If you're seeing this message, it means we're having trouble loading external resources on our website.

Ако си зад уеб филтър, моля, увери се, че домейните *. kastatic.org и *. kasandbox.org са разрешени.

Основно съдържание
Текущ час:0:00Обща продължителност:10:28

Видео транскрипция

В това видео ще говорим за структурата на окото. Затова ще нарисуваме напречен срез на очната ябълка. Ще нарисуваме първо бялата част от окото, наричаме я склера. Рисувам я и ще я означа - склера. Склерата е фиброзна тъкан, която дава плътността на очната ябълка. Бялата част от окото е склерата, тя защитава окото и за нея се закрепят мускули, които движат окото, когато гледаме различни неща. Тази бяла част е склерата. Следващото нещо, за което ще говорим... Да си представим, че това е предната част на окото, а това е задната част. Когато гледаме някого, го виждаме от тази страна. Първото нещо, което виждаме е роговицата, също наричана корнея. Роговицата е прозрачна, не можем да я видим. Но тя служи за защита на предната част на окото освен това пречупва светлината. Ще я означа на схемата - роговица (корнея). Роговицата също е защитена. Тя е много чувствителна, затова е защитена от тънък слой клетки. Това е тънък слой от епителни клетки, наречен конюнктива. Този тънък слой от епителни клетки предпазва роговицата от триене. Когато си разтъркаш окото, не надраскваш роговицата си, тъй като тя е защитена от конюктивата. Конюктивата помага и за овлажняване на роговицата, защитава я от прах и чужди частици, така че роговицата е защитена. Когато погледнеш някого в очите, гледаш роговицата. Следващото нещо, което гледаш, но може да не го виждаш, е предната очна камера. Представи си, че в роговицата, на практика тук, има камера, която е пълна с течност, наречена вътреочна течност. Вътреочната течност се състои от вода и соли и изпълва предната очна камера. Предната очна камера е пълна с вътреочна течност. Сега да си представим, че имаме лъч светлина, който влиза в окото. Както вече казах, роговицата леко ще пречупи лъча. Следващото нещо, което ще се изправи на пътя на лъча е лещата. Лещата е ето тук. Това е двойно изпъкнала леща, което означава, че е изпъкнала и от двете страни. Когато лъчът стигне до лещата, той се пречупва още малко. Ще се пречупи още малко. Освен това формата на лещата може да се променя, тя може да стане по-дебела или да изтънее, в зависимост от това дали гледаме обект, който е наблизо или надалеч. Това, което прави лещата по-тънка или по-дебела, се нарича ресничесто тяло или цилиарно тяло. Ресничестото тяло е съставено от няколко неща. Първото нещо за лигаментите, които са свързани с лещата, те се наричат суспензорни легаменти. Суспензорните лигаменти са свързани с лещата и с мускула на ресничестото тяло от двете страни на лещата. Мускулът на ресничестото тяло и суспензорните лигаменти променят формата на лещата и заедно образуват по-голяма структура, наречена ресничесто тяло. Ресничестото тяло отделя и вътреочната течност. И така, роговицата пречупва светлината, а лещата я пречупва още повече. Интересно е, че когато се гмурнеш под вода, всичко става много размазано. Причината е, че светлината, излъчена... Ще нарисувам Слънцето тук, усмихнато Слънце. Когато Слънцето излъчи лъч светлина, той преминава през въздуха и когато стигне до роговицата, се пречупва до определена степен. Но когато сме под вода, въздухът е заменен с вода, затова лъчът се пречупва по различен начин. Да кажем, че се пречупва толкова, когато минава през въздуха навън, и ето толкова, когато минава през вода. Всичко е малко размазано, защото светлинните лъчи не се събират, там където трябва. Ако носиш водни очила, когато си под вода... Да си представим, че носиш очила под водата, очилата добавят малък слой въздух пред роговицата, така че когато светлината стигне до роговицата, тя се пречупва, колкото трябва, а не колкото обикновено, когато сме под вода без очила. Следващата структура, която ще разгледаме е ирисът. Ирисът е оцветената част от окото. Хората имат сини очи или зелени очи, защото ирисът им е пигментиран различно. Ирисът има и два различни мускула, които се съкращават и отпускат. Когато се съкратят или отпуснат, размерът на отворът тук се променя, той става по-голям или по-малък. Ще означа, че това е ирисът. А този отвор е зеницата. Ще я означа. Знам, че има много думи на диаграмата, но имай търпение. Всички те ще се изяснят, когато я завършим. Зеница е името на отвора, чийто размер се контролира от ириса. Ако навън е много тъмно, искаме отворът да стане по-голям, за да допусне максимално количество светлинни лъчи навътре към задната част на окото. А когато навън е много светло, искаме ирисът да се съкрати, за да се свие зеницата и по-малко светлина да навлезе в окото, по този начин можем да фокусираме това, което гледаме. Светлинният лъч стига до лещата и се пречупва, след това започва да се движи през нещо, наречено стъкловидно тяло. Стъкловидното тяло изпълва задния сегмент на окото. Оттук дотук имаме предния сегмент, а оттук до задната част на окото имаме задния очен сегмент. Задният очен сегмент съдържа стъкловидното тяло. Стъкловидното тяло е пихтиеста маса, разположена в задния очен сегмент. То се състои от вода, соли и белтъци. Основният белтък в тази част на окото е албумин. Стъкловидното тяло помага за поддържането на лещата на място и дава структура на окото, така че окото да не се деформира лесно. Освен това стъкловидното тяло е прозрачно и светлината може да мине през него. Щом светлината стигне до задната част на окото, тя се среща със структура, наречена ретина. Ретината покрива цялата задна повърхност на окото. Ретината се състои от няколко различни видове клетки, познати като фоторецептори, те превръщат информацията за този лъч светлина в нервен импулс, който мозъкът може да разбере. Ретината е червеникава на цвят, затова ако направиш снимка на някого през нощта и използваш светкавица, когато светкавицата се включи, светлината от нея стига да задната част на окото, отразява се от ретината и се улавя от фотоапарата. Заради това можем да получим снимка, на която човекът изглежда с червени очи. Някои фотоапарати имат функция, която намалява ефектът на червените очи. При тях се задействат две светкавици. Целта на първата е да съкрати ириса, така че зеницата става по-малка. След това втората светкавица се активира и снимката се прави, тогава зеницата е много по-малка, затова от ретината се отразява по-малко светлина. Това намалява ефектът на червените очи. Ретината изпраща влакна през задната част на окото, които могат да стигнат до мозъка. Тези нервни влакна образуват зрителния нерв. Това е зрителният нерв. Ще означа ретината. Ретината изпраща нервни влакна през зрителния нерв и той стига до мозъка, благодарение на това осъзнаваш какво гледаш. Следващата структура, за която ще говорим е разположена в ретината. Това е мембрана, наречена съдовица или хороидея. Хороидеята е мрежа от кръвоносни съдове, които изхранват клетките на ретината, както и други клетки в окото. Има малки кръвоносни съдове, които излизат от хороидеята (съдовицата) и изхранват всички клетки на ретината и на други части от окото. Съдовицата е пигментирана в черно. Затова когато погледнем окото на някого, ако гледаме през зеницата, тя е много тъмна, изглежда черна. Това е така, защото виждаме хороидеята, която има черен пигмент. При други видове, като котките например, съдовицата няма пигмент, а е лъскава. Благодарение на това, тези животни имат добро нощно виждане. Да си представим, че лъч светлина идва ето тук. При хората, ако той не е бил погълнат от ретината, задължително ще бъде абсорбиран от хороидеята, защото хороидеята е черна, а черното поглъща светлина. Но при котките светлинният лъч ще бъде отразен от хороидеята, ще се върне към ретината и ще бъде погълнат от нея. Така ретината има две възможности са абсорбира светлинния лъч, което подобрява нощното виждане при животни като котките, например. Хороидеята е мрежа от кръвоносни съдове и има черен пигмент. Искам да обърна внимание на още една характеристика на ретината. Тази вдлъбнатина ето тук. Тя е пълна с колбички (конусчета). Благодарение на колбичките виждаме богато разнообразие от детайли, когато гледаме нещо. Тази вдлъбнатина се нарича централна ямка (fovea centralis). От своя страна централната ямка е разположена в центъра на друго по-голямо поленце, което се нарича жълто петно или макула. Макула е анатомичното название на определено поле в окото. В самия център на макулата е разположена централната ямка (fovea centralis), която е богата на колбички. Благодарение на колбичките виждаме с високо ниво на детайлност. Това са структурите, които изграждат окото.
Кан Академия – на български благодарение на сдружение "Образование без раници".