If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Нийл Деграс Тайсън за намирането на Криптон

По време на дискусия със журналисти, директорът на планетариума Хейдън Нийл Деграс Тайсън обяснява как е помогнал на Супермен да намери родната си планета Криптон. Тайсън се появява като герой в скорошния DC комикс, ACTION COMICS #14, "Star Light, Star Bright." В реалния живот той се е консултирал със звезден индекс и открил съществуваща звезда, която подкрепяла историята на комикса. В това видео Тайсън обяснява как истинската мощност на интерферометрията, комбинирана със суперсилите на Супермен, могат да работят заедно. Създадено от Американски музей по естествена история.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.

Видео транскрипция

Музеят получи обаждане преди няколко месеца от DC комикси и ни споделиха идеята си, че искат Супермен да дойде в планетариум Хейдън и да наблюдава разрушаването на Криптон. Всички знаем историята на Супермен – той напуска Криптон в кошница, в стил Моисей, за да избегне разрушението на родната си планета. Ако дойде в планетариум Хейдън и наблюдава смъртта на Криптон от истинска звезда, тази звезда ще има реално разстояние. Ако има реално разстояние, това ни казва точно каква е възрастта на Супермен. Задачата ми при тяхната молба беше... всъщност дори не знаеха как да попитат, питаха просто дали могат да покажат това – и казах, че могат. Защо да не им намеря истинска звезда, те дори не знаеха, че можем да направим това. Казах, че има каталози на звезди и ще видя дали има звезда, която е на двадесет и няколко светлинни години. Тогава биха били нужни двадесет и няколко години, за да стигне светлината дотук, Супермен е на двадесет и няколко години, той вижда разрушението на Криптон. Огромни усилия са вложени в последните няколко десетилетия за каталогизиране на близките звезди в нощното небе. Разгледах някои каталози и открих звезда, която е отдалечена на двадесет и седем светлинни години, това е хубава възраст за Супермен, и тя е М джудже, червена е. Това беше родната звезда на Супермен. Неговата родна звезда, както щях да науча в разговора си с тях, има име, наречена е РАО. Червена е. Намерихме червена звезда при точното разстояние. Тази звезда, доколкото знаем, няма планета, така че Криптон остава измислената част. Каталогът се нарича LHS каталог. Това е звезда номер 20-5-20 в този каталог, така че звездата е LHS 20-5-20. Добавена малка характеристика, понеже има няколко звезди, които предложих, и те казаха, че ще изберат точно тази, и се поинтересувах защо. Причината е местоположението ѝ на небето, тази е в съзвездието Corvus, което е латинската дума за гарван. Има 88 съзвездия в нощното небе, едно от тях е гарванът, намира се в Южното полукълбо и избраха нея, заради (нещо, което не знаех) Гимназия Смолвил, където са Гарваните. Какво още може да излезе от това? Добре, сега какво следва? Той трябва да я гледа как бива разрушена. Е, имаме данни за планети, но не виждаме планетите, понеже са твърде малки, твърде бледи и се губят в яркостта на своята звезда. Това е проблемът. В астрофизиката има клон, наречен интерферометрия, където искаш най-големия телескоп, който можеш да направиш, за обекта си. По-голям телескоп събира повече светлина, позволявайки ти да видиш по-бледи неща. Не можеш да направиш достатъчно голям телескоп, за да видиш детайлите на Криптон, така че правим нещо много умно и създаваме интерферометър. Интерферометърът е – искаш толкова голям телескоп, но това е стотици мили, не можем да направим телескоп с диаметър стотици мили, или хиляди мили, но ако съм умен, мога да поставя телескоп тук, и телескоп тук, и да наблюдавам обекта по едно и също време, и да следя как го наблюдавам в такива подробности, че мога да комбинирам тези двете групи данни в едно и ще имам такава резолюция, все едно телескопът ми беше с такъв размер. Все още не знаем как да направим огромни интерферометри, като използваме телескопи с видима светлина, които са просто обикновен телескоп. Говорех с хората от DC комикс и им казах: "Ето какво мога да направя". Казах, че можем да направим всички телескопи в света да наблюдават Криптон по едно и също време и тогава можем да се престорим, че сме открили начин да го направим със суперкомпютъра ни, който все още не съществува. И те казаха: "Не, не, не" Не ти трябва суперкомпютър, който не съществува, понеже имаме Супермен." Допълнителната сила, която Супермен сега има, заради тази част от комикса, е че може да стои над компютъра и да използва силите си, за да анализира и управлява данните по такъв начин, че да създаде най-големия на света оптичен интерферометър от всички оптични телескопи на света. И той прави това в нашия купол, понеже ние преди това сме координирали всички наблюдения, той ги свежда в едно, проектираме на купола си разрушаването на Криптон. Чудех се защо е толкова важно науката да е точна – понеже говорим за комикс и има много въображение в него, но е чудесно, че дойдохте с тази страст да го направите реално. Това е отличен въпрос и имам прост отговор. В моя опит, в моя житейски опит много артисти не стигат толкова далеч. Много артисти, които са вдъхновени от науката, не вникват толкова навътре в нея, колкото биха могли. Мисля, че е от страх, че науката може да ограничи креативността им. Така че взимат базова наука, вплитат я в творбата си, но аз поддържам тезата, че има толкова наука, особено в астрофизиката, че ако я разбереш, това добавя към креативността ти. Дава ти повече места и начини да си креативен. Така че вместо да те ограничава, мисля, че ти дава свобода да твориш.