Основно съдържание
Физика – 12. клас (България)
Курс: Физика – 12. клас (България) > Раздел 5
Урок 7: Curiosity: мисия и уреди- Защо да ходим на Марс?
- Търсене на признаци за обитаемост
- Къде да гледаме?
- Навигация
- Роувър зрение
- Проучвания на повърхността и атмосферата
- Ръката на Кюриосити
- Химия и минералогия
- Анализатори на проби на Марс (SAM=Sample Analysis at Mars)
- Подготвяне за кацане
- Навлизане, спускане и кацане
- MSL Брифинг
© 2023 Khan AcademyУсловия за ползванеДекларация за поверителностПолитика за Бисквитки
Къде да гледаме?
Малко история
Кюриосити се приземява през 2012 г. в област, за която вече е известно, че съответства на едно ключово изискване за съществуване на живот: била е влажна. Как може Марс да е бил влажен? Оста на Марс не е толкова стабилна като тази на Земята и когато се наклони екстремно, полюсите нарастват, водейки до ледникови периоди.
Този лед се превръща обратно в течна вода по време на периоди на затопляне. Ето я хипотетичната история на водата на Марс на НАСА:
Днес все още намираме доказателство за наличие на лед под повърхността при удари от астероиди, както се вижда от орбиталната станция на Марс Риконъсънс орбитър
Обаче този лед ще се изпари бързо, понеже водата не е стабилна на повърхността поради ниското атмосферно налягане. По-долу има скорошно доказателство за токови потоци. Вярва се, че тези потоци са образувани от краткосрочен разряд на солени води, когато Марс се затопли за кратко през лятото.
Ако погледнем назад към древността на планетата Марс, като използваме тази топографска карта, виждаме големи отточни канали и долини в синята долина.
Тоест водата не е била "за кратко време" в миналото, както е днес. Определено е имало водно минало.
Къде гледаме (пространствено)?
Течащата вода създава утайки, които се отлагат в наносния слой. Ето го мястото на приземяване спрямо алувиалната област, захранвана от Peace Vallis:
Използвайки ИЧ спектрометър, можем по-добре да разберем състава на утайките, носени от водата.
Зеленото е било идентифицирано като глина и карбонати. Това е важно, тъй като глините са резултат от дългосрочно взаимодействие на вода и скала. Докато розовото представлява солни минерали (сулфат), които са отложени от водата. Ето близък кадър на границата на кратера Колумб. Депозити на сулфатни соли ограждат кратера като пръстен на вана и са били отложени след глините, докато езерото е изсъхвало.
Това означава, че кратерът някога е бил пълен с вода. По-долу е художествено представяне на хипотетично море, което някога може да е запълвало най-големия кратер на Марс, Хели, намиращ се в южното полукълбо на планетата.
Ако разгледаме историята на марсианските скали по-широко, ще забележим, че виждаме 2 фази в геоложкото минало: "железни/магнезиеви глини", а после "алуминиеви глини".
Желязни/магнезиеви глини се образуват, когато количеството на водата, взаимодействаща със скалата, е малко. Докато алуминиевите глини са признак на високо съотношение вода/скала, тъй като разтворимите елементи са отнесени от водата, което променя състава на скалите. Алуминиевите глини може да се образуват от близко до повърхността течение, докато желязните/магнезиевите глини може да се образуват под повърхността.
Кратерите в резултат на удар са чудесни места за проучване на историята на скалите, стига да датират от периоди, когато Марс може да е бил много по-влажен...
Къде гледаме във времето?
Мрежата от марсиански долини дълго е била разглеждана като едно от най-добрите доказателства за продължително задържала се повърхностна вода на Марс. Плътността и сложността на мрежите увеличава вероятността да виждаме долини, които са били образувани от протичането на някакъв вид вода. По-долу е глобална карта на мрежите от долини на Марс, базирана на глобалната мозайка изображения от Mars Odyssey THEMIS. Можеш да видиш как долините следват местната топография
Тези нови резултати подсказват, че Марс е имал дълъг период или периоди от меки условия към края на Ноахиевата епоха, които са поддържали хидроложки цикъл и, потенциално, биосфера. Повечето от тези системи изглежда са се образували около Ноахиево-Хесперианската граница (преди 3,8-3,6 милиарда години). Това е много тесен интервал от време далеч назад в миналото.
Така че се надяваме да проучим историята на скалите в ключовите дивизии на геоложкото минало, точно около "глинената ера", която е влажна, после суха, което води до отлагания на сулфати.
След това избираме дестинацията си...
Искаш ли да се присъединиш към разговора?
Все още няма публикации.