Лещи на камери

В предишното видео разбрахме, че ако искаме ярко изборжание със стенопеичен фотоапарат, трябва да използваме голяма бленда. Но така изображинето става неясно, защото лъчите светлина от всяка точка от обекта се простират на голяма площ по записващата повърхност. Например. Лъчите светлина идват отдясно и са почти успоредни, защото идват от обект като слънцето, който е доста отдалечен. С малка бленда само една част от равнината ще бъде осветена от тези лъчи. За да работим с голяма бленда, трябва да насочим тези лъчи в една малка точка, без да губим лъчите. Трябва да ги пречупим. С какво пречупваме светлината? С леща. Когато поставим пред камерата обектив с лещи, лъчите светлина ще се съберат ето така. Успоредните лъчи се събират във фокуса. Формата, или извивката на лещата, определя колко остро се пречупват лъчите светлина. Ако увеличим извивката на лещата, лъчите се фокусират близо де лещата. Ако намалим извивката, лъчите се фокусират по-далеч от лещата. лъчите се фокусират по-далеч от лещата. Искаме да фокусираме лъчите точно върху записващата повърхност. Така изображинето ще стане остро. За всяко разстояние между лещата и записващата повърхност има определена извивка на лещата, която ще фокусира лъчите върху записващата повърхност. Това разстояние, при което лещата фокусира лъчите светлина, Това разстояние, при което лещата фокусира лъчите светлина, също се нарича фокусно разстояние на лещата. Някои лещи фокусират близо до блендата Някои лещи фокусират близо до блендата и така се получава широко полезрение. Лещи с широко полезрение се наричат широкоъгълни. Например 28-милиметровата леща, като тази в обектива в момента, има фокусно разстояние от 28 милиметра и дава изображение с широко полезрение. Може да поставиш леща, която фокусира далеч от блендата. Това са дългите лещи и обективи. Например 120-милиметрова леща, като тази в обектива в момента, има фокусно разстояние от 120 милиметра. Така заснемаме по-малка част от обекта. Докато с 50 милиметрова леща, като тази в обектива в момента, се получава естествена перспектива. За всяка леща филмът или сензорът се нуждае от определено количество светлина, за да запише изображението удачно. При малко светлина се получава тъмна картина. При много светлина картината изгаря. Количеството светлина се контролира, като се нагласи размерът или диаметъра на блендата, а това също се измерва в милиметри. Някои фотоапарати като този позволяват да нагласиш блендата с този пръстен. Но цифрите по пръстена не показват размер в милиметри. Тези цифри се наричат f стъпки и се изчисляват от съотношението между фокусното разстояние и диаметъра на блендата. между фокусното разстояние и диаметъра на блендата. Ако искаме 25-милиметрова бленда на 50-милиметрова леща, ще сложим f стъпка от 2, защото 2 е резултатът от 50 милиметра, разделени на 25. F стъпките са полезни, защото указват колко светлина навлиза без значение от фокусното разстояние. Например f стъпка от 2 на 100-милиметрова леща, количеството светлина е същото като f стъпка от 2 на 50-милиметрова леща. F стъпките са важна концепция. Да спрем за малко, за да се упражниш в следващото упражнение. За протокола, направих тази снимка с f стъпка от 2.