Миопия (късогледство) и хиперметропия (далекогледство)

Приятелят ми Маркъс може да види нещата близо до себе си ясно, но не вижда ясно далечните тела, затова казваме, че той е късоглед. Понеже може да види ясно нещата близо до себе си. От друга страна, приятелката ми, Джули, има точно противоположния проблем. Тя може да види много ясно далечните тела, но не вижда толкова ясно близките тела. Казваме, че тя е далекогледа, понеже може ясно да види отдалечените неща. Нека открием кои дефекти в очите ни причиняват тези неща. Но първо нека набързо преговорим как работи нормалното око. В предишното видео видяхме, че ако очите ни гледат нещо отдалечено, да кажем, това дърво, което е много надалеч – тези линии ни казват, че това не е мащабирано – дървото е много надалеч, така че лъчите светлина от това дърво ще са почти успоредни на основната ос и, помни, за да видим нещо ясно, лъчите светлина трябва да бъдат фокусирани върху ретината и, като резултат, това сега е главният фокус на окото ни, понеже успоредният лъч трябва да премине през главния фокус, но докато тялото се доближава до нас – да кажем, че гледаме Батман, който стои доста близо до нас, тогава за да го видим ясно, лъчите светлина отново трябва да са фокусирани върху ретината, но за да се получи това, както можеш да видиш, сега главният фокус е тук, което означава, че главният фокус се е приближил, а това означава, че фокусното разстояние се е скъсило. Докато тялото се доближава, фокусното разстояние се скъсява, а това се случва поради цилиарния мускул. Виждали сме, че цилиарните мускули са тези, които могат да "избутат" тази леща и да я направят по-изкривена, което увеличава събирателната ѝ мощност. Но, разбира се, ще игнорираме това, за да не усложняваме нещата. Това се случва, но няма да го покажем, само че има лимит за това колко малко може да е фокусното разстояние. При определено разстояние, да кажем, на тази позиция фокусното разстояние на окото ни става минимално, което означава, че не може да стане по-малко и, като резултат, ако това тяло дойде още по-близо, тогава не можеш да го видиш ясно и наричаме тази точка близката точка. Представяме я с D. Ключовото нещо, което да запомниш, е, че докато разстоянието на тялото се променя, очите ни ще настроят фокусното си разстояние. Може да приеме диапазон от тези фокусни разстояния – това ще е максималното фокусно разстояние. И, понеже това ще направи така, че светлинните лъчи винаги се фокусират върху ретината – и ако ти трябва повече пояснение, чудесна идея ще е да се върнеш, да изглеждаш това видео и отново да се върнеш тук. Добре, нека сега дойдем до дефектното око. Какво причинява тези дефекти в окото? Краткият отговор е че мощността на лещата е малко по-висока от обичайното или малко по-ниска от обичайното. Ще видим защо и как се случва това малко по-късно, но нека проучим тези случаи и да видим какво се случва. Ще приемем, че в първия случай мощността на лещите ни е малко по-висока от обичайното. Да кажем, малко по-висока. Какво ще означава това? Това означава, че лещите имат повече от обичайната събирателна мощност. С други думи, ще има по-малко фокусно разстояние, отколкото в нормалното око. С други думи, обхватът на фокусното разстояние, което това може да приеме, ще е по-малко. Всички тези стойности ще са по-малки, отколкото при нормалното око. Да видим какво се случва, когато поставим едно тяло близо до нас, и какво се случва, когато поставим едно тяло надалеч от нас. Да вземем едно тяло, което е близо до нас. Да кажем, че Батман стои близо до нас. Ако начертаеш лъч светлина, лъчите през оптичния център преминават неотклонени, а успоредният на основната ос лъч, ами – за да видим този Батман ясно, този лъч трябва да се срещне с другия лъч и те трябва да се фокусират точно върху ретината. И въпросът е възможно ли е това. Отговорът е "да". Очите ни лесно могат да направят това, понеже нужният за това главен фокус лежи в диапазона, който може да приеме, така че нямаме проблем да гледаме неща близо до нас. Но какво се случва, когато гледаш много отдалечени неща. Да кажем, че гледаме това отдалечено дърво. Лъчите светлина са доста успоредни на основната ос. Отново, лъчът преминава през оптиката и излиза неотклонен и, за да можем сега да виждаме ясно, това съотношение отново ще се срещне в ретината. Трябва да се фокусират върху ретината. Но възможно ли е това? Отговорът е, че това не може да се случи, защото за да се случи така, главният фокус на окото ни трябва да лежи извън диапазона – очите ни няма да могат да се приспособят към увеличение във фокусното разстояние отвъд тази стойност и, като резултат, очите ни ще дадат най-доброто от себе си и ще имат само максималното фокусно разстояние тук. Именно това ще се случи. И, като резултат... Можеш ли да видиш това? Лъчите се фокусират пред ретината. Казваме, че изображението се образува пред ретината. Затова то ще ни изглежда замъглено. Забележи, поради тази висока мощност можем да видим неща, които са близо до нас. Но не можем да видим неща, които са далеч от нас. Това е причината за късогледството. Това, за което говорихме току-що, е късогледство. Биологичният термин за късогледството е миопия. Следващият въпрос е как поправяме това. Може вече да знаеш, че хората носят очила или контактни лещи. Те са просто събирателни или разсейвателни лещи. Искам да спреш видеото и да помислиш каква леща ще поставиш пред окото – събирателна или разсейвателна – за да поправиш това. Ако използваме събирателна леща, тогава това ще увеличи цялостната събирателна мощност. Това означава, че лъчите светлина ще бъдат събрани още по-наблизо, а това още повече усложнява ситуацията. Трябва да използваме подходяща разсейвателна леща, така че лъчите светлина върху очите ни ще се разсейват и ще стане по-лесно да ги фокусираме върху ретината. Има няколко други начина да помислим за това. Един начин е да помислим, че, понеже добавяме разсейвателна леща, намаляваме цялостната събирателна мощност и, като резултат, увеличаваме цялостните стойности на фокусното разстояние обратно към нормалното. Друго важно нещо, за което да помислим, особено за числената част, е че сега лъчите светлина, които се разсейват изглежда идват от някъде тук, или някъде наблизо, и очите ни нямат проблем да ги фокусират върху ретината. Както и да мислиш за това, разсейвателната леща с подходящо фокусното разстояние ще реши този проблем. Нека разгледаме другия проблем. Какво се случва, когато имам по-ниска мощност от обичайната. Целият анализ е подобен. Сега, когато очите ни имат по-ниска от обичайната мощност, това означава, че лъчите светлина могат да се отдалечат много повече от обичайно – това означава, че всички тези стойности на фокусиране ще са по-високи от обичайното. Всички тези стойности ще са малко по-високи от обичайното. Страхотна идея ще е да спреш видеото и да опиташ да направиш това самостоятелно. Виж какво се случва, когато лъчите светлина идват от далеч. Виж какво се случва, когато лъчите светлина идват от близо. И реши кои от тях ще се фокусират добре. Да направим това. Ако лъчите светлина идват от далеч, могат ли очите ни да ги фокусират? Отговорът е "да". Понеже фокусното разстояние е в диапазона ни. Но какво ще стане, ако тялото дойде по-наблизо. Да кажем, че Батман стои близо до нас. Може ли да бъде фокусиран? Отговорът е "не", понеже, забележи, за да фокусираме това, сега главният фокус трябва да е в тази точка, която е по-ниска от минималната стойност. Това не е позволено. Очите ни ще дадат всичко от себе си, но могат да намалят това фокусно разстояние само до тази стойност и, като резултат, забележи, лъчите светлина се фокусират зад ретината и заради това не можем да видим неща, които са близки до нас, но можем да видим неща, които са отдалечени. С други думи, това е причината за далекогледството. Биологичният термин за това е хиперметропия. И, отново, спри видеото и помисли дали трябва да използваме събирателна, или разсейвателна леща. Този път очите ни ще имат по-малка мощност от обичайното, което означава, че трябва да увеличим тяхната събирателна мощност, така че ще трябва да използваме събирателна леща, изпъкнала леща с подходящо фокусно разстояние, така че да ни помогне да насочим лъчите светлина върху ретината и така можем да решим проблема с далекогледството. Един последен въпрос, който може да имаме, е какво причинява тази по-висока от обичайното мощност или по-ниска от обичайното мощност. Оказва се, че има множество причини. Една от причините може да е, че самата леща на окото има повече или по-малко изкривяване. Например тук има ниска мощност, понеже има по-малко изкривяване – това тук е преувеличено. И, подобно, тук също ще има повече изкривяване. Това може да е една от причините. Друга възможност е че тези лещи може да са наред, но очната ябълка тук да е по-дълга от обичайното или тази очна ябълка може да е по-къса от обичайното. Но от каквото и да е, това са много често срещани проблеми и лесно могат да бъдат решени чрез използване на подходящи лещи. Най-хубавата част от това е, че не е нужно да помним нищо от това, понеже всичко това може да бъде намерено просто като начертаем диаграми на лъчите, точно както направих в това видео. Просто помня, че тези дефекти са причинени или от висока мощност, или от ниска мощност, а после можем да открием кое какво причинява и, после, логически да разберем кои лещи да използваме, за да ги поправим. Затова обичам оптиката на лъчите.