Защо да ходим на Марс?

През последните три десетилетия космическите уреди са ни показали, че Марс е камениста, студена и суха планета под розовото си небе. Данните от мисиите на Марс предполагат, че Марс може да е била много по-топла и влажна, отколкото я наблюдаваме днес. Ранна насока е този голям щитовиден вулкан, висок около 26 километра и широк около 600 километра; има приблизително същата площ като Аризона. Познат е като планината Олимп.

Открили сме, че днешната марсианска пустош насочва към преди оживен свят, в който вулкани са избухвали, метеори са издълбавали широки кратери и внезапни наводнения са заливали повърхността. Например системата каньони Valles Marineris е най-голямата и най-дълбока позната такава в Слънчевата система; разполага се на повече от 4000 километра и е дълбока до 10 километра.

Понеже водата е ключ за живота такъв, какъвто го познаваме, от НАСА планирали по-ранните мисии на Марс по логиката "Следвай водата". Алувиалните сводове, идентифицирани на Марс, са едни от най-сигурните доказателства за наличието на течна вода на марсианската повърхност, и носят информация за хидрологичните условия по времето на образуването си. Смята се, че тези канали са се образували преди милиони години:

Натрупващите се открития, свързани с доказателства за наличие на вода в миналото и настоящето от геоложките данни, правят възможно предприемането на следващи стъпки към намиране на доказателства за условия за обитаване в миналото и за наличие на живот. Научната мисия "Марсианска лаборатория" и нейният марсоход Кюриосити бележат прехода от темата "следвай водата" към "проучи обитаемостта"/"търси признаци на живот". Паралелно с това тя подготвя почвата за извършване на проучвания от хора, като събира данни за опасностите на Марс.

След кацането на място, което съдържа доказателства за наличие на вода в миналото, Кюриосити проучва условията за обитаемост в миналото и търси доказателства за органични вещества, които са химичните градивни блокове на живота.

Тъй като Кюриосити откри условия, благоприятни за живот в първите години от мисията си и продължава да намира специални глини, които са известни на Земята с това, че запазват органични вещества, находките на марсохода могат да оформят бъдещи мисии, които вероятно ще върнат проби обратно на Земята за засичане на живот и други изследвания, или за бъдещи мисии, които съдържат усъвършенствани експерименти за засичане на наличието на живот на Марс в миналото.

В този смисъл марсоходът Кюриосити на НАСА е на ръба на стратегически преход в проучвателните научни стратегии за Марс, установявайки обитаемост и павирайки пътя за търсенето на признаци на живот при бъдещи мисии. Докато самият той не може да засече признаци на живот в миналото, той е част от стъпка-по-стъпка проучвателен план за напредък в тази посока.

Биологични цели: Инвентаризиране на органични съединения, които са химичните градивни блокове на живота (въглерод, водород, азот, кислород, фосфор и сяра)

Геологични и геохимични цели: Как скалите са се образували с времето? От какво са изградени?

Цели за планетарните процеси: История на марсианската атмосфера. Оценяне на дългосрочната (например в течение на 4 милиарда години) история на марсианската атмосфера.

Цел за измерване на радиацията на повърхността: Каква защита ще е нужна на хората? Характеризиране на широкия спектър радиация на марсианската повърхност.