Биоразнообразие и устойчивост на екосистемите

Основни идеи

• Терминът биоразнообразие описва огромното разнообразие на живота на нашата планета. Биологичното разнообразие на една екосистема включва генетичното и видовото разнообразие и разнообразието на средата. Тъй като биологичните видове са основната единица в биологичната класификация, биологичното разнообразие често се асоциира с разнообразието на видове.
• Мярката за видово разнообразие има два компонента: богатство на видове и равномерно разпространение на видовете.
  • Богатство на видовете означава броя различни видове в дадена област. Една екосистема, която съдържа повече видове, има по-голямо богатство на видове.
  • Равномерност на видовете означава, че различните видове са приблизително еднакво разпространени в дадена област. Една екосистема, която съдържа приблизително равен брой представители на различни видове, има по-голяма равномерност на видовете, отколкото екосистема, в която преобладава само един вид.
  • Видовото разнообразие се увеличава, когато се увеличават и богатството на видове, и равномерното разпространение на видовете.
• Устойчивост на екосистемата е способността на една екосистема да реагира на промените и да се връща в изходното си равновесно състояние след краткотрайно смущение.
• Екосистеми с по-голямо видово разнообразие по принцип са по-устойчиви. Ако в дадена екосистема има разнообразие от организми, те няма да бъдат повлияни по един и същ начин от промените. Така че ако един вид достигне до изчезване, функционално подобни на него видове може да заемат мястото му, при което се запазва функционирането на екосистемата като цяло.
• Влиянието на екологичните смущения върху даден вид зависи от неговата роля в екосистемата, която още се нарича екологична ниша. Нишите може да се използват за класифициране на видовете като специализирани или неспециализирани.
  • Специализираните видове имат тесни екологични ниши. Те могат да живеят само в един вид хабитат, използват малък брой източници на храна и са адаптирани към тесен кръг условия на околната среда. Специализираните видове имат конкурентно предимство, когато в средата няма смущения, но са много чувствителни към загубата на хабитат. В резултат на това много специализирани видове са застрашени от изчезване или изчезнали в резултат на човешката дейност.
  • Неспециализираните видове обитават широки екологични ниши. Те могат да живеят в различни видове хабитати, да се хранят с разнообразна храна и бързо се адаптират към промени в околната среда. Неспециализираните видове също страдат от загубата на хабитат, но се адаптират много по-бързо от специализираните видове и е по-вероятно да се разпространят в нова среда.