If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Паралакс при налюдението на звезди

Паралакс при наблюдението на звезди. Създадено от Сал Кан.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

В това видео искам да обясня какво е паралакс, както и да се опитам да покажа какво представлява, що се отнася до наблюдението на сравнително близки звезди. В следващото видео ще помислим за това как можем да използваме паралакса на близки звезди, за да разберем колко е разстоянието до тях. Паралаксът е видимата промяна в позицията на нещо в зависимост от различната гледна точка. Тоест когато гледаш навън от някоя кола, ще видиш, че в зависимост от това колко далеч са отделните неща от теб, ще изглежда сякаш се движат едно спрямо друго. В момента гледам компютърния си екран. Ако придвижа или разклатя главата си, стената зад монитора изглежда сякаш се движи спрямо него. На всички ни се е случвало. Нека обаче помислим за това какво представлява паралаксът при звездите. Нека нарисувам Слънцето. Очевидно нищо не е в точен мащаб. Ще нарисувам Слънцето тук, както и Земята в някакъв момент от орбитата ѝ около него. Ще си представим, че наблюдаваме от някъде над Слънчевата система. Тоест Земята ще се върти в тази посока. Да кажем, че звездата, която ни интересува, е тук. Отново, очевидно не е точен мащабът. Това, което ще направим, е да изчакаме онзи момент в годината от нашата позиция в орбитата около Слънцето – тоест по изгрев – и се намираме тук, на повърхността на Земята. За улеснение приемаме, че сме на Екватора. Да кажем, че тази звезда е някъде на една равнина с нашата Слънчева система. Намираме се на Екватора. По изгрев, точно когато първата слънчева светлина започва да ни достига – помни, сега Слънцето огрява тази страна на Земята – когато първите лъчи ни достигат, поглеждаме право нагоре. Тоест ако погледна право нагоре, когато първите лъчи ме стигат, и гледам по този начин, то погледът ми ще е в тази посока. Сега нека си представим, че посоката, в която гледам, е онази там. За да е ясно, това е една отделна част от диаграмата тук. Ще го скицирам тук. Ако нощното небе изглежда така, а Слънцето тъкмо е започнало да изгрява и погледна право нагоре, гледам в тази посока. Къде ще се намира тази звезда спрямо нея? Право нагоре ще е така. Слънцето, както съм го нарисувал, е точно отляво. Право нагоре е насам. Слънцето тъкмо се показва на хоризонта. Видимата позиция на звездата тук спрямо посоката право нагоре ще бъде под някакъв ъгъл наляво спрямо това нагоре. Ще се намира тук. Звездата очевидно няма да заема толкова голяма част от полезрението ти, но схващаш принципа. Ще го нарисувам малко по-малко, ето така. Тук ще има някакъв ъгъл. Този ъгъл, какъвто и да е, да го наречем тета, ще е същият като този. Когато говоря за ъгъл, имам предвид, че ако измериш от едната страна на хоризонта до другата, преминаваш през половината Земя. Това са 180 градуса. Тоест можеш да измериш колко е този ъгъл тук. Да речем, че изчакваме шест месеца. Какво ще се случи? След шест месеца ще сме от тази страна на Слънцето. Предполагаме, че разстоянието ни е сравнително постоянно и е една астрономическа единица. А сега какво? Спомни си, че Земята се върти насам. Тоест ако изчакаме до залез, точно когато последната следа от Слънцето е изчезнала – както се сещаш, сега Слънцето озарява тази част от Земята. Слънцето ще огрява тази страна на Земята. Ако сме точно тук на Екватора когато Слънцето тъкмо залязва и погледнем право нагоре.... Нека го направя в същия цвят. Поглеждаме право нагоре. Шест месеца по-късно, когато погледнем нагоре, къде се намира звездата спряло погледа ни? Е, тя вече е вдясно. Ще бъде в тази посока. Тоест ако това е полезрението ни шест месеца по-късно, Слънцето залязва съвсем вдясно, по десния хоризонт. А ако погледнем право нагоре, тази звезда вече ще е отдясно на това право нагоре. Какво се случи? Изглежда, сякаш спрямо посоката нагоре – наблюдаваме от същата позиция от Земята. Избрали сме дати в годината и време от деня, когато "право нагоре" е едно и също. Наблюдаваме Вселената по едно и също направление. Изглежда сякаш онази звезда наистина се е преместила. Да кажем, че това е в средата на лятото, а това – на зимата. Няма нужда да е така. Може да са всеки две точки на шест месеца разстояние. Когато погледнем към тази звезда през лятото, тя ще се намира тук. През лятото е тук. Погледнем ли през зимата пък ще се намира тук. Като цяло, за всяка звезда, особено тези, които са на една равнина с нашата Слънчева система, можеш да намериш две точки в годината, когато звездата е на максимално разстояние от центъра. Това са двете разстояния или двете времена в годината, които ще те интересуват най-много, защото ще е най-интересно да се измери този ъгъл. Искам да е ясно, този ъгъл тук е същият като този тук. Виждаш, че така погледнато са симетрични. Какъвто и да е този ъгъл, можеш да го погледнеш оттук. Това е равнобедрен триъгълник. Каквото и да е разстоянието от тук до тук, такова и ще е това от тук до тук. Тоест и този ъгъл ще е равен на този ъгъл, а онзи ъгъл – на другия. В следващото видео искам да помислим за това как можем да измерим точно тези два ъгъла; или единия от тях, или и двата. Нека е ясно, ако този ъгъл в нощното небе е тета, и този ъгъл тук е тета, то разликата тук е два пъти по тета. Един начин, ако искаш да се увериш, че числата ти са достатъчно точни, е просто да измериш общата разлика около центъра и да разделиш на две. В следващото видео обаче искам да видим как, ако успеем да измерим видимата промяна в ъгъла тук, ако можем да я намерим, как бихме използвали тази информация, за да разберем колко е разстоянието до тази звезда.