени химикали, които хората произвеждат, по-точно група вещества, наречени хлорофлуоровъглеводороди, които са просто вид въглеводороди – съдържат въглерод и водород, както и хлор и флуор. Тези вещества се произвеждат за различни цели, например за аерозолните спрейове. Но се оказва, че те разрушават озоновия слой. Те излизат от нашите дезодоранти, взаимодействат с озона и го разрушават, което не е хубаво. Пак повтарям, че това ни прави по-податливи на ракови заболявания. Дотук говорихме само за озона в стратосферата. Но се оказва, че озонът може да се образува и в по-ниските слоеве на атмосферата,, тук, където прекарваме живота си, в тропосферата. Наличието на озон в тропосферата е нещо лошо. За да разберем защо идва тук, отново трябва да разберем каква е ролята на човешката дейност. Отработените газове от автомобилите съдържат азотни оксиди, а също и електроцентралите, и когато те са в присъствието на УВ и летливи органични съединения – това са просто органични съединения, които се изпаряват бързо и повечето се получават предимно по естествен път – взаимодействите на ултравиолетовите лъчи и отработените газове от автомобилите, както и азотните оксиди (NO) от въглищните електроцентрали, се получава озон в приземните слоеве на атмосферата. Тъй като озонът е много активен химически, може да увреди живата тъкан, да увреди дихателната система, затова наличието на озон тук не е желано. Полезен е в горната част на атмосферата, вреден е в долната ѝ част. Ще приключим тук. Разбра за озона и виждаш, че същото нещо, което ни помага на едно място, може да ни навреди на друго. И точно това, от което той ни защитава, спомага за получаването му – ултравиолетовите лъчи.