If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:13:03

Видео транскрипция

Изчислено е, че галактиката ни, Млечният път, има 100 до 400 милиарда звезди и когато чуеш такова число, очевидният въпрос е – има ли цивилизации на планети, които са в орбита около някоя от тези звезди – и може би още по-очевиден въпрос е дали можем да засечем някоя от тези цивилизации? Дали са достигнали до нашето ниво на технологичен прогрес, че да излъчват електромагнитни вълни в пространството и други цивилизации като нашата да могат да ги засекат и да кажат, че там навън има някой, който гледа телевизия или слуша радио, или нещо такова. В това видео искам не да отговарям на този въпрос. Това е голям отворен въпрос, не знаем отговора. Въобще нямаме достатъчно информация, за да отговорим окончателно на този въпрос, но искам да измисля някаква рамка, в която да помислим за този въпрос, начин да изчислим колко откриваеми цивилизации има само в нашата галактика. И има формула – може да я знаеш, може да не я знаеш – наречена уравнение на Дрейк. И тук независимо ще изведем наша собствена версия на уравнението на Дрейк. Тя ще е малко по-различна, но ще преминем през същия мисловен процес. И в бъдещи видеа може би ще съгласувам това с уравнението на Дрейк. И, просто за да знаеш, уравнението на Дрейк е наречено на Франк Дрейк, който е професор в Калифорнийския университет Санта Круз. Той пръв поставил в някаква рамка този проблем. Затова формулата, или уравнението, носи неговото име. Но уравнението не е такова, което можеш да прилагаш ежедневно и да получиш резултати, които можеш да използваш за построяване на неща. То е структурата, спрямо която размишляваме по въпроса колко откриваеми цивилизации има в нашата галактика. За да отговорим на този въпрос, аз ще започна да мисля малко по-различно от Дрейк. Той започнал с броя нови звезди, които се раждат всяка година. Ще видим, че определенията ни са доста близки едно до друго. Аз искам да започна с общия брой звезди. Опитваме се да намерим това N – това е броят откриваеми цивилизации в Млечния път, в нашата галактика. И, отново, може да има цивилизации – като погледнем отново звездното поле тук – може би около тази звезда тук има планета, която е на точното място, има течна вода, и може би на тази планета има интелигентен живот, но те може да не са откриваеми, понеже не са достатъчно напреднали технологично, че да използват електромагнитна радиация или може би просто са открили някакъв друг вид за комуникация, или може би са оставили зад себе си електромагнитната радиация като радио вълни и т.н. и няма да можем да ги открием. Говорим за цивилизации като нашата, които, до някаква степен, използват технология, която не е прекалено различна от нашата. Това имаме предвид под "откриваеми". Нека помислим малко за това. Предпочитам да започвам с общия брой звезди в галактиката ни. Ще кажем, че това е N*. Това е броят звезди в галактиката ни и най-доброто ни предположение е 100-400 милиарда звезди. Дори не е нужно да знаем колко има, някои от тях не могат да бъдат открити, и центърът на галактиката ни за нас е едно голямо размазано петно, дори не знаем какво има от другата страна, не можем да видим всички звезди в центъра, това е най-доброто ни предположение – 100-400 милиарда звезди. Очевидно ще има множество от тези звезди, които дори имат планети. Нека умножим това по подмножеството; нека умножим по честотата на наличието на планета около една звезда. Ако си звезда, това е процентната вероятност, или честотата, или частта от тези звезди, които имат планети – fp. Ще го запиша така – част, която има планети. Ако това е 100 милиарда – да кажем, че правя предположение, и научаваме още и още за това всеки ден, откриват се екзопланети – такива извън слънчеви системи – може би това е 1/4. Можеш да кажеш, че това означава, че има 100 милиарда по 1/4, а това означава, че има 25 милиарда звезди, около които има планети. Но това пак не е достатъчно, за да стигнем до броя цивилизации. Трябва да помислим и за друго – може да има планета като Юпитер и не знаем как животът, какъвто го познаваме, може да оцелее на планета като Юпитер, Нептун или Меркурий. Трябва да има планети, които са годни да поддържат живот. За предпочитане с каменно ядро, течна вода във външната си част – смятаме, че това са "съставките", необходими за живот. Може би не сме достатъчно креативни. Това знаем за възможността за наличие на живот. Нека умножим това по средния брой планети, които могат да поддържат живот. Не е задължително да има живот на тях, но изглеждат сякаш са на точното разстояние от звездата – не е твърде горещо, не е твърде студено. Имат точното количество гравитация, вода и всички други съставки. И все още не знаем какво означава това, но като средно число – като имаме броя слънчеви системи с планети, какъв е средният брой планети годни за живот? Отново, не знаем този отговор. Може би е 0,1 – вероятно е по-малко от 1. Следователно за всяка дадена слънчева система, която има планети, средният брой годни за поддържане на живот може би е около 0,1 – не знам. Не знаем точният отговор, но ще направя предположение – може би 0,1. И има част, която има планети – fp – не знам, ще предположа... Отново, измислям си тези числа, не знаем точните отговори – това е 1/4. Но ако трябва да умножим това, средният брой планети в галактиката ни, които могат да поддържат живот; които са около звезди, които имат планети, и тези планети са годни за поддържане на живот. И това ще ни даде общия брой планети в галактиката ни, годни за поддържане на живот. Просто наличието на течна вода и точната температура, и всички "съставки", не означава, че на планетата наистина ще има живот. Нека умножим това по частта, която ще създаде живот – fI. flp е частта, която всъщност ще има живот и не знаем точния отговор – това е частта, в която ще има живот. И това е много голям отворен въпрос. Може би ако имаш точните "съставки", може би всяка планета има живот, може би това често се случва в галактиката ни и Вселената, или може би не се случва често, може би се случва при шантаво множество обстоятелства, които трябва да се случат – просто ще измисля едно число, за да имаме някакъв брой. Може би една от всеки 10 планети, които имат всички точни "съставки" за живот, създават живот. Личното ми предположение е, че броят вероятно е по-голям от това, при положение, че животът изглежда е нещо гъвкаво и устойчиво, което сме виждали при различни странни обстоятелства. Нека направя това число по-голямо, нека го направя 1/2, като приемем, че имаме всички точни "съставки". Това трябва да ни каже колко планети в галактиката ни са имали живот в някакъв момент от съществуването си. Животът може да е започнал и приключил, може би се е самоунищожил чрез ядрена война. Но това ще ни даде броя планети в галактиката ни, на които е имало живот поне в един момент от историята им. Интересуват ни цивилизации, интелигентен живот. Може би ако астероидът никога не е удрял Земята, динозаврите никога нямаше да еволюират до там, че да генерират радио и телевизия, и телефони, и всички такива неща. Така че това е странно обстоятелство, че понеже били разрушени се развили ниши в екосистемата, така че да можем да се появим и да сме интелигентни, и да направим всички тези странни неща, като да правим видеа в Ютуб и подобни неща. Нека умножим това по частта, която всъщност ще има интелигентен живот. И, може би, тази част е – интелигентен живот, може би 1/10. Вероятно в следващото видео ще изчисля всичко това. Много е важно да осъзнаем, понеже, отново, може да имаш живот – всичко това са примери за живот, това е животът на Земята, на планетата ни, въпреки че това изглежда доста извънземно – това е хоботен бръмбар, гледан много отблизо – но има много различни форми на живот, много от които вероятно дори не можем да си представим, но нас ни интересува интелигентен живот да започне да се появява на планетата, понеже само интелигентният живот има шанс да може евентуално да започне да комуникира по начини, които можем да открием. Казвам интелигентен живот, но може би не всеки интелигентен живот в крайна сметка ще достигне до технологическия напредък, при който ще използва радио вълни и електромагнитна радиация за комуникация, може би може да се заседне на този етап, ако не се случи никое от правилните неща. Трябва да умножим. Тук ще имаме броя планети в галактиката, на които в даден момент е имало интелигентен живот. Може би не във време, което съответства с нашето. Но искаме да го сведем до процента, които стигат до там, че да могат да развият технология, която ни позволява да ги засечем. Нека умножа това по частта, която – ще поставя "С" за комуникация – използва комуникация, която ни позволява да ги открием. Частта, която можем да открием. Може да мислиш, че сме готови – това ще ти даде общия брой форми на живот в галактиките ни, или планетите, които имат форми на живот, които в даден момент са развили откриваеми технологии. Това щеше да е хубаво, ако цивилизациите не се раждаха и умираха, но всъщност те умират – може да се самоунищожат и може да съществуват само за малък период от време от историята на тази планета, или историята на тази слънчева система. За да превърнем това в броя цивилизации, които съществуват сега – и ще уточня какво означава "сега" в следващото видео, понеже, ако засичаме нещо от звезда, която е на 10 000 светлинни години, нашето сега означава, че просто получаваме сигналите им, тоест те са излъчили сигналите преди 10 000 години. Но искам да разбера каква част от тези сигнали ни достигат сега. И тук ще кажа, че това е средната продължителност на живота на една цивилизация – ще запиша L, но кой знае каква е, може би 10 000 години. Продължителността на живота на цивилизацията – и ще е това върху живота на звездата. Тук ще поставя Т – за средната продължителност на живота на звездата. И мога да кажа – средната продължителност на живота на планетата или което и да е, но приемаме, че след като нашата звезда избухне в супернова, няма да има шанс животът на Земята вече да се развие. Може би това тук е 10 хиляди години и това тук долу може би е 10 милиарда години. И ако умножиш това, трябва да получиш броя откриваеми цивилизации в галактиката ни сега. Ще приключим тук и по-нататък ще го обсъдим още малко и ще го съчетаем с по-известната версия на уравнението на Дрейк, и ще се опитаме да поговорим малко за тази част, понеже мисля, че може да е малко объркваща, и ще опитам да направя малко по-подробна диаграма на това.
Кан Академия – на български благодарение на сдружение "Образование без раници".