If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Трагедията на общите блага

Трагедията на общите блага се проявява, когато индивидите използват прекомерно общите ресурси за собствена полза, което води до изчерпване на ресурсите. Във видеото се разглежда пример с прекомерен улов на риба в обществено достъпно езеро, за да се илюстрира концепцията. Решението е да се използва система с разрешителни, за да се ограничи използването на ресурса и да се осигури устойчивост. Трагедията на общите блага се наблюдава при използването на различни общодостъпни ресурси като пасища или места за къмпингуване. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Да кажем, че имаме три малки езера – А, В и С. Да кажем, че първото езеро, това ето тук, е частно и се притежава от Ал, а второто е собственост на Карол. Средното езеро е обществено и е отворено за всички. Да кажем, че Ал и Карол ловят риба, те обичат риболова и с това се издържат. Ал има риба в езерото си и лови риба, но не прекалено, понеже не иска рибата в езерото да свърши. Иска да печели достатъчно, за да си плаща сметките, но не прекалено, че рибата в езерото да изчезне. Карол прави същото в своето езеро – издържа се с риболов, но внимава да не излови прекалено голяма част от рибата, понеже тогава няма да има следващо поколение риба. В общественото езеро също има риба – ще направя тези риби оранжеви и усмихнати, поне засега – и тук всеки може да лови риба. Да приемем за простота, че в този въображаем свят има само двама души. В този въображаем свят Ал си казва: "Ще внимавам в моето собствено езеро, да не изчерпя рибата. Ако имам нужда от повече риба, мога да отида в общественото езеро и да уловя колкото мога. Дори аз да се ограничавам, за да не се изчерпи рибата, това не е достатъчно, защото може да дойдат и други рибари, които не се интересуват от това. Така че нямам никаква полза, ако аз се ограничавам, а другите изловят всичката риба в езерото. Когато това езеро е отворено за общността, всички хора наоколо, Ал, Карол или други рибари, ще ловят риба в езерото, ще получат полза и дори да ловят повече от разумното, те ще си вземат уловената риба. Но цената за това ще бъде, че в бъдеще няма да има достатъчно риба за всички. В този случай, когато езерото не е нечия собственост, понеже няма собственик или понеже никой не охранява това езеро, както искаш го наречи – но няма практическа причина, макар това не винаги да е нещо добро – от практична гледна точка хората искат да уловят колкото се може повече риба. Това влошава нещата за всички, тъй като ще се изчерпи продуктивността на езерото. И тази идея, че ако има обща земя, общ ресурс, в този случай това е езеро, хората могат да разпределят разходите, а да получат директно полза. Това е случай, в който се злоупотребява с общия ресурс и това е трагедия на общото благо. Това е трагедията на общото благо. В този пример езерото е общото благо, което бива увредено, и това е трагедия. И дори ако Ал реши да се ограничава и да не ловува толкова много, той ще си каже, че може да дойдат други хора и да го изчерпят, затова той няма стимул да се въздържа. Другите хора мислят по същия начин и ще изчерпят рибата. Класически пример за трагедията на общите блага е наличието на общодостъпно пасище – същият случай като описания. Имам частно пасище, където мога да държа кравите и овцете си, това е друго частно пасище, където някой друг пасе кравите и овцете си, но тук има общо пасище, където всеки може да пусне животните си да пасат. Точно като при риболова всички са заинтересовани да оставят кравите и овцете си да пасат на общото пасище и те ще бъде опасано напълно. Това не е устойчиво, но разходите се споделят от всички, а ползите, поне в краткосрочен план, са за отделните хора, който оставят животните си да пасат тук. Всеки казва, че не само неговите животни пасат тук, така че вината не е в него. Какво е решението на трагедията на общите блага? Как едно правителство или група от хора могат да спасят даден ресурс от изчерпване? Един начин е да направим земята частна. Ако се притежава от правителството, може да се продаде на търг на хора, които ще дават достъп до нея, или ако правителството запази собствеността, може да продава разрешителни за ползване. Ако печалбата за един ден на един ползвател например е 200 долара, тогава разрешителното може да струва 150 долара, така че човек все още да има полза, но ще има и ограничение. Хора, заинтересовани от консервацията, може да следят да няма продажба на прекалено много разрешителни за това езеро или територия. И това се случва в практиката. Много места са обект на разрешителен режим и много дейности – лов, риболов, къмпингуване. Дори в един обикновен къмпинг, ако твърде много хора го посещават много, ако хвърлят много боклук, могат да го разрушат. Най-честият начин да предотвратим трагедията на общото благо е чрез разрешителен режим.