If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Влияние на селскостопанските практики

Практиките, използвани в селското стопанство, могат да причинят вреди на околната среда, включително практики като оран, изсичане и изгаряне на горски площи, и използване на торове. Създадено от Кан Академия.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Здравей. Днес ще говоря за влиянието на селскостопанските дейности. И за да направя това, ще те преведа през сутрешния ми ритуал. Звучи странно, но купата ми със зърнена закуска и оризово мляко, и успокояващата ми супер удобна пижама са свързани с интензивни селскостопански дейности, по-точно оран, сеч, горене на стърнища и наторяване. Нека разгледаме по-отблизо моята зърнена закуска. Повечето от нея е съставена от зърнени култури като овес, ечемик и кълнове. Отглеждането им започва с оран на висококачествена почва с множество хранителни вещества. Но какво е оран? Накратко, оран е процесът на преобръщане на почвата и е много полезен, понеже разкопаването на почвата позволява на фермерите лесно да контролират бурените и други вредители на повърхността на почвата, а също им помага да подготвят почвата за сеитба. Понякога в активно обработвани селскостопански райони почвата може да стане сбита с времето. Тук оранта позволява "разрохкване" на почвата на по-малки части, наречени почвени агрегати, и позволява по-лесно засяване на посевите. Оранта се върши от хиляди години, но се е променила много от миналото, когато сме използвали човешки труд и големи впрегатни животни, за да орем малки полета, обикновено веднъж годишно. В днешно време, с индустриализацията на селското стопанство, крупните фермери използват силно механизирани средства, които могат да орат хиляди акри няколко пъти годишно. Отглеждаме повече посеви, така че орем повече. И докато оранта може да позволи раздробяване и насищане с въздух, какво мислиш, че се случва, когато тежки машини преминат през земята и накъсат повърхността множество пъти годишно? Тази практика на повтарящо се интензивно оране сбива долните слоеве на почвата и "разхлабва" горната част на почвата до момент, в който тя губи способността си да задържа вода и хранителни вещества. Оранта също намалява остатъците от посевите, като растителни корени. На свой ред, оголената почвена повърхност става силно уязвима на вятър и дъжд, понеже нищо не задържа почвата, не я предпазва. Какво се случва после? Рехавата почва започва да се събира в повърхностни оттоци и бива изместена чрез ерозия. Когато това се случи, почва, органична материя и хранителни вещества буквално се измиват или издухват. Кой би помислил, че заради тази зърнена закуска се нанасят толкова вреди? Но има и добри новини. Селскостопански алтернативи с ниска оран или без оран могат да облекчат част от тези проблеми. В Палоус, развита селскостопанска област в западната част на САШ, където се отглеждат множество зърнени култури, точно като тези, които са в зърнената ми закуска, селскостопанската дейност без оран е много важна, понеже полетата са стръмни и хълмисти и вятърът и дъждът могат да причинят висока степен на ерозия, когато почвата се оре прекомерно. Като не орат полетата, фермерите предотвратяват почвената ерозия и, по-важно, от моята перспектива, се уверяват, че могат да отгледат много зърнени продукти за закуската ми. Но, чакай, зърнената закуска се нуждае и от мляко! Лично аз предпочитам оризово мляко, поради лактозната си непоносимост, а оризът често се отглежда в умерени или тропически региони, често в региони, в които почвата не е с топ качество и липсват хранителни вещества. Как фермерите вкарват хранителни вещества в почвата? И, по-важно, как отглеждат ориза за оризовото ми мляко за закуска? Те често използват изсичане и изгаряне. Както подсказва името, горски площи биват изсичани, оставени да изсъхнат и после изгаряни. Пепелта, която оставя от изгарянето, наторява почвата. Но това е само временно предимство. След около три до пет години продуктивността на тези площи намалява драстично, поради загубата на хранителни вещества, а и бурените започват да растат отново. Когато това се случи, фермерите изоставят полето, преместват се на нова земя и повтарят процеса. Но може да са нужни десетилетия, за да се възстановят тези земи, след като са били изсечени, изгорени и използвани за селско стопанство и тази практика може да създаде омагьосан кръг. В Амазония например хората в селските региони разчитат на изсичането и горенето, за да изкарат пари, като продадат продуктите, които отглеждат, или създадат открити пасища, на които да пасат животни. При този процес всяка година се изгарят хиляди акри. При изгарянето на дърветата и растителността се отделят огромни количества парникови газове, предимно въглероден диоксид, което допринася за климатичните промени. Понякога пожарите не се управляват добре и могат да излязат извън контрол, причинявайки диви горски пожари. Но не всичко е мрак и тъмнина, когато говорим за вкусното оризово мляко. Има алтернативи на този тип фермерство, които включват използване на животински тор в използвани земи, за да се въведат хранителни вещества в почвата, или използване на алейно фермерство, при което дървета или друга растителност се засаждат между реколтата, за да поддържат хранителни вещества и влага в почвата. Вече изядох закуската си и почивам в супер удобната си памучна пижама, но се оказва, че памукът е сложно за отглеждане растение и изисква много тор. Торовете помагат на растенията да растат, но това не е лошо, нали? И не е. Всъщност използваме торове вече хилядолетия. Хиляди години хората са използвали естествени торове, за да възстановят или увеличат хранителните вещества в почвата и да подпомогнат растежа на растенията. Естествените торове са неща като остатъци от реколтата, оборски тор, пепел от дървен материал, смлени кости, риби или части от риби и птици и даже изпражнения от прилепи. Но в началото на 19-ти век учените открили, че азотът, фосфорът и калият са ключови за растежа на растенията. И по това време много фермери започнали да преминават от естествени към изкуствени торове с по-висока концентрация на тези хранителни вещества, което силно увеличило добивите от реколтата. С други думи, фермерите можели да отглеждат повече, а това означава повече памук и повече удобни пижами. Но има уловка. Сега, когато фермерите отглеждат повече реколта от всякога, научихме че има въздействие от използване на големи количества силно концентрирани торове. Прилагането на твърде много може да замърси оттичащата се вода с тор и да замърси местните повърхностни води. И когато богати на хранителни вещества материали като тор си проправят път до близки реки, езера и океани, те могат да причинят големи проблеми с баланса на хранителни вещества във водните екосистеми. Когато твърде много хранителни вещества от торове наситят воден басейн, наречено еутрофикация, тези хранителни вещества подхранват бърз растеж на водорасли. На свой ред при този т.нар. цъфтеж на водораслите могат да изчерпят кислорода във водния басейн, а това води до огромни измирания на риби, наречени мъртви зони. Доста мрачна ситуация и много различна от щастливите еднорози на пижамата ми. Но има начини да намалим количеството торове, освободени във водните басейни. Фермерите могат да ограничат количеството тор или да използват компост, което е разложен органичен материал, като тор, като той има по-ниски и по-безопасни нива нитрати и фосфати. Ето това е – разпространени селскостопански практики и техните въздействия... в една чиния зърнена закуска.