If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание

Ранни хипотези

Планета за всички сезони

Уилям Хершел (1738-1822) имал много възможности да наблюдава Марс през 1783 г. със своите ненадминати отразяващи телескопи. По-долу е рисунка на големия телескоп на Хершел:
Encyclopaedia Britannica Vol 18, "telescope", 1797
Това е приблизително изображение как може да е изглеждал Марс при идеалните условия. Забелязваш ли нещо интересно?
Това изображене показва как е изглеждал Марс през окуляр на 8" телескоп. Изображение: Ron Wayman
Хершел забялезал и двете полярни шапки на Марс, както и лекия наклон на оста на въртене на Марс. С оптичната мощност на телескопите си, Хершел успял да даде най-детайлното доказателство, че на Марс, както и на Земята, има сезонни промени. Хершел забелязал и измерил, че Марс има наклон на оста 30 градуса. Днес знаем, че реалната стойност на наклона на оста на Марс е 25,19 градуса.
Фигури на Хершел. Изображение: University of California Irvine
Хершел показал, че наклонът на оста на Марс бил много подобен на този на Земята (23,4 градуса) и че сезоните на Марс трябва да се сменят поради същите причини. Но поради известния орбитален период (687 дни) Хършел предположил, че тези сезони трябва да са два пъти по-дълги от тези на Земята. Спомни си, че наклонът на земната ос е причината за наличието на сезони.
Забележи връзката между промяната на температурата и ъгъла, под който слънчевата светлина достига до Земята. Изображение: Peter Collingridge
Имаш нужда от повече информация за сезоните? Виж плейлиста на Сал тук
През 1784 г. Хершел докладвал на Кралското общество:
"Сходството между Марс и Земята може би е най-голямото в цялата Слънчева система. Дневното движение е почти същото; наклонеността на съответните еклиптики, от което зависят сезоните, не са много различни... ярките полярни шапки се дължат на яркото отразяване на светлината от замръзнали области; и че редукцията на тези точки трябва да бъде приписана на тяхното излагане на Слънцето."
Марс започнала да изглежда все повече като наша планета-близнак…

Манията Марс

Подходящ момент да разгледаме отблизо Марс е по време на опозиция. Това планетарно събитие се случва на около всеки 26 месеца, когато Марс и Слънцето са от директно противоположните страни на Земята (можеш да начертаеш права линия от Слънцето до Земята, до Марс, когато са в тази орбитална конфигурация). Но най-добрата опозиция е когато Марс е също в най-близката си точка до Слънцето (перихелична опозиция). Това специално подреждане се случва на всеки 15 - 17 години. Дори тогава има вариация в разстоянията.
Пример за две перихелични опозиции. Изображение: Peter collingridge
В миналото астрономите с огромно желание очаквали перихеличните опозиции, понеже те били идеалното време да се проверят най-добрите налични телескопи. На 5 септември 1877 г. Марс стигнал до перихелична опозиция със съзвездието Водолей, доближавайки се на 35 милиона мили (56 милиона километра) до Земята. По време на това събитие италианският астроном Джовани Скиапарели използвал мощен телескоп, за да създаде първата подробна карта на Марс.
Giovanni Virginio Shiaparelli, Meyers Konversations-Lexikon, 1888
На това изображение виждаме, че е идентифицирал и наименувал няколко известни днес обекти. Хелите (Хели = Гърция), например, е най-големият видим кратер в Слънчевата система. Опитвайки се да забележи и отрази все повече и повече подробности, Скиапарели правел допускания за природата на обектите, които наблюдавал. Той използвал италианската дума за канали ("канали"), за да опише браздите, които наблюдавал по марсианската повърхност. Други превели погрешно това описание на английски като "канали", което предполага структури, конструирани от интелигентни създания, в този случай, предполагаемо марсиански. Неговите наблюдения дали началото на манията по Марс, която заляла Европа и Америка.
Пърсивал Лоуел, наблюдаващ с рефракторния си телескоп, инсталиран през лятото на 1896 г. в обсерваторията Лоуел. Изображение: Joe Haythornthwaite
Заинтригуван от тези нови карти на Марс и собствения си ентусиазъм за идеята за интелигентен живот на Марс, Пърсивал Лоуел построил обсерваторията Лоуел във Флагстаф, Аризона, правейки първите си наблюдения на Марс през 1894 г. Записките му показват, че наблюдавал ярки и тъмни области, намек за полярни шапки и канали. Той предположил, че те са построени от интелигентно общество от марсианци. По-долу е реална снимка на Марс, направена през 1907 г. от обсерваторията Лоуел:
Реална снимка на Марс, направена през 1907 г. Изображение: Обсерваторията Лоуел.
Лоуел си представял този свят като суха пустиня, подобна на пустинята на Земята. Както той казал:
“Марс има атмосфера; имаме причина да вярваме, че тази атмосфера е много тънка --по-тънка поне наполовината от въздуха на върха на Хималаите -- и по състав не толкова различна от нашата собствена."
И за водата записал:
“След въздуха, вода. Ако Марс е способна да поддържа живот, трябва да има вода на повърхността си; понеже за всички форми на живот водата е толкова важна материя, колкото въздуха. За въпроса за обитаемостта, следователно, става много важно да знаем дали има вода на Марс."
Ранни телескопични наблюдения на Марс показали тъмни зони на повърхността, които се променяли с времето. Някои интерпретирали тези променящи се модели като растящи и загиващи растения през сезоните на Марс.
Телескопско изображение на Марс, направено от Земята. Изображение: Обсерватория Лоуел.
Тази анимация показва реални изображения на повърхността на Марс през периода от 3 август 2003 г. до 5 септември 2003 г.
Повърхноста на Марс през период от един месец. Изображение: Tom ruen
Възникнали митове, но било необходимо научно доказателство, наблюдения, които можело да бъдат повторени и потвърдени от други. Първо просто сме искали да видим близнака си в подробности, после да разберем температурата му, да пресегнем и да го докоснем, да го помиришем и да определим от какво е изграден и кой или какво, ако изобщо, живее там. За да направим това обширно проучване е трябвало да сме способни на неща, които били невъобразими преди космическата ера.

Искаш ли да се присъединиш към разговора?

Все още няма публикации.
Разбираш ли английски? Натисни тук, за да видиш още дискусии в английския сайт на Кан Академия.