Биоми на сушата

Основни идеи

• Биом наричаме съобщество от растения и животни, които живеят в определена климатична зона и са адаптирани към нея.
• Много от биомите на планетата са сухоземни, т.е. се намират на сушата. Характеристиките на биомите на сушата се влияят силно от температурите и количеството валежи. По-долу са изброени основните биоми на сушата.
• Екваториални и тропически гори – намират се в близост до екватора и тропиците. В тези области средните температури и количествата на валежите са високи през цялата година. Топлият, влажен климат е условие за голямо биоразнообразие.
• Гори в умерения пояс – обичайно са разположени на географски ширини между 30° и 60° градуса на север и на юг от екватора. Те се развиват в климат с ясно изразени сезони и характерен зимен период.
  • Широколистните (сезонни) гори в умерения пояс се намират в области със студени, сухи зими и горещи, влажни лета. Листата на широколистните дървета в тези гори падат всяка зима, за да се пести енергия от дърветата.
  • Дъждовните гори в умерения пояс се развиват в области без замръзване през зимата и равномерно разпределени през годината валежи.
• Иглолистните гори (наричани още вечнозелени гори или тайга) се развиват на географски ширини между 50° и 60° на север от екватора. Тези области се характеризират с къси, горещи и влажни лета и дълги, студени и сухи зими. Иглолистните дървета имат тънки, подобни на иглички листа, които не опадат през зимата. Те също така произвеждат семена в шишарки, на англ. "cones", откъдето произлиза английското им название coniferous.
• Пустини съществуват на различни географски ширини, но преобладават в областите около 30° на север и на юг от екватора. Валежите в пустините са оскъдни и неравномерно разпределени. Пустините, които са по-близо до екватора, се отличават с по-високи температури от пустините, които са по-далеч от екватора. В горещите и студените пустини се развиват различни видове растения, но всички те се отличават със специална приспособеност да задържат вода в сухите области, които обитават.
• Тревисти съобщества могат да се развиват на всякаква географска ширина. Тревистите съобщества са характерни за области, в които има сезонно засушаване, периодични пожари и тревопасни животни. По тези причини в тези райони не се развиват дървета и храсти. Тревистите съобщества в по-топли области, където има разпръснати отделни дървета, се наричат савани. Тревистите съобщества в умерените зони, където почти няма дървета, се наричат тревисти съобщества в умерения пояс и включват прерии и степи.
• Храстовите биоми (наричани още средиземноморски гори, чапарали и редколесия) се намират в западните крайбрежни области между 30° и 40° на север и на юг от екватора. В областите с храстова растителност обикновено има повече валежи, отколкото в пустините и степите, но по-малко от гористите области. По тази причина в тези области се развиват основно храстова растителност и ниски дървета.
• Тундровите биоми са разположени основно в арктическите зони и са най-негостоприемните от всички биоми. Климатът е студен и сух, с кратък растежен период, а горният почвен слой е вечно замръзнал и се нарича също и пермафрост. Биоразнообразието в тундрата е сравнително ниско, а срещащите се растения и животни са се адаптирали към студения и сух климат.