Космическо време: Бури от слънцето

Слънцето често се среща в астрономическите текстове като градинска звезда, което е добре, понеже е често срещано, въпреки че понякога възразявам, понеже "градинско" намеква за "неинтересно". Може да имаме енергия от Слънцето, която влияе на комуникационните ни системи и също влияе на сателитите, на космическите мисии и да причини проблеми с електрозахранването и други такива неща. Това е Национална обсерватория Kitt Peak и Националната слънчева обсерватория. Това е доста слънчево място. В югозапада сме, в средата на пустиня, на доста висока надморска височина – около седем хиляди фута – така че сме доста над атмосферната мъгла, която лежи в долната част на пустинята. Това се нарича слънчев вакуумен телескоп. Това е специален телескоп за наблюдаване само на Слънцето, използвайки огледала, за да произведе неподвижно изображение в наблюдателната стая. Реалният наблюдателен апарат се състои от спектромагнетограф, което е специален инструмент, създаден да наблюдава магнитното поле на Слънцето. Магнитното поле вероятно е фундаменталният физически механизъм, който контролира външната слънчева атмосфера. Понеже тя варира и се променя, частиците биват ускорени и после насочени към Земята. Областите на силно поле вероятно са тук, тук, тук. Тази област, в частност, е пример за активна област. Това е област, която е вероятно да изригне, при което големи обеми от Слънцето просто биват изстреляни към междупланетарното пространство и това е сърцето на космическото време. Космическото време започва от Слънцето и слънчевата атмосфера изригва от Слънцето и изтича в междупланетарното пространство във всички посоки с около милион мили в час. И после, когато последващият слънчев вятър повлияе на земната магнитосфера, удря земното магнитно поле, част от частиците на слънчевия вятър и част от тази протичаща енергия биват уловени. Когато енергията бъде освободена, тя води до изключително ускорение на частиците, което прави радиационни "пояси", които влияят на астронавтите и сателитите. Това ускорение също е причината за явлението аурора бореалис (северно сияние) и задвижва големи електрически потоци във високата част на йоносферата, които могат да повлияят на захранването на земята, на комуникациите и на други подобни неща. А освен това Слънцето понякога изхвърля големи изригвания на коронална маса и когато някое от тях повлияе на магнитосферата – е все едно удря вече стресирана система с много голяма сила и това причинява някои от най-големите активности на космическото време, които виждаме. Добро утро, Контролна на Космическото време. Говори Кен. Най-голямото изригване беше в М2, това е невероятно впечатляваща област. Не цялата слънчева активност стига до Земята, зависи от къде точно са започнали слънчевите изригвания и къде се намираме в Космоса. Нещо, което се намира в средата на Слънцето, и оттам се насочва право към Земята, вероятно ще е директен удар. Точно тук, това е този регион, който ни дава най-много активност. Данните, които космическият ни центърът използва, са сбор от наземни и космически инструменти. Направихме прогноза, че от умерени до силни М клас изригвания са вероятни. Прогнозите ни, информацията ни, предупрежденията ни и наблюденията ни стигат до много клиенти. Информацията ни получават електрокомпании, контролни центрове, работещи със сателити. Самолетни компании използват информацията за възможни радио прекъсвания. Геолози използват информацията, за да проверят инструментите си, преди да пробиват. Прогнозите ни в краткосрочен план никак не са лоши, всъщност са доста точни. Дългосрочно, дори с прогнозите за времето, е трудно да се предвидят нещата за след три до седем дни. Мисля, че ще дойде ден, когато докладите за космическото време ще станат масови в обществото, ще са по новините и във вестниците, понеже определено използваме Космоса все повече и повече и ще продължим да го правим, и зависим от него все повече и повече за икономиката и стандарта на живот. И докато го използваме и разчитаме на Космоса, информацията за космическото време вероятно ще стане по-преобладаваща в ежедневието ни. Контролна на Космическото време, говори Гейл.