Интегриран контрол на вредителите

Да си представим, че си фермер, който отглежда царевица. Мечтаеш да имаш здрава царевица като тази на снимката. Но да си фермер не се ограничава просто в засяване на семената и осигуряване на достатъчно слънце, вода и тор. Трябва също да се бориш с вредителите. За "вредител" приемаме всичко, което може да изяде или разруши растенията ти, или да затрудни отглеждането на добра реколта. Може би си наясно с идеята за пестицидите, с които отравяш вредителите. Поради различни причини това може да не е добра идея и ще говорим повече за това. И ето я идеята за интегрирано унищожаване на вредителите – това са различни дейности, които може да включват или да не включват пестициди, за контрол на вредителите. И за да получим добра представа за щетите от един вредител, нека се запознаем със западния червей по царевицата. Причината да се нарича червей, въпреки че в късната си фаза не изглежда като червей, е, че в тази ларвна фаза, когато е бебе, изглежда като червей. И въпреки че възрастните също се хранят от царевичните растения, истинското увреждане се извършва от ларвите, които се хранят от корените на царевицата, откъдето идва и името. Изчислено е, че само в САЩ вредите от този червей са около 1 милиард долара на година, от които 800 милиона са просто изгубена реколта и около 200 милиона са разходите за предотвратяне вредите от този вредител. Както споменах, ако помислим за интегрирания контрол на вредителите, има много начини за това. Един начин, за който много хора се сещат, са пестицидите. Това е изображение на пръскане на реколта. Не мисля, че това е царевица. Виждаме, че пестицидите се разпръскват с биплан. Това е само един начин за разпръскване на пестицидите, който не е единствен, но не е оптимален. Това замърсява околната среда по определени начини. На много от нас не ни харесва да ядем продукти, върху които има пестициди. И от други видеа за еволюцията и естествения подбор знаем, че има изменчивост на организмите във всяка популация. И колкото повече излагаш една популация на нещо, което избива податливите организми, толкова по-вероятно е тези, които не са податливи, да се възпроизведат и да процъфтят. В някакъв момент може вредителят да развие резистентност към инсектициди и после инсектицидът няма да е полезен. При интегрирания контрол на вредителите мислим по какви други начини можем да се справим с вредителите. Може би има съвкупност от методи, които бихме приели за по-природни. Очевидно, можем да помислим кои хищници се хранят с този вредител. И това е стършеловият паяк. А това е познато като калинка по целия свят. Те се хранят с тези червеи. Възможно е да ги въведеш във фермата, когато отглеждаш царевица. Друго нещо, което фермерите са правили с определена степен на успех, е ранната сеитба. Ранното засяване на реколтата е по-неблагоприятно за червея да снесе яйцата си и също дава шанс на корените да станат по-силни, така че в момента, в който червеят ги нападне, те ще са по-устойчиви. Може също да имаш хибридни версии на царевицата, които са с по-големи корени. Отново, те ще бъдат по-устойчиви на червеите. Друга техника е генно модифицираната царевица. По тази тема има противоположни мнения от различните хора. Може би ти е познато ГМО, генно-модифициран организъм. Някои хора смятат, че няма проблем с това. Някои хора се притесняват от ГМО. Но има трансгенна версия на царевицата – трансгенна означава, че сме взели ДНК от някакъв друг организъм и сме го въвели в царевицата. И тази трансгенна версия е позната като ВТ царевица. Тя всъщност има ДНК от бактерии, която произвежда протеин, който е вреден за определени видове червеи. Друга интересна техника, която хората са използвали с определен успех, е позната като сеитбообращение. Нека си представим, че гледаме от самолет едно царевично поле. Гледаме отгоре надолу. Обикновено яйцата се снасят близо до царевичното растение и ларвите не могат да се движат надалеч. Ако са близо до царевицата, те стигат до корените и репродуктивният цикъл продължава. Но ако завъртим посевите така, че следващата година да не сеем тук, а да засеем царевицата ето тук например, а на първото място засяваме соя, това може да реши проблема, понеже яйцата ще са снесени тук, но следващата година царевицата ще е тук. А тук ще имаме соя, която не е подходяща храна за червеите. Това е много интересно и е поредна удивителна история за еволюцията и естествения подбор. В някои случаи, поради изменчивостта на организмите, някои от възрастните червеи не снасят яйцата си в същото царевично поле, където те са се хранили, а ги снасят в съседно поле. Следващата година, когато имаме смяна на посевите, техните ларви ще имат достъп до царевицата в другото поле. Откъде са знаели това? Как са знаели, че фермерите ще сменят посевите? Обикновено тези ротации са доста прости. Просто разменяш две растения – като царевица и соя. И повечето западни царевични червеи не биха направили това, но някои от тях може случайно да почнат да изминават по-голямо разстояние. И е по-вероятно точно те да се възпроизведат. Тези, които е по-вероятно да се възпроизведат, ще се размножат повече. И това поведение ще бъде предадено, ако е генетична черта. Има други ситуации, също породени от изменчивостта на популациите, при които яйцата остават спящи една година повече. Въпреки че може да завъртиш културите тази година, следващата година, когато върнеш царевицата, яйцата се излюпват и ларвите могат да се хранят. Удивително е, почти като състезание между фермера и вредителите. Надявам се, оценяваш, че е много по-интересно, отколкото си мислеше преди. А дори не ти дадох пълен списък с всички видове вредители и всички начини, по които да се контролират. Можеш да ги премахнеш физически, да сложиш бариери. Може би ще се сетиш за друг креативен начин за интегриран контрол на вредителите.