If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Живота на звездите

Звездите се раждат, изживяват животите си и умират. Техният външен вид се променя драстично през това време. Слънцето ще остарее до червена звезда гигант като Арктур. (Червена звезда гигант е видът, който повечето звезди ще приемат в края на живота си, след като изразходят горивото си и външните им слоеве се подуят). Звездата Бетелгейзе в крайна сметка ще наподобява мъглявината Рак (виж изображението по-долу), експлодирайки като супернова и оставяйки след себе си неутронна звезда. Съдбата на супергигантската звезда Ригел е да стане черна дупка – тяло, толкова плътно, че нищо не може да избегне гравитацията му, дори светлината. Голямото разнообразие от звезди, което виждаме, представлява различните етапи от живота им.
Мъглявината Рак Източник: NASA, ESA, J. Hester, A. Loll (ASU)
Мъглявината Рак
Източник: NASA, ESA, J. Hester, A. Loll (ASU)
Еволюцията на една звезда зависи предимно от нейната маса. Масата на звездата определя темповете на ядрен синтез в нея, съответно нейната яркост (енергийно излъчване) и продължителност на живота. Въз основа на живота на звездата, начина, по който умира и звездните останки след нея, разграничаваме четири широки категории по маса. "Животът" на една звезда е стабилната фаза на термоядрен синтез на хелий от водород в ядрото.

Звезди с ниска маса (8-80% от масата на Слънцето)

Звездите с ниско тегло са обектите, произвеждащи енергия, с най-дълъг живот във Вселената. Въпреки че по численост те далеч превъзхождат всички останали звезди, те са изключително малки и трудни за откриване. Продължителността на живота на някои звезди с ниска маса достига до трилиони години.

Звезди със средна маса (0,8 - 8 пъти масата на Слънцето)

Продължителността на живота на звездите със средна маса варира между 50 милиона и 20 милиарда години. По-голямата част от въглерода и азота във Вселената се произвеждат от ядрения синтез в такива звезди. Когато умре звезда със средна маса, тя разпръсква атмосферата си и разсейва тези елементи в пространството.
Старост: червен гигант
Тази симулация показва как след намаляването на водорода в ядрото звездата със средна маса се свива и загрява, докато започне ядрен синтез на по-тежки елементи от хелий. Сливането а хелиеви ядра дава втора стабилна фаза, която обхваща последните 10% от живота на звездата. Повишеното производство на енергия раздува атмосферата на звездата, което води до образуване на силно светеща звезда червен гигант. Когато Слънцето достигне тази фаза, то ще погълне цялата орбита на Венера и ще доведе до изпарението на всички океани на Земята.
Видео плейър на видеоклиповете в Кан Академия

Звезди с висока маса (8 до 20 пъти масата на Слънцето)

Звездите с висока маса са много ярки, но имат кратък живот. В техните ядра се синтезират тежки елементи, звездите експлоадират като супернова и разпръскват тези елементи в пространството. Освен водорода и хелия, повечето елементи във Вселената, включително тези, които изграждат Земята и всичко на нея, идват от такива звезди.
Смърт: Супернова
Звездите с висока маса умират с впечатляваща експлозия, наречена супернова, показана на симулацията. Суперновата изхвърля в галактиката над 90 процента от масата на звездата, включително и новообразуваните тежки елементи.
Видео плейър на видеоклиповете в Кан Академия

Звезди с много висока маса (20 до 100 пъти масата на Слънцето)

Във всяка партида новоформирани звезди тези с най-голяма маса са най-редки и живеят най-кратко. Само една на 500 хиляди звезди има маса над 20 пъти масата на нашето Слънце. Въпреки своята рядкост, тези звезди са толкова ярки, че се забелязват лесно от голямо разстояние.
Остатък: черна дупка
В тази симулация е показана звезда с много висока маса, която се свива отвъд плътността на бяло джудже и отвъд плътността на неутронна звезда. Колкото по-малка става звездата, нараства гравитацията, която свива нейната повърхност, което води до силно огъване на тъканта на пространството. В крайна сметка пространството се усуква около себе си, прекъсвайки контакта си с останалата част от Вселената. Не можем да видим и не знаем какво се случва вътре, защото нищо не може да избяга от тази бездна, дори светлината. Наричаме тези обекти черни дупки.
Видео плейър на видеоклиповете в Кан Академия

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.