If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:8:24

Видео транскрипция

Научни бюлетини: Разширяващата се Вселена. Когато говорим за разширението на Вселената, не е сякаш галактиките и скупчванията на галактики са като куршуми, които се увеличават през някакво предсъществуващо пространство. Вместо това самото пространство, пространството между галактиките и групите галактики, се разширява. През миналите 10 или 15 години сме открили, че това разширение се ускорява с времето. Опитът да се открие какво причинява ускорението на Вселената вероятно е най-големият неразрешен проблем в цялата физика. Разширяващата се Вселена Възприятието ни за еволюцията на Вселената определено се е променило много с времето. Например, Албърт Айнщайн смятал, че Вселената е статична, нито се разширява, нито се свива, а същото мислели и много учени от неговото време. Но Едуин Хъбъл открил през 1929 г., че Вселената всъщност се разширява. Вселената започнала съществуването си от катаклизъм, наречен Големият взрив, един вид като гигантска експлозия. Разширението на Вселената било разширението на цялото пространство. Имало само това и то се разширявало. През 1998 г. имало два екипа астрономи, които изучавали суперновите, експлодиращи звезди, на големи разстояния от нас. И видели, че тези експлодиращи звезди изглеждали по-бледи, отколкото астрономите очаквали. Те осъзнали, че най-простото обяснение било, че разширението на Вселената е ускорявало през последните приблизително пет милиарда години. И това било шок, понеже при конвенционалното ни разбиране на гравитацията и поведението на материята, бихме очаквали, че с времето Вселената ще забавя разширяването си, понеже цялата материя във Вселената привлича цялата друга материя. Или има нещо ново във Вселената, което наричаме тъмна енергия, която има характеристиката, че е гравитационно отблъскваща, така че ще накара Вселената да ускори, или трябва да признаем, че има пропуски в разбирането ни за гравитацията. За да определим какво кара разширението на Вселената да ускори, трябва да измерим по-внимателно детайлната история на разширението на Вселената. Това може да се направи чрез разглеждане на разширението като функция на времето. За да начертаем историята на скоростта на разширяване, трябва да разгледаме разстоянията на галактиките и скоростта, с която се отдалечават от нас, или червеното отместване, както астрономите го наричат. Получаването на разстоянията на галактиките е като изчисляването на разстоянието на кола посред нощ. Гледаш колко ярки изглеждат светлините. Сравняваш това с известната яснота на светлините на кола с известно за теб разстояние – близка кола, и по този начин получаваш разстоянието на далечната кола, просто като сравняваш яркостта на светлините. В случая с астрономията, ако открием звезди и галактики, чиято истинска мощност, чиято яркост наистина знаем, и измерим видимата яркост, можем да определим разстоянието. Видът звезда, който използваме, се нарича супернова тип 1а. Това изглежда добре. Да. За мен изглежда като доста добър кандидат за супернова. Използваме KAIT – Автоматичния визуален телескоп Кацман, за да откриваме нови супернови. И използваме триметровият отразяващ телескоп Shane, за да получим спектрите на тези супернови и да ги проучим в подробности. Това ни позволява да проучим екстремните крайности. Това трябва да направим. Затова това ме интригува. В днешно време знаем, че Вселената се разширява по-бързо, отколкото преди четири или пет милиарда години, и знаем, че преди четири или пет миарда години се е разширявала по-бавно, отколкото още четири или пет милиарда години преди това. Това са три точки данни. Бихме искали повече измервания на Вселената. Затова искаме да исталираме S2 на позиция 30S, която е в вдясно в горната централна част. Добре. Проучването на тъмната енергия е проект, който цели да разбере какво кара разширяването на Вселената да ускорява. Добре, имам го от тази страна. Добре, ще взема това. Построяваме голяма камера с около петстотин мегапиксела. И това ще отиде на четириметров телескоп в Чили, който ще проучи около 300 милиона галактики през площ, която покрива около 10% от небето. Причината да искаме да направим това е, да разгледаме разпределението на галактиките във Вселената, широкомащабната структура. Галактиките не са просто разпределени равномерно през пространството. По принцип биват групирани заедно от гравитацията. В началото Вселената била доста хомогенна, имала малки "бучки" в себе си. Но после през космическото време тези бучки били подсилени от гравитацията. Мислим, че така се е образувала широкомащабната структура. Въпреки че е било тествано на мащабите на Слънчевата ни система, не сме успели директно да тестваме гравитацията на космически мащаби. Възможно е гравитацията да става по-слаба, когато стигнем до много големи разстояния във Вселената. Ако можем да измерим скоростта, с която са се образували галактиките и скупчванията на галактиките, това ни казва за "състезанието" между разширението, което раздалечава нещата, и гравитацията, която ги скупчва в едно. Това може да ни позволи да опитаме да разберем какво кара Вселената да ускори. Гравитацията ли? Или тъмната енергия? Всъщност е доста забележително, че в едно късо десетилетие реакцията към обявяването за ускоряваща Вселена премина от невярване в почти широко приемане. Това не означава, че разбираме какво е тъмната енергия или как знанието ни за гравитацията може да е грешно. И не знам дали това ще бъде решено през моя живот. Надеждата ми е, че когато получим по-добри данни, докато стесняваме теоретичните възможности, някой брилянтен човек ще се появи и ще каже: "Аха. Ето какво трябва да е." Дали ще стигнем до това през следващите 5, 50 или 100 години, не знам. Но трябва да продължаваме. Видеото е на Американски музей по естествена история
Кан Академия – на български благодарение на сдружение "Образование без раници".