Основно съдържание
Физика – 10. клас (България)
Курс: Физика – 10. клас (България) > Раздел 3
Урок 6: Раждане и смърт на звездите- Раждането на звездите
- Превръщане в червен гигант
- Бели и черни джуджета
- Изображения на звездни полета и мъглявини
- Жизненият цикъл на масивните звезди
- Супернова (свръхнова)
- Изясняване на Супернова
- Черни дупки
- Свръхмасивни черни дупки
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Супернова (свръхнова)
Свръхнова (супернова). Създадено от Сал Кан.
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.
Видео транскрипция
В края на предишното видео
вече имахме зряла, масивна звезда, която
е започнала да формира ядро от желязо, има огромно вътрешно
налягане навътре върху това ядро, защото в процеса на формиране на все по-тежки
и по-тежки елементи в това ядро, ядрото става все по-плътно и по-плътно и така
продължават да се образуват все повече елементи в него, и така това ядро става
все по-масивно и по-плътно, свива се и така накрая спира термоядреният синтез!
Вече не се отделя топлина! Ако желязото трябваше да се слее, това
дори не би било екзотермичен процес! Това изисква енергия! Съответно дори няма
да е нещо, което да подпомогне спирането на това свиване,
това нарастващо налягане в ядрото. Значи тук имаме желязо, и ядрото
става все по-масивно и по-плътно, докато при достигане
на определена маса, достатъчно висока маса, единственото нещо, което го предпазва
от пълен колапс, е това, което ние наричаме
"налягане на изродения електронен газ". Ще напиша това тук... Налягане на изродения електронен газ. Това означава, че тези атоми от желязо са много близко един до друг
и единственото нещо , което не позволява всичко наведнъж
да се разпадне в този ранен стадий е това, че имаме тези електрони, които
биват натискани всички заедно тук говорим за невероятно плътни
състояния на материята. И налягането на изродения електронен газ,
общо взето казва, че всички тези електрони не искат
да са на едно и също място по едно и също време. Няма да разглеждам
нещата от гледна точка на квантовата механика, но те не могат да бъдат
стеснени един в друг повече! И това, поне временно, още повече
предпазва това нещо от гравитационен колапс. И в случай на по-малко масивна звезда,
в случай на бяло джудже, това е причината бялото джудже
да поддържа формата си! Поради налягането
на изродения електронен газ! Но тъй като това желязно ядро става
все по-масивно и по-плътно, и имаме по-голямо гравитационно налягане,
така че вече това е нашето ядро, дори налягането на електронния газ... предполагам,
че можем да го наречем силата на налягането, това, което предотвратява
гравитационния колапс, дори това не е достатъчно! И тогава се случва нещо, което
наричаме "поглъщане на електроните". Електроните се улавят от протоните
в ядрото! Това е един вид обратното на отрицателния
бета разпад, при което при което се улавят електроните
и протоните се превръщат в неутрони, отделят се частици неутрино
и можеш да си представиш огромното количество енергия,
която се отделя! Това е един вид временно състояние. И изведнъж това се свива още повече! Докато всички протони се превърнат
в неутрони, защото са уловили електрони! Тогава цялото това ядро се свива до една плътна масивна точка от неутрони. Можеш да си го представиш като един
наистина масивен атом, защото това е просто една масивна топка неутрони. И същевременно, когато този
колапс се случи, се освобождава огромно количество
енергия под формата на неутрино! Казах ли, че се освобождават неутрони? Не, не. Електроните се поглъщат
от протоните, протоните се превръщат в неутрони,
тази плътна неутронна топка ето тук, и в процеса се излъчва неутрино. Тези фундаментални частици, но няма
сега да навлизам в детайли. Това огромно количество енергия.... И всъщност тук не е съвсем изяснено
какво точно се случва, цялата динамика на процеса, защото
в началото това желязно ядро спира да се свива поради
налягането на електронния газ, но после го преодолява поради голямата си маса
и се свива до плътна топка от неутрони. Но цялата тази енергия не е ясно как...
защото това е много енергия – спомни си, че това е масивна звезда, тук в тази област е съсредоточена
голяма маса. Но има толкова много енергия, че
тя води останалата част на звездата да експлодира навън в една невероятно
ярка, мощна експлозия! И това се нарича СВРЪХНОВА. Причината да се нарича NOVA идва от латинската
дума (макар да не съм експерт) за нова. Първият път, когато била наблюдавана Нова,
хората мислели, че това е нова звезда. Защото дотогава не били виждали това –
изведнъж изглежда се появила звезда! Вероятно не е била достатъчно ярка,
за да бъде наблюдавана преди това, но когато се превърнала в Свръхнова,
тя била достатъчно ярка, и я нарекли Нова. Но Свръхнова имаме, когато имаме
масивна звезда, ядрото и се свива, освобождава се енергия и останалата
част на звездата експлодира при чудовищна скорост. И само за да си представим количеството
енергия, която се освобождава от Свръхнова, тя може временно да бъде по-ярка от
цяла галактика! Като говорим за галактика, в която има
стотици милиарди звезди! Друг начин да го разглеждаме, е, че
в един кратък период от време може да отдели толкова енергия,
колкото ще отдели Слънцето за целия си живот! Това е невъобразимо мощно събитие.
И материалът извън ядрото се изстрелва навън от Свръхновата със скорост, която
е може да се сравни със скоростта на светлината. Изстрелва се със скорост
около 10% от скоростта на светлината. Това са 30 000 километра в секунда! Това
е почти една обиколка на Земята в секунда! Така че тук говорим за събития с
невероятна мощ! И ако първоначалната звезда
(това са приблизителни граници) има от 9 до 20 пъти масата на Слънцето, тогава
ще се превърне в Свръхнова, а ядрото ѝ ще се превърна в нещо, което
се нарича "Неутронна звезда". Можеш да си я представиш като плътно
кълбо от неутрони. Ще има приблизително 2 пъти масата
на Слънцето, повече или по-малко, 1,5 до 3 пъти масата на Слънцето. И тази маса е събрана в обем, който
има диаметър само няколко десетки километра. Грубо, това са размерите на един град.
Това е изключително висока плътност. Знаем колко по-голямо е Слънцето
от Земята, знаем колко по-голяма е Земята
в сравнение с един град... а тук имаме повече от масата на Слънцето,
сбита в нещо с размерите на град! Това е немислима плътност! Ако първоначалната звезда е по-масивна, ако
масата ѝ е 20 пъти по-голяма от масата на Слънцето, тогава дори налягането на неутронния газ
няма да помогне и тя ще се превърне в Черна дупка. Това е... тук може да се дадат
много подробности, като това в момента е обект на изучаване – какво
точно се случва в Черните дупки. Значи после се превръща в черна дупка,
където цялата маса е съсредоточена в една безкрайно малка и плътна точка,
нещо, което е трудно да си представим. Просто за сравнение – тук има повече маса,
отколкото три пъти масата на Слънцето. Това е една огромна маса. И като илюстрация – тук имаме
изображение на Свръхнова, Това е Раковата мъглявина. Тя е на около 6500 светлинни години
от Земята. От галактическа гледна точка, ако имаме
предвид, че нашата галактика има диаметър от 100 000 светлинни години, това изобщо не е далече от нас,
макар да е огромно разстояние. Най-близката звезда до нас е
на разстояние 4 светлинни години. Космическият апарат Вояджър, който пътува
със скорост от 60 000 километра в час, се нуждае от 80 000 години, за да я достигне. И това са само 4 св. години, а
това са 6500 св. години. Но тази Свръхнова се счита, че
се е появила преди 1000 години точно в центъра на тази мъглявина. Тук в центъра трябва да има
неутронна звезда и този облак, тази ударна вълна тук
представлява материалите, които пътуват навън от тази Свръхнова в продължение на
хиляда години. Тази ударна вълна има диаметър
от 6 светлинни години. Значи това разстояние тук
е 6 светлинни години. Това е един огромен облак от ударната вълна. И всъщност се счита, че нашата
Слънчева система е започнала да се образува, започнала е да кондензира поради
ударната вълна от избухването на Свръхнова, която е сравнително
близо до нас. И ще вмъкна един въпрос, който
се появи в предишното видео... Като това все още не е изяснено, по отношение на това как елементите
до желязото, или може би до никел, как се образуват те в ядрата
на масивните звезди. При избухването на Свръхнова се изхвърлят
огромни количества материали в космоса. Ето откъде са дошли тези елементи
в нашите собствени тела. Всъщност ние не бихме съществували,
ако тези тежки елементи не са се образували в ядрата на тези протозвезди, които
са избухнали като Свръхнови много отдавна. Въпросът е: как са се образували
тези по-тежки елементи? Откъде са дошли другите елементи
в периодичната система? Как са се появили другите
елементи с по-висок номер? Те са се образували при
избухването на Свръхнова. При тази толкова мощна експлозия всякакъв
вид частици се носят навън и навътре. Те се изхвърлят навън от силата на
ударната вълна, се движат навътре поради силата на гравитационното
привличане. И се образува миш-маш от всякакви елементи и точно така
са се образували по-тежките елементи. И поради... но ще говоря повече
за това в бъдещо видео – повечето от урана, по-точно всичкият
уран на Земята в момента трябва да се е образувал при експлозията
на някакъв вид Свръхнова, поне според сегашните виждания за това. Счита се, че той е на възраст
4,6 милиарда години. Приемаме, че е на 4,6 милиарда
години според степента му на разпад. Ще направя специално видео за това. Ето защо ние считаме, че Слънчевата
система се е образувала при експлозията на Свръхнова.
Понеже този уран трябва да се е образувал точно при раждането
на Слънчевата система. Надявам се, че това ти беше интересно.
Това е великолепна илюстрация. Можеш да отидеш в Уикипедия и да отвориш
тази илюстрация на Раковата мъглявина. Кликай върху изображението, докато
не ти се отвори версия с променлив мащаб, която е още по-невероятна, защото
можеш да разгледаш всички детайли.