If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Абсорбция във видимата област

Физична основа на нашето възприятие за цветовете. Пример с бета-каротина – молекулата, която прави морковите оранжеви. Създадено от Джей.

Видео транскрипция

Отляво виждаш структурната формула на бета каротина, което е едно оранжево съединение, на което се дължи оранжевият цвят на морковите. Отляво е абсорбционният спектър на бета каротина. Причината бета каротинът да има цвят е, че той абсорбира светлината във видимата област на електромагнитния спектър. Видимата област започва при около 400 нанометра, така че аз ще спусна една линия тук. Отляво на нея е ултравиолетовата област, UV областта на видимия спектър, а отдясно е видимата област. Виждаме, че бета каротинът абсорбира светлина с дължина на вълната приблизително 450 до 500 нанометра и има силна абсорбция във видимата област на спектъра. За да обясним защо бета каротинът е оранжев, трябва да разгледаме по-подробно видимата част на електромагнитния спектър. Тук имаме различните цветове. Цветовете във видимата област са принципно цветовете на дъгата. Приблизително 400 нанометра означава виолетова светлина. Тук имаме виолетова светлина, ако преминем след виолетовото, имаме ултравиолетова област или UV област. Видимата област се простира до около 700 нанометра или малко след това, така че, когато сме при 700 нанометра, говорим за червена светлина. След червената област следва инфрачервената област на електромагнитния спектър. Тук имаме шест цвята, имаме червено, оранжево, жълто, зелено, синьо и виолетово. Когато Исак Нютон направил своя прочут експеримент с призмата и изброил седем цвята, той включил индиго, защото искал да има седем цвята във видимата област, което можеш да запаметиш като ROYGBIV за цветовете на дъгата. Причината да изпусна индиго тук е защото това ни позволява по-добре да виждаме цветното колело. Исак Нютон бил първият, който създал колелото на цветовете, което се получава като вземем виолетовото и го преместим тук, а червеното преместим тук, така че виолетовият цвят попада точно до червения цвят и това е цветното колело. Колелото на цветовете е полезно, защото позволява да се види връзката между допълващите се цветове. Например, ако искаш да узнаеш допълващият цвят на червеното, просто поглеждаш насрещното в колелото на цветовете и виждаш, че допълнителният цвят е зеленото. Допълващият цвят на виолетовото – поглеждаме насреща и виждаме, че това е жълтото. И накрая, допълващият цвят на синьото е оранжевото. Това е полезно, защото ни позволява да разберем защото виждаме определен цвят. Например, когато погледна този оранжев лист хартия, ако искам да разбера защо той е оранжев... Знаем, че белият цвят съдържа всички тези дължини на вълната, знаем, че бялата светлина съдържа различните цветове на дъгата. Можем да опростим даже още повече и да разгледаме бялата светлина като два допълващи се цвята. Можем да кажем, че тази част съдържа синя светлина и после тук отдясно тази част от колелото на цветовете съдържа оранжева светлина, така че можем да приемем, че бялата светлина съдържа синя светлина и оранжева светлина. Ако тук имаме бяла светлина, имаме синя светлина а после имаме оранжева светлина. Това е доста опростен начин да разгледаме бяла светлина, която попада върху този оранжев обект. Ако обектът абсорбира синята светлина, значи той абсорбира светлина със син цвят, но отразява оранжевата светлина. Щом се отразява оранжевата светлина, а нашето око е ето тук, то ние виждаме обекта като оранжев. Нашите мозъци възприемат този обект като оранжев, защото виждаме отразената оранжева светлина. Ето така разсъждаваме защо нещо изглежда, че има определен цвят. Ако се върнем тук горе при бета каротина, можем да видим къде бета каротинът абсорбира светлина. Бета каротинът абсорбира някъде в участъка от 450 до 500 нанометра, а това е синя светлина. Поглеждам тук долу – това са 450 до 500 нанометра. Той абсорбира синя светлина. Следователно отразява оранжева светлина. И ние възприемаме бета каротина като оранжев. Това е малко теория, която обяснява защо възприемаме нещо като определен цвят. В следващото видео ще разгледаме как структурата на бета каротина позволява това съединение да има цвят.